Дете на две години стана най-младият член на Менса
Малкият Джоузеф Харис-Бъртил, родено на 23 ноември 2021 година, публично влезе в Книгата на върховете на Гинес като най-младият член на интернационалната организация за хора с висок разсъдък – Менса. Когато е признат, Джоузеф е едвам на 2 години и 182 дни.
За да бъде утвърден за участие, момченцето е трябвало да потвърди коефициент на просветеност (IQ) от най-малко 132,, което съставлява горните 2 % от популацията – условие, което родителите му, и двамата преподаватели в Университета „ Сейнт Андрюс “ в Шотландия, считат за постижимо поради изключителния му прогрес.
„ Още от напълно дребен стана ясно, че Джоузеф е неизмеримо дете “, споделя майка му, доктор Роуз Харис-Бъртил, пред Рекордите на Гинес. „ Претърколи се за първи път на петата седмица, сподели първата си дума на седем месеца, а на година и девет месеца прочете първата си книга на глас – от корица до корица. “
На две години и три месеца Джоузеф към този момент четял свободно в продължение на 10 минути, броял до 10 на пет разнообразни езика и можел да брои напред и обратно до над 100.
Днес той учи морзовата писменост, познава гръцката писменост и демонстрира интерес към периодическата таблица. „ Интересите му са необятни и разнородни – постоянно е припрян да учи нови неща и обича провокациите “, споделя майка му.
Семейството се обръща към Менса, когато излиза наяве, че детето се развива доста по-бързо от своите връстници. „ Търсих онлайн запаси и видях, че Менса предлага поддръжка за деца с изключителни умствени качества. Надяваме се, че един ден това достижение ще му носи горделивост – справедливо е напълно с помощта на него “, прибавя тя.
Какво е Менса и какво в действителност мери IQ?
Менса е най-старата и най-голямата организация за хора с висок коефициент на просветеност в света. Създадена е през 1946 година и през днешния ден има към 140 000 членове в над 100 страни. Името „ Mensa “ идва от латинската дума за „ маса “, символизираща концепцията за тъждество сред членовете — без значение от раса, вяра, политика или социално-икономически генезис.
Но макар възвишените си цели, историята на IQ тестванията не е безспорна. Първоначално създадени като инструмент за идентифициране на възпитаници, които се нуждаят от спомагателна поддръжка, тестванията мерят три съществени аспекта: работна памет, визуално-пространствено мислене и словесна логичност. Един от основателите на първия IQ тест – Алфред Бине – категорично е предизвестил, че резултатите не трябва да се възприемат като непрекъсната мярка за интелигентността. Въпреки това, с течение на времето пробата стартира да се употребява за систематизиране на хора, постоянно по дискриминационен метод, изключително в Съединени американски щати.
В ранната му история, IQ тестванията се употребяват от евгенични придвижвания, с цел да се обосноват расови и обществени йерархии, както и политики като ограничавания в имиграцията и даже насилствена дезинфекция на хора с невисок резултат.
Днес IQ тестванията са изгубили множеството от своите тъмни асоциации, само че разногласията към тяхната годност не престават. Мнозина специалисти слагат под въпрос дали логическото мислене, математическите умения и паметта са задоволителни, с цел да се оцени цялостната просветеност на човек. Те показват значимостта на прочувствената просветеност, творчеството, обществените умения и културния подтекст, които остават отвън рамките на общоприетия тест, написа ifscience.com.
Съществува и обществено измерение – достъпът до качествено обучение и стимулираща среда оказва мощно въздействие върху резултатите от сходни проби. Деца от по-ниски обществени пластове постоянно нямат достъп до нужните запаси, а приемането на „ ниска оценка “ може да докара до незаслужено етикетиране и ограничение на опциите им за развиване.
Инфо: Факти
