„Малко дни преди 11 май на 1900-1901 учебна година имах

„ Малко дни преди 11 май на 1900-1901 образователна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото V-о класно мъжко учебно заведение „ Йосиф І-й”, гдето учителствах за първи път и първа година. Трябваше да напиша нова ария за учениците, обаче по нямане на подготвен и подобаващ текст, взех решение да отложа написването ѝ за следния час, а настоящия да прекарам в изпяване на разучени песни.
Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с въодушевление напечатаното в него стихотворение на Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мъдрец и стихотворец Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча към този момент въодушевена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени парченца.
В бързината, с която почнах да начертавам петолинието, тия дребни парченца се топяха сред пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прахуляк. Учениците – всеки път будните ловчански възпитаници, схванаха, какво ми би трябвало. Повече от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир. Написването на музиката за четири еднородни гласа не търпя повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз почувствах потребност от повече ръце. Имах разполагаем още тридесет минути, време, задоволително да разуча песента поотделно и да опитам заедно.
След първото ѝ изпяване в хор, удари звънецът, само че учениците, мнозина от, които бяха и артисти в ръководения от мен училищен църковен хор, станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата ария. Те даже не изчакаха моя отговор и запяха с такава мощ на прелели от екстаз детски гласове, че всичкия звук от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и възпитаници се трупаха пред вратата на класа, с цел да слушат каквото не бяха чули до тоя ден. ”