Малко играчи оставят след себе си наследство, което надхвърля времето

Малко играчи оставят след себе си завещание, което надвишава времето им на терена, само че Стилиян Петров направи тъкмо това. Неуморим полузащитник, въодушевяващ водач и любим на почитателите във всеки клуб, за който играеше, кариерата на Петров беше белязана от резистентност, качество и храброст – както във футбола, по този начин и в живота.

Въпреки че заболяването постави несвоевременен завършек на игровите му дни, историята за пътя му от дребен български град до капитан на Висшата лига и народен воин остава една от най-завладяващите в актуалния футбол.
Звезда изгрява в България
Роден в Монтана, България, през 1979 година, Петров стартира професионалната си кариера в ЦСКА София, дебютирайки едвам на 18 години. Борбен, само че механически талантлив полузащитник, той бързо се утвърждава като един от най-ярките млади гении в страната, спечелвайки трансфер в чужбина, който ще дефинира идната глава от кариерата му.
Оставя своя отпечатък в Селтик
Петров се причислява към Селтик през 1999 година, започвайки нов живот в Глазгоу, който първоначално се оказва сложен. Борейки се с езика и носталгията, той работи в фургон за бургери, с цел да усъвършенства британския си. Но откакто се открива, представянето му на терена стартира да свети.

Под управлението на Мартин О`Нийл Петров се трансформира в основна фигура в преобладаващия тим на Селтик, помагайки на клуба да завоюва четири трофеи от Шотландската Висша лига, три Купи на Шотландия и три Купи на Лигата. Неговата сила, визия и дарба да способства за голове го вършат крайъгълен камък на тима.

Лидерството на Астън Вила във Висшата лига

През 2006 година Петров последва О`Нийл в Астън Вила, където ще стане неразделна част от тима по време на интервал на възобновление – помагайки на тима от Мидландс да стане по-благоприятен за тези, които вършат. 

Първоначално променлив, той скоро се трансформира в любим на почитателите поради самообладанието, работната си нравственос и лидерските си качества. Назначен за капитан на клуба през 2009 година, Петров оказва помощ на Вила да приключи три следващи шести на поста и да стигне до край за Купата на лигата през 2010 година
Развяване на знамето за България
На интернационалната сцена Петров беше също толкоз значим. Той записа 105 мача за България, представяйки страната си на Евро 2004 и като капитан през някои бурни години. Неговата отдаденост на националния тим в никакъв случай не е била под подозрение и той остава един от най-уважаваните и най-популярни играчи на България.
Кариера, прекратена от болест
През март 2012 година кариерата на Петров беше трагично прекратена, когато му беше сложена диагноза остра левкемия след обикновен медицински обзор след мач против Арсенал. Футболният свят се сплоти към него, като почитателите на Вила отдаваха респект в 19-ата минута на всеки мач.

Въпреки че разгласи отдръпването си през 2013 година, смелостта и оптимизмът на Петров през цялата му битка завоюваха необятно удивление.
Живот след футбола
След пенсионирането си, Петров се посвети на повишение на осведомеността и финансирането на проучвания за левкемия. Той се завърна и към футбола в разнообразни функции, в това число треньорски функции и медийни изяви. През 2016 година той даже тренира с Астън Вила по време на предсезонната подготовка в благонадежден, въпреки и в последна сметка временен, опит да се завърне към професионалния футбол.

Свиреп играч, предан съотборник и човек с огромна честност, Петров остава знак на храброст и резистентност. За почитателите на Селтик, Астън Вила и българския футбол той вечно ще бъде запомнен освен като популярен състезател, само че и като незабравим човек.