Тъжната история зад шедьоврите на Дега и френския балет
Малките групи от млади дами в бели пачки заемат централно място в почти 1500 картини и рисунки на Дега, отдадени на балета. Именно тази богата сбирка е измежду най-ценното творчество на френския художник. На първи взор, Дега изобразява красивия, почтен свят, напомнящ за първи рецитал на 6-годишно момиченце. Но тези картини описват за един нечовечен свят, който би шокирал радикално актуалната аудитория.
Въпреки че по времето на Дега, балетът се радва на невиждана до тогава известност, той (както и фигурата на балерината) е доста омаловажаван към края на XIX век. Изпълненията са били сведени до къси интермедии по време на антракта в операта, а спектакълът е служел да разведри публиката, която да си изплакне очите в краката на девойките.
Сексуалните услуги са били неделима част от живота на балерините, а националната опера в Париж, „ Пале Гарние “ даже е проектирана с тази предумисъл. Луксозна стая, ситуирана зад сцената, наречена „ foyer de la danse “ (от фр. дом на танца), е била място, където танцьорите загряват преди зрелище. Но това място служи и за нещо като „ клуб за мъже “, където „ абонираните “ богати мъже, ходещи на опера, си приказват за бизнес, социализират се и оферират всевъзможни неща на балерините.
Отношенията постоянно са дисбалансирани. Младите девойки в балета идват още деца. Много от тези учащи се фрагменти, наричани „ petits rats “ (малки плъхове), идват от работническата класа или от небогати фамилии. Често стават част от балета, с цел да устоят фамилии си, работейки изтощително шест дни седмично.
На процедура облагата и кариерите на балерините са били в ръцете на клиентите зад сцената. От девойките се допуска, че би трябвало да показват обвързаност към своите благодетели и даже постоянно са насърчавани от своите майки да възпламенят огъня на мъжкото предпочитание. Подобни връзки могли да подсигурят обществения статус на другояче бедните девойки – освен че аристократите и притежатели на бизнес имали мощни позиции в обществото, само че и операта се поддържала от техните дарения.
Именно тези мъже имали властта да споделят кой получава основните функции и кой ще бъде отстранен. Един „ патрон “ може да обезпечи на довереничката си разточителен метод на живот, първокласен апартамент, частни уроци и естествено издигане в обществото.
Сексуалните практики, ставащи в „ дома на танца “, представлявали голям интерес за Дега. Всъщност доста малко от неговите картини демонстрират балерини на сцената. На множеството се вижда действието зад сцената, в час по балет или на подготовката. В творбата му L’Etoile (1878, Звездата) е показана балерина на сцената по време на театрално осъществяване. Зад нея, прикрит сред завесите стои мъж в черен костюм със прикрито лице. Такива секрети фигури се появяват и в други картини на художника, а в някои даже гледната точка е тази, от която гледали клиентите на операта.
„ Хората ме назовават художника на танцуващи девойки “ споделя Дега в миналото. „ Никога не им хрумва, че основният ми интерес към балерините е в предаването на придвижването и рисуването на красиви облекла. “ Но ползата на Дега не е единствено в балета като изкуство или в красивите и ефирни пачки на балерините. Целта му е да запамети действителността в балета, която се крие зад фасадата от хладна и изящна хореография.
Това негово желание е обвързвано с желанието му да покаже суровата реалност на модерния живот. Въпреки връзките му с импресионистите, група, която въздейства доста на работата му, Дега избира да назовава себе си реалист. Предпочита да рисува балерини, перачки и други членове от ниските съсловия на парижкото общество. Градският живот в неговата грубост го отличава от светлото и изтънчено обрисуване на живота от импресионисти като Клод Моне. И до момента в който Моне се концентрира основно върху играта на светлината и цвета, Дега желае да изобрази тялото в придвижване.
Моделът на скулптурата е Мари ван Готем, която евентуално е била част от системата, основаваща се половите взаимоотношения като форма на оцеляване. Ван Готем изчезва от полезрението на обществото скоро след завършването на скулптурата. Един ден закъснява за подготовка, след което е уволнена. Смята се, че се е върнала в дома си, и потегля по стъпките на майка си (перачка) и сестра си (проститутка).
Животът е бил нечовечен към тези френски девойки, а самият Дега също е имал своите способи да ги унижи. Въпреки че актьорът не се е възползвал полово от моделите, ги е карал да театралничат с часове в неуместни пози, причинявайки им огромни болки и дискомфорт. Художникът признава, че желае да улови девойките сега, в който са на ръба на силите си.
Без подозрение Дега е бил безмилостен човек. Сексист, който споделя в даден миг, че гледа на дамите като на животни. Нашите съвременници се възхищават на творчеството му. Но възхищението от цвета и техниката подценява действителността, в която това изкуство се ражда и страданията, на които са били подложени тези девойки.
