За най-ранната цивилизация в Европа
Малко хора знаят, че по българските земи за един интервал от време се развива най-забележителната и напредналата просвета въобще в Стария свят. Тя се характеризира с доста високи мостри, като златни съкровища, архитектура и стопански връзки, каквито няма засвидетелствани на никое място другаде по това време. Това дава съображение на някои откриватели да приказват за „ първата международна цивилизация “ (хотнишко-варненска) таман в българските земи. Тъй като тя е доста по-ранна от другите, развили се в Месопотамия и Египет (Ур, Урук, Лагаш и пр.), бива посочвана за най-ранната известна цивилизация в света. Други учени пък означават, че е пресилено да се приказва чак за цивилизация, тъй като въпреки всичко тази просвета не има своя книжовност, която да е разчетена и да носи доказани сведения в наши дни. Но по този начин или другояче, цивилизация или протоцивилизация, това е въпрос на интерпретация и на научни разногласия.
Какво би трябвало да знаем за тази „ хотнишко-варненска “ просвета всички? Тя се датира в V хиляди прочие Хр.(каменно-медната епоха). Кои са по-важните нейни монументи и с какво впечатляват? Това е от значително значение, тъй като е нещо, което дава мотив за всеки българин да се усеща горделив от неповторимото историческо завещание на нашите земи още от най-дълбока античност.
В основата на тази просвета са две неща: медта и солта. На Балканите са най-ранните употребявани солници и медни рудници в света. Както е известно, в праисторията огромните времеви интервали носят името на най-масово употребяваната за бита суровина – камък (каменна ера), мед, бронз, желязо. И защото тук са първите огромни суровинни източници на мед (мините в Ай кладенец до Стара загора и Рудна глава в Сърбия), обикновено е популацията по българските земи да се провежда точно към тези източници и да е по-напреднало при започване на „ медната “ ера (каменномедна, халколит, енеолит на теоретичен език) от всяко друго.
Сега малко повече за белезите на развитост на въпросната просвета. Най-впечатляващо за феновете е съкровището от така наречен Варненски халколитен некропол (гробище), и изключително златните предмети в него. Разкрити са 294 гроба от некропола, съдържащи златни предметни с тегло над 6 кг. Само в един от гробовете златните предмети са от към 1,5 кг. Вероятно в този гроб е заровен „ царят-жрец “ (вождът) на общността. Особено забавен е златният жезъл на царя-жрец, златните приложения с форма на бик, златната огърлица-амулет и т. н. Другото златно „ богатство “, принадлежащо на същата просвета, е от село Хотница, Великотърновско. Става дума за златни украшения, открити в някаква паметна сграда (храм) на общността. Те са принадлежали на жреца или са употребени в ритуални практики.
Зооморфни златни приложения от Варненския халколитен некропол
Огърлица от злато и мъниста със златен талисман от съшия некропол
Златен жезъл от същия некропол
Селищна могила Юнаците
В архитектурно отношение най-отличителните монументи на културата са Провадия-Солницата и Юнаците, Пазарджишко. Това са огромни и укрепени центрове на политическа власт и на икономическа власт: може да се нарекат, въпреки и условно – протоградове или градове. В селището при Юнаците част от жителите населяват в допълнение укрепена повърхност – „ крепост “. Така въпросното в архитектурен проект може да се преглежда като първообраз на по-късните градове (полиси) в Стария свят от Античността и Средновековието. Докато в Провадия-Солницата жителите са ангажирани с добива и превозването на сол. Около това икономическо дружество (манифактура, заета със солодобив ) поражда и цялото населено място. Тъй като солта е била огромна необичайност, това прави контролиращите добива й най-влиятелните и богати хора за времето си.
Напредналите стопански връзки при носителите на „ хотнишко-варненската “ просвета по българските земи са следствени от специализацията на труда. Тя е потвърдена въз основата на изследванията в Провадия – този център, от една страна, на рандеман, въпреки това – на манифактура (ръчно произвоство) и от трета – на търговия със сол.
