Какво се случва със соларните панели в края на техния живот?
Малко детайли на една къща я вършат да наподобява по-футуристична и съобразена с околната среда от покрива, затрупан със слънчеви панели. Те стават все по-рентабилнилни. А има и някои пробиви, които могат доста да усилят надеждността на слънчевите технологии в бъдеще. Днес фотоволтаиците могат да устоят няколко десетилетия. Такъв е техният софтуерен живот, след което успеваемостта им понижава, колкото и блестящо да свети Слънцето. И точно в това се крие казусът: слънчевите панели са потребни за околната среда по време на своя софтуерен живот, само че по-късно се озовават на сметището. А това на пръв взор подкопава постигнатия прогрес в региона на чистата сила.
В скорошен отчет на Администрацията за енергийна информация на Съединени американски щати (U.S. Energy Information Administration) се показва, че 54% от новите мощности за произвеждане на електрическа енергия ще се обезпечават от слънчева сила. Поради това става все по-важно да се дискутира какво се случва с тези панели, когато пристигна време да бъдат сменени. Според един разбор в научното списание Renewable Energy, за интервала сред 2030 и 2060 година се чакат 9,8 милиона метрични тона боклуци от фотоволтаични панели.
Предизвикателствата при преработването на слънчеви панели
Макар че слънчевите панели могат да се рециклират съвсем напълно, до 90% от тях неизбежно отиват на сметището. И за какво? Защото е по-евтино да се изхвърлят, в сравнение с да се рециклират. Днес както самостоятелните клиенти, по този начин и предприятията, които ги употребяват, постоянно не виждат задоволителна възвращаемост на вложенията в преработването на материалите. Според изданието Wired, макар че слънчевите акумулатори са дребна част от общия размер на електронните боклуци по света, преработването на панелите не е толкоз елементарно осъществимо, що се касае за другата електроника. Отчасти тъй като възобновяване на скъпите материали като сребро и силиций изисква профилирани техники за преработване. А тези техники не са толкоз необятно налични. Някои материали от панелите, като да вземем за пример оловото, също могат да се разградят и да доведат до екологични проблеми.
За благополучие има компании, които се стремят да компенсират тази на пръв взор ужасна статистика. Solarcycle, която има представителства в Калифорния и Тексас, работи за извличането на 95% от материалите от излезли от приложимост слънчеви панели. Както и за връщането им във веригата за доставки. Там те могат да се употребяват за основаването на нови панели за домове, каравани и даже кемпери. First Solar, най-големият производител на слънчеви панели в Съединени американски щати, също неотдавна получи
„ 7,3 млн. $ за научни проучвания за създаване на нов панел за покриви на жилищни здания, който е по-ефективен от сегашните силициеви или тънкослойни модули “,
съобщава CNBC.
Това са единствено няколко от фирмите по света, които се стараят да решат този проблем, като дълготрайната цел е да се подсигурява, че множеството слънчеви панели ще продължат да се радват на слънцето на покрива, вместо да гният на сметището.
Но за жалост, отговорът на въпроса в заглавието, че употребяваните фотоволтаични панели всеобщо се изхвърлят на сметището. Просто тъй като това е по-лесно и по-евтино. Но не щеш ли се появяват компании за преработването на фотоволтаиците, а при един по-мащабен метод това може да се трансформира в един доста рентабилен бизнес.
