Чернокожата жена, която направи огромен пробив в медицината без да подозира
Малко хора в историята на медицината могат да кажат, че са избавили повече животи от Хенриета. Една млада чернокожа жена има основателни искания, че е направила един от най-големите приноси в актуалната медицина - без да е знаела, какво е сторила, написа novinite.bg.
Хенриета Лакс е диагностицирана с рак на маточната шийка през 1951 година на едвам 31-годишна възраст, малко след раждането на петото си дете. По това време доста лечебни заведения в Съединени американски щати към момента отделяли чернокожите от белите. Тя се обърнала към болница „ Джон Хопкинс “ в Балтимор, Мериленд, защото тя била най-близо до дома й.
Отделението, в което тя попадна, се оказа в коридора от Джордж Гей, откривател, който от десетилетия се опитвал да отглежда човешки кафези в лабораторията си. По време на лекуването за унищожаване на тумора, нейният доктор изпратил дребна проба тъкан без нейното единодушие на Гей. До този миг опитите за развъждане на човешки кафези отвън тялото са били несполучливи. Но нещо в клетките на Лакс щяло да промени това.
При множеството хора естественият развой, наименуван стареене, слага граница върху продължителността на живота на клетките. Тъй като клетките се разделят и умножават с течение на времето, точността на всяка съпътстваща репликация на ДНК понижава.
Защитните капачки в края на всяка верига на ДНК - известни като теломери - се редуцират, до момента в който в последна сметка ДНК веригите не бъдат предпазени и зародят нездравословни разновидности. Тези разновидности нормално са свързани с рак и други болести. За да се защищити от това, машината за репликация вътре в клетките е в положение да открие това редуциране на теломерите, тъй че след избрана точка те да спрат да се разделят.
Обикновено човешките кафези могат да се разделят към 50 пъти, преди да доближат стареене.
Но клетките на Лакс били разнообразни. Клетките й съумели да се разделят и възпроизвеждат за неопределен срок. Това ги направило идеални за медицински проучвания, защото просвета от идентични кафези може да се отглежда бързо. Скоро учени от цялостен свят взели от клетките на Лакс за своите проучвания.
Нейната клетъчна линия, известна като „ HeLa “, е първата и най-често употребена обезсмъртена клетъчна линия в медицината.
Милиони хора дължат живота си на взетата от нея тъкан - генерираната от нея клетъчна линия е употребена за основаването на първата ваксина против полиомиелит, ракови медикаменти и ин витро оплождане. Клетките й даже са излезли в космоса преди всеки жив човек.
Нейната история също е комплицирана нравственос. През 1951 година концепцията за осведомено единодушие била необикновена, тъй че фамилията й нямало визия за приноса на Лакс, до момента в който журналистката Ребека Склоут не наблюдава нейната ДНК история 50 години по-късно.
Хенриета Лакс е диагностицирана с рак на маточната шийка през 1951 година на едвам 31-годишна възраст, малко след раждането на петото си дете. По това време доста лечебни заведения в Съединени американски щати към момента отделяли чернокожите от белите. Тя се обърнала към болница „ Джон Хопкинс “ в Балтимор, Мериленд, защото тя била най-близо до дома й.
Отделението, в което тя попадна, се оказа в коридора от Джордж Гей, откривател, който от десетилетия се опитвал да отглежда човешки кафези в лабораторията си. По време на лекуването за унищожаване на тумора, нейният доктор изпратил дребна проба тъкан без нейното единодушие на Гей. До този миг опитите за развъждане на човешки кафези отвън тялото са били несполучливи. Но нещо в клетките на Лакс щяло да промени това.
При множеството хора естественият развой, наименуван стареене, слага граница върху продължителността на живота на клетките. Тъй като клетките се разделят и умножават с течение на времето, точността на всяка съпътстваща репликация на ДНК понижава.
Защитните капачки в края на всяка верига на ДНК - известни като теломери - се редуцират, до момента в който в последна сметка ДНК веригите не бъдат предпазени и зародят нездравословни разновидности. Тези разновидности нормално са свързани с рак и други болести. За да се защищити от това, машината за репликация вътре в клетките е в положение да открие това редуциране на теломерите, тъй че след избрана точка те да спрат да се разделят.
Обикновено човешките кафези могат да се разделят към 50 пъти, преди да доближат стареене.
Но клетките на Лакс били разнообразни. Клетките й съумели да се разделят и възпроизвеждат за неопределен срок. Това ги направило идеални за медицински проучвания, защото просвета от идентични кафези може да се отглежда бързо. Скоро учени от цялостен свят взели от клетките на Лакс за своите проучвания.
Нейната клетъчна линия, известна като „ HeLa “, е първата и най-често употребена обезсмъртена клетъчна линия в медицината.
Милиони хора дължат живота си на взетата от нея тъкан - генерираната от нея клетъчна линия е употребена за основаването на първата ваксина против полиомиелит, ракови медикаменти и ин витро оплождане. Клетките й даже са излезли в космоса преди всеки жив човек.
Нейната история също е комплицирана нравственос. През 1951 година концепцията за осведомено единодушие била необикновена, тъй че фамилията й нямало визия за приноса на Лакс, до момента в който журналистката Ребека Склоут не наблюдава нейната ДНК история 50 години по-късно.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ