Десерт за крале и придворни
Малко хора могат да се похвалят, че хапват ядене, което участва и на кралска софра. Или че в домашни условия създават храна, която ще избави цяла войска.
Но в случай че обичате сладка и си ги приготвяте у дома, вие сте тъкмо измежду тези хора. Защото десертът е бил пристрастеност на Луи XIV, а Наполеон и английското държавно управление са го употребявали за поддръжка на армията и популацията във военни условия.
Сладката имат извънредно дълга история, като рецепта за приготвянето им се появя още през I в.сл.Хр. в първата кулинарна книга " Изкуството на готвенето ".
Началото
Всъщност, сладката не се раждат като деликатес, а като нужда. В антични времена хората е трябвало да намират други способи да съхраняват храната си, с цел да имат ресурси от нея за по-тежки интервали.
За задачата те употребявали методите на осоляването, опушването и изсушаването. Медът също се оказва много сполучлив метод за консервиране. В него потапяли плодове, които след това били обичани на римляни и гърци, само че методът се срещал и измежду доста други култури.
Ето по какъв начин се раждат и първите сладка. Едва когато кръстоносците пренесли захарта в Европа от Азия, където арабите я употребявали за консервирането на плодове още от IV век, медът бил преместен от сърцата (и бурканчетата) на жителите на Стария континент.
Сладост на кристали
Рядка и извънредно скъпа, захарта трансформирала сладката в храна за аристокрацията и заможните жители. Затова и пировете на Луи XIV постоянно завършвали със сладко, поднесено на сребърни блюда и употребявано със сребърни принадлежности.
Захарта станала налична за елементарните хора едвам след индустриалната гражданска война през XIX век. Тогава тя направила по-достъпен и към този момент завършения в края на XVIII век усет към гастрономията и храненето на открито. Така сладката от способ за опазване на храната, се трансформирали в деликатес.
Радост за масите
Сред известните фенове на сладката са Жана д`Арк, Катерина Медичи, Нострадамус (в основата на негов любовен балсам стои точно сладко), Мария Кюри и Волтер.
След като станало ясно, че съдържащият се в сладката витамин C защищава от скорбут, моряци и пирати се запасявали с тях преди всяко свое пътешестване.
Така, лека-полека, търсенето растяло, само че производството било в много дребен, съвсем домакински мащаб. Всичко обаче се трансформира, когато Наполеон афишира конкурс за основаване на способ за предпазване на големи количества храна, който да се употребява при походите на армията му.
Сладката гражданска война
Никола Апер е индивидът, разкрил, че когато се свари при висока температура, след което се постави в херметически затворени съдове, храната се резервира.
След него Луи Пастьор провел задълбочени проучвания през XIX век, усъвършенствал метода му и, на процедура, обрал славата за консервирането на храна. Но, това е ориста...
По време на Втората международна война пък британците се уплашили, че питателните им ресурси ще се изчерпят. Затова държавното управление отпуснало хиляди паундове за закупуване на захар за правене на сладка. Така били създадени 1631 тона, и то от доброволци. Войната траяла пет години, за което време били употребявани 5300 тона плодове.
Сладостта на нашето време
Днес сладката се ядат по-скоро върху палачинки, в сравнение с върху сребърни подноси. Вместо армии, те са за фамилии. Служат за наслаждение, а не за оцеляване.
В едно обаче няма и грам подозрение - достигнали сме следващата стъпка в еволюцията им. Защото през днешния ден предизвикването е да се съкрати времето за произвеждане и да се запазят потребните качества на плодовете. И тук на сцената излиза желиращата захар.
С нея се резервират потребните витамини в плодовете и естествения им цвят, като в това време се усилва и срокът на валидност на готовата продукция.
Сладък избор, а не горчив опит
И на българския пазар към този момент има многообразие от разнообразни марки желираща захар. За разлика от други артикули, Захира е основана особено за произвеждане на сладка, като при създаването й под внимание са взети всички проблеми, с които една стопанка се сблъсква, до момента в който подготвя бурканчета в домашни условия.
Затова и Захира се прави от селектирана захар, а процесът на производството й подсигурява високо качество на резултата. Ето по какъв начин плодовете се трансформират в сладка, почтени за крале.
Но в случай че обичате сладка и си ги приготвяте у дома, вие сте тъкмо измежду тези хора. Защото десертът е бил пристрастеност на Луи XIV, а Наполеон и английското държавно управление са го употребявали за поддръжка на армията и популацията във военни условия.
Сладката имат извънредно дълга история, като рецепта за приготвянето им се появя още през I в.сл.Хр. в първата кулинарна книга " Изкуството на готвенето ".
Началото
Всъщност, сладката не се раждат като деликатес, а като нужда. В антични времена хората е трябвало да намират други способи да съхраняват храната си, с цел да имат ресурси от нея за по-тежки интервали.
За задачата те употребявали методите на осоляването, опушването и изсушаването. Медът също се оказва много сполучлив метод за консервиране. В него потапяли плодове, които след това били обичани на римляни и гърци, само че методът се срещал и измежду доста други култури.
Ето по какъв начин се раждат и първите сладка. Едва когато кръстоносците пренесли захарта в Европа от Азия, където арабите я употребявали за консервирането на плодове още от IV век, медът бил преместен от сърцата (и бурканчетата) на жителите на Стария континент.
Сладост на кристали
Рядка и извънредно скъпа, захарта трансформирала сладката в храна за аристокрацията и заможните жители. Затова и пировете на Луи XIV постоянно завършвали със сладко, поднесено на сребърни блюда и употребявано със сребърни принадлежности.
Захарта станала налична за елементарните хора едвам след индустриалната гражданска война през XIX век. Тогава тя направила по-достъпен и към този момент завършения в края на XVIII век усет към гастрономията и храненето на открито. Така сладката от способ за опазване на храната, се трансформирали в деликатес.
Радост за масите
Сред известните фенове на сладката са Жана д`Арк, Катерина Медичи, Нострадамус (в основата на негов любовен балсам стои точно сладко), Мария Кюри и Волтер.
След като станало ясно, че съдържащият се в сладката витамин C защищава от скорбут, моряци и пирати се запасявали с тях преди всяко свое пътешестване.
Така, лека-полека, търсенето растяло, само че производството било в много дребен, съвсем домакински мащаб. Всичко обаче се трансформира, когато Наполеон афишира конкурс за основаване на способ за предпазване на големи количества храна, който да се употребява при походите на армията му.
Сладката гражданска война
Никола Апер е индивидът, разкрил, че когато се свари при висока температура, след което се постави в херметически затворени съдове, храната се резервира.
След него Луи Пастьор провел задълбочени проучвания през XIX век, усъвършенствал метода му и, на процедура, обрал славата за консервирането на храна. Но, това е ориста...
По време на Втората международна война пък британците се уплашили, че питателните им ресурси ще се изчерпят. Затова държавното управление отпуснало хиляди паундове за закупуване на захар за правене на сладка. Така били създадени 1631 тона, и то от доброволци. Войната траяла пет години, за което време били употребявани 5300 тона плодове.
Сладостта на нашето време
Днес сладката се ядат по-скоро върху палачинки, в сравнение с върху сребърни подноси. Вместо армии, те са за фамилии. Служат за наслаждение, а не за оцеляване.
В едно обаче няма и грам подозрение - достигнали сме следващата стъпка в еволюцията им. Защото през днешния ден предизвикването е да се съкрати времето за произвеждане и да се запазят потребните качества на плодовете. И тук на сцената излиза желиращата захар.
С нея се резервират потребните витамини в плодовете и естествения им цвят, като в това време се усилва и срокът на валидност на готовата продукция.
Сладък избор, а не горчив опит
И на българския пазар към този момент има многообразие от разнообразни марки желираща захар. За разлика от други артикули, Захира е основана особено за произвеждане на сладка, като при създаването й под внимание са взети всички проблеми, с които една стопанка се сблъсква, до момента в който подготвя бурканчета в домашни условия.
Затова и Захира се прави от селектирана захар, а процесът на производството й подсигурява високо качество на резултата. Ето по какъв начин плодовете се трансформират в сладка, почтени за крале.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ