Как дистанционната работа променя бъдещето на градовете
Малките градчета и селата стават все по-привлекателно място
След взрива на отдалечената работа в този момент огромните градове са привлекателни най-вече за най-младите и най-възрастните (снимка: CC0 Public Domain)
Откакто пандемията прекатурна живота ни, градовете претърпяха огромни промени. Много хора отидоха да живеят надалеч от градската тълпа. Сега, когато наподобява, че всекидневието се възстановява, ролята на градовете не се „ възстановява “ изцяло и това няма да се случи скоро, плануват специалисти.
По време на пандемията огромните градове изглеждаха като най-противните места на света. Много хора избягаха оттова и отидоха да живеят из дребни градчета и села. Днес, когато наподобява всичко е отминало, ролята на града не може да се завърне в тогавашния си тип.
Дистанционната работа значи, че хората могат да работят отвред – към този момент няма потребност да живеят в град, единствено тъй като работят там. Компаниите, от своя страна, се пробват да върнат чиновниците си назад по офисите, само че е противоречиво до каква степен им се получава. Възможността за отдалечена работа стана основен фактор при избора на шеф и това принуждава бизнесите да бъдат по-гъвкави.
Градовете като живи организми
Големите градове в последна сметка ще се възстановят, защото доста от нещата, които са ги формирали, към момента са налице и към момента са нужни на хората, считат специалистите – икономисти, градоустройствени експерти, учени. Но възобновяване не значи, че градовете ще останат същите.
„ Истината е, че градовете са живи организми, те се трансформират непрекъснато “, споделя Мери Роу, президент и основен изпълнителен шеф на Канадския градски институт. „ Те са прекомерно динамични, прекомерно бързо се трансформират и са необикновено издръжливи. “
Ако би трябвало да пропътувате 10 години напред в бъдещето, най-вероятно вашият обичан огромен град ще наподобява „ изумително сходно “ на метода, по който наподобява и през днешния ден, съгласно Ричард Флорида, урбанист и професор в Rotman School of Management при Университета в Торонто.
още по темата
Пандемията и отдалечената работа форсираха напускането на градовете. Но популацията на огромните градове постоянно се движи, защото хората – постоянно фамилии – в търсене на повече пространство или по-евтини жилища напущат, а през това време се нанасят нови хора. Пандемията просто форсира темпото.
Експлозията на отдалечената работа в действителност разреши на доста хора да отидат далеко, в други градове, по-отдалечени покрайнини, селски региони. Но релативно малко са тези, които изоставиха изцяло градския живот, споделя Никълъс Блум, професор по стопанска система в Станфорд, който учи отдалечена работа.
„ Налице е спад в популацията, само че не е пагубен. Може би понижава за към десетилетие градското уплътняване “, сподели Блум. Той прибавя, че евентуално през днешния ден огромните градове имат толкоз жители, колкото са били към 2010 година
Дори с опцията за отдалечена работа за мнозина — само че не за всички — същите неща, които привличаха хората в градовете преди, към момента са привлекателни: работа, други хора, улеснения.
„ Ние сме обществени същества и хората постоянно ще желаят да се събират и групират в градовете. Не виждам смяна. Центровете основават сериозна маса от действия, където са съсредоточени търговски, културни и цивилен действия “, споделя Емили Тален, професор по урбанизъм в Чикагския университет. „ Тази централизация улеснява бизнеса, образованието и културния продан – това постоянно ще бъде мечтано, обществено и стопански “.
Най-привлекателни за младите и старите
Градовете от дълго време се борят да задържат младите фамилии, поради неизбежната им потребност от повече пространство и като цяло по-високите разноски за живот. Но за групите от популацията в двата края на възрастовия набор – най-младите и старите – постковид градовете могат да съставляват най-хубавото място.
Младите хора към момента са привлечени от огромните градове, поради единственото нещо, което могат да предложат и което предградията и селските региони не могат: други хора, доста хора – както в професионален, по този начин и в обществен смисъл. Младите са и най-големите фенове на културните улеснения, които носят големите концентрации на популацията: заведения за хранене, нощен живот, бърз публичен превоз, многообразие.
„ Докато отдалечената работа понижи притегателната мощ на гъстите градски пазари на труда, този резултат отслабна за младите експерти в 20-те и 30-те си години, които към момента образуват мрежите, оформящи траекториите на тяхната кариера “, сподели Конър О’Брайън, откривател на Economic Innovation Group. „ В същото време множеството от неикономическите аргументи младежите да се събират в гъсто обитаемоте градове не са изчезнали; в случай че не друго, може би късият интервал без тези улеснения е предиздвикал хората да ги оценят още повече “.
Елън Дънам-Джоунс, професор и шеф на програмата за градски дизайн в учебното заведение по архитектура на Georgia Tech, споделя, че дефицитът на работна ръка, остър от застаряващото население, ще принуди работодателите от ден на ден да се задоволяват с желанията на младата работна мощ, която евентуално ще желае композиция от отдалечена работа и понякога персонално менторство. Младите също по този начин желаят удобствата и опциите за другарство, които градовете носят.
Междувременно застаряващото население също може да се стича в градовете с по-високи темпове, с цел да се възползва от опциите за по-добро опазване на здравето, безбройните услуги, културния живот – всичко това разрешава на дейните възрастни хора да живеят независимо по-дълго.
„ Когато остарееш, не искаш да се натоварваш с доста неща “, споделя Роу. „ Така че е по-добре да сте там, където има доста хора, където услугите са елементарно налични, където има благоприятни условия за превоз и способи за напредване, както и културни действия и всички неща, на които хората в по-напреднала възраст желаят да мога да се любуват “.
Центърът към този момент не е място с офис-сгради
Огромните офис-сгради са великански слонове в стаята, когато става въпрос за взор към бъдещето на градовете. „ Старият централен бизнес-район свърши “. Наричат ги „ последният мирис на индустриалната епоха “.
В момента, три години след началото на пандемията, офис-сградите са незадоволително заети на доста места по света. Изследователи от Колумбийския и Нюйоркския университет пресмятат, че в Съединени американски щати отдалечената работа е унищожила половин трилион $ стойност на офиси в народен мащаб. За притежателите на постройките това е проблем. Те имат заеми, които би трябвало да изплащат, а при ниските стойности на парцелите, това може да значи несъблюдение на отговорности и бюджетен недостиг.
Повечето специалисти градоустройственици споделят, че доста офис-сгради в огромните градове ще би трябвало да се трансфорат в нещо друго, с цел да устоят на прекосяването към хибридна и отдалечена работа. Но до момента в който загубата на търговски доходи може да сътвори дупка в градските бюджети, това може да докара и до промяна, която в последна сметка ще усъвършенства качеството на живот на жителите на града.
„ Офис-пространството в центъра ще би трябвало да бъде трансформирано, както и дейностите, които се правят в центъра “, споделя Естебан Роси-Хансберг, професор в икономическия факултет на Чикагския университет. „ Тези градове евентуално ще станат по-малко бизнес и повече насочени към удобствата, с акцент върху културата и развлеченията “.
Тален е склонен. „ За да останат витални, центровете не могат да бъдат единствено бизнес-район или единствено офис-район. Те би трябвало да бъдат места, където хората могат да живеят, работят и играят. Така че центровете ще се разнообразят доста “.
Това няма да е елементарно, само че извиква вниманието към една идея, стартирана още преди пандемията от френски архитекти и обсъждана по това време с подбив – постройките да се възнамеряват като гъвкави пространства, в които всяка част може елементарно да се трансформира от офис в жилище и противоположното.
Дистанционната работа – късмет за дребни и междинни градове
Докато дребният спад на популацията не значи кой знае какво за огромните градове, той се явява огромна смяна за дребните селища. Дистанционната работа направи по този начин, че хората, напускащи градовете, могат да стигнат по-далеч, в сравнение с нормално, и това е огромна опция за по-малките и междинните градове.
Разбира се, тези по-малки градчета би трябвало да потвърдят, че са положителни места за живеене. Това значи да имат – и да популяризират – хубави неща като евтини жилища, положителни учебни заведения, сдържан климат, обилие от зелени площи, положителни гари и напоителни културни действия.
„ В бъдеще хибридно работещите и работещите от вкъщи ще имат по-голяма независимост във връзка с това къде да живеят “, споделя Матю Кан, професор по стопанска система в Университета на Южна Калифорния.
Малките градове обаче ще би трябвало да свършат много работа, с цел да диверсифицират своите стопански системи и вероятности – и да намерят други способи да ухажват отдалечено работещите. „ По-малките градове ще би трябвало да се преоткрият като центрове за практикуващите отдалечена работа “, споделя Флорида.
По-малките градчета могат да употребяват сегашния миг като късмет да бъдат по-смели, пробвайки неща, които ще им оказват помощ да се открояват. „ Лидерите на дребните селища в този момент би трябвало да бъдат в действителност смели “, споделя Роу, цитирайки хрумвания като възбрана на коли в центъра или приемане на гъвкави политики за това къде могат да се строят жилища. „ И те би трябвало да намерят своя метод да кажат „ да “ на колкото се може повече неща “.
В същото време е значимо тези по-малки градове да не се сблъскват със същите проблеми, от които хората, напускащи огромните градове, се пробват да избягат. Става дума за проблемите със тапите на превоза, земеползването, оправянето с изменящия се климат.
За да се конкурират между тях и в действителност да процъфтяват, градовете би трябвало да работят, с цел да станат по-привлекателни места за живеене. На дневен ред ще стоят въпросите за качеството на учебното заведение, надеждността на превоза, публичната сигурност и достъпността на жилищата.
„ Бумът на отдалечената работа би трябвало най-малкото да тласне градовете назад към основите, пренасочвайки градските водачи към главните проблеми, свързани с качеството на живот, които локалните управляващи са основани да вземат решение. Законът и редът са от първостепенно значение, защото нито един бизнес или човек с високи приходи не желае да живее в регион с висока престъпност “, обобщава Блум.
След взрива на отдалечената работа в този момент огромните градове са привлекателни най-вече за най-младите и най-възрастните (снимка: CC0 Public Domain)
Откакто пандемията прекатурна живота ни, градовете претърпяха огромни промени. Много хора отидоха да живеят надалеч от градската тълпа. Сега, когато наподобява, че всекидневието се възстановява, ролята на градовете не се „ възстановява “ изцяло и това няма да се случи скоро, плануват специалисти.
По време на пандемията огромните градове изглеждаха като най-противните места на света. Много хора избягаха оттова и отидоха да живеят из дребни градчета и села. Днес, когато наподобява всичко е отминало, ролята на града не може да се завърне в тогавашния си тип.
Дистанционната работа значи, че хората могат да работят отвред – към този момент няма потребност да живеят в град, единствено тъй като работят там. Компаниите, от своя страна, се пробват да върнат чиновниците си назад по офисите, само че е противоречиво до каква степен им се получава. Възможността за отдалечена работа стана основен фактор при избора на шеф и това принуждава бизнесите да бъдат по-гъвкави.
Градовете като живи организми
Големите градове в последна сметка ще се възстановят, защото доста от нещата, които са ги формирали, към момента са налице и към момента са нужни на хората, считат специалистите – икономисти, градоустройствени експерти, учени. Но възобновяване не значи, че градовете ще останат същите.
„ Истината е, че градовете са живи организми, те се трансформират непрекъснато “, споделя Мери Роу, президент и основен изпълнителен шеф на Канадския градски институт. „ Те са прекомерно динамични, прекомерно бързо се трансформират и са необикновено издръжливи. “
Ако би трябвало да пропътувате 10 години напред в бъдещето, най-вероятно вашият обичан огромен град ще наподобява „ изумително сходно “ на метода, по който наподобява и през днешния ден, съгласно Ричард Флорида, урбанист и професор в Rotman School of Management при Университета в Торонто.
още по темата
Пандемията и отдалечената работа форсираха напускането на градовете. Но популацията на огромните градове постоянно се движи, защото хората – постоянно фамилии – в търсене на повече пространство или по-евтини жилища напущат, а през това време се нанасят нови хора. Пандемията просто форсира темпото.
Експлозията на отдалечената работа в действителност разреши на доста хора да отидат далеко, в други градове, по-отдалечени покрайнини, селски региони. Но релативно малко са тези, които изоставиха изцяло градския живот, споделя Никълъс Блум, професор по стопанска система в Станфорд, който учи отдалечена работа.
„ Налице е спад в популацията, само че не е пагубен. Може би понижава за към десетилетие градското уплътняване “, сподели Блум. Той прибавя, че евентуално през днешния ден огромните градове имат толкоз жители, колкото са били към 2010 година
Дори с опцията за отдалечена работа за мнозина — само че не за всички — същите неща, които привличаха хората в градовете преди, към момента са привлекателни: работа, други хора, улеснения.
„ Ние сме обществени същества и хората постоянно ще желаят да се събират и групират в градовете. Не виждам смяна. Центровете основават сериозна маса от действия, където са съсредоточени търговски, културни и цивилен действия “, споделя Емили Тален, професор по урбанизъм в Чикагския университет. „ Тази централизация улеснява бизнеса, образованието и културния продан – това постоянно ще бъде мечтано, обществено и стопански “.
Най-привлекателни за младите и старите
Градовете от дълго време се борят да задържат младите фамилии, поради неизбежната им потребност от повече пространство и като цяло по-високите разноски за живот. Но за групите от популацията в двата края на възрастовия набор – най-младите и старите – постковид градовете могат да съставляват най-хубавото място.
Младите хора към момента са привлечени от огромните градове, поради единственото нещо, което могат да предложат и което предградията и селските региони не могат: други хора, доста хора – както в професионален, по този начин и в обществен смисъл. Младите са и най-големите фенове на културните улеснения, които носят големите концентрации на популацията: заведения за хранене, нощен живот, бърз публичен превоз, многообразие.
„ Докато отдалечената работа понижи притегателната мощ на гъстите градски пазари на труда, този резултат отслабна за младите експерти в 20-те и 30-те си години, които към момента образуват мрежите, оформящи траекториите на тяхната кариера “, сподели Конър О’Брайън, откривател на Economic Innovation Group. „ В същото време множеството от неикономическите аргументи младежите да се събират в гъсто обитаемоте градове не са изчезнали; в случай че не друго, може би късият интервал без тези улеснения е предиздвикал хората да ги оценят още повече “.
Елън Дънам-Джоунс, професор и шеф на програмата за градски дизайн в учебното заведение по архитектура на Georgia Tech, споделя, че дефицитът на работна ръка, остър от застаряващото население, ще принуди работодателите от ден на ден да се задоволяват с желанията на младата работна мощ, която евентуално ще желае композиция от отдалечена работа и понякога персонално менторство. Младите също по този начин желаят удобствата и опциите за другарство, които градовете носят.
Междувременно застаряващото население също може да се стича в градовете с по-високи темпове, с цел да се възползва от опциите за по-добро опазване на здравето, безбройните услуги, културния живот – всичко това разрешава на дейните възрастни хора да живеят независимо по-дълго.
„ Когато остарееш, не искаш да се натоварваш с доста неща “, споделя Роу. „ Така че е по-добре да сте там, където има доста хора, където услугите са елементарно налични, където има благоприятни условия за превоз и способи за напредване, както и културни действия и всички неща, на които хората в по-напреднала възраст желаят да мога да се любуват “.
Центърът към този момент не е място с офис-сгради
Огромните офис-сгради са великански слонове в стаята, когато става въпрос за взор към бъдещето на градовете. „ Старият централен бизнес-район свърши “. Наричат ги „ последният мирис на индустриалната епоха “.
В момента, три години след началото на пандемията, офис-сградите са незадоволително заети на доста места по света. Изследователи от Колумбийския и Нюйоркския университет пресмятат, че в Съединени американски щати отдалечената работа е унищожила половин трилион $ стойност на офиси в народен мащаб. За притежателите на постройките това е проблем. Те имат заеми, които би трябвало да изплащат, а при ниските стойности на парцелите, това може да значи несъблюдение на отговорности и бюджетен недостиг.
Повечето специалисти градоустройственици споделят, че доста офис-сгради в огромните градове ще би трябвало да се трансфорат в нещо друго, с цел да устоят на прекосяването към хибридна и отдалечена работа. Но до момента в който загубата на търговски доходи може да сътвори дупка в градските бюджети, това може да докара и до промяна, която в последна сметка ще усъвършенства качеството на живот на жителите на града.
„ Офис-пространството в центъра ще би трябвало да бъде трансформирано, както и дейностите, които се правят в центъра “, споделя Естебан Роси-Хансберг, професор в икономическия факултет на Чикагския университет. „ Тези градове евентуално ще станат по-малко бизнес и повече насочени към удобствата, с акцент върху културата и развлеченията “.
Тален е склонен. „ За да останат витални, центровете не могат да бъдат единствено бизнес-район или единствено офис-район. Те би трябвало да бъдат места, където хората могат да живеят, работят и играят. Така че центровете ще се разнообразят доста “.
Това няма да е елементарно, само че извиква вниманието към една идея, стартирана още преди пандемията от френски архитекти и обсъждана по това време с подбив – постройките да се възнамеряват като гъвкави пространства, в които всяка част може елементарно да се трансформира от офис в жилище и противоположното.
Дистанционната работа – късмет за дребни и междинни градове
Докато дребният спад на популацията не значи кой знае какво за огромните градове, той се явява огромна смяна за дребните селища. Дистанционната работа направи по този начин, че хората, напускащи градовете, могат да стигнат по-далеч, в сравнение с нормално, и това е огромна опция за по-малките и междинните градове.
Разбира се, тези по-малки градчета би трябвало да потвърдят, че са положителни места за живеене. Това значи да имат – и да популяризират – хубави неща като евтини жилища, положителни учебни заведения, сдържан климат, обилие от зелени площи, положителни гари и напоителни културни действия.
„ В бъдеще хибридно работещите и работещите от вкъщи ще имат по-голяма независимост във връзка с това къде да живеят “, споделя Матю Кан, професор по стопанска система в Университета на Южна Калифорния.
Малките градове обаче ще би трябвало да свършат много работа, с цел да диверсифицират своите стопански системи и вероятности – и да намерят други способи да ухажват отдалечено работещите. „ По-малките градове ще би трябвало да се преоткрият като центрове за практикуващите отдалечена работа “, споделя Флорида.
По-малките градчета могат да употребяват сегашния миг като късмет да бъдат по-смели, пробвайки неща, които ще им оказват помощ да се открояват. „ Лидерите на дребните селища в този момент би трябвало да бъдат в действителност смели “, споделя Роу, цитирайки хрумвания като възбрана на коли в центъра или приемане на гъвкави политики за това къде могат да се строят жилища. „ И те би трябвало да намерят своя метод да кажат „ да “ на колкото се може повече неща “.
В същото време е значимо тези по-малки градове да не се сблъскват със същите проблеми, от които хората, напускащи огромните градове, се пробват да избягат. Става дума за проблемите със тапите на превоза, земеползването, оправянето с изменящия се климат.
За да се конкурират между тях и в действителност да процъфтяват, градовете би трябвало да работят, с цел да станат по-привлекателни места за живеене. На дневен ред ще стоят въпросите за качеството на учебното заведение, надеждността на превоза, публичната сигурност и достъпността на жилищата.
„ Бумът на отдалечената работа би трябвало най-малкото да тласне градовете назад към основите, пренасочвайки градските водачи към главните проблеми, свързани с качеството на живот, които локалните управляващи са основани да вземат решение. Законът и редът са от първостепенно значение, защото нито един бизнес или човек с високи приходи не желае да живее в регион с висока престъпност “, обобщава Блум.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ