Малките болници
Малките лечебни заведения. В наши дни всеки ги подценява. Докато не опре до лекуване там. Само че тези, които вземат огромните решения, не знаят или са не запомнили, че в дребните лечебни заведения избавят живот. Човешки живот!
За нуждата от тези лечебни заведения се приказва от дълго време, само че властимащите първо тях орязват. Като бодил са им в очите. Големи задължения имали... Колко да са огромни? Общо към 100 милиона лв.. Почти колкото която и да е огромна болница в София, да вземем за пример. Но дребните лечебни заведения поемат тежестта на хроничните заболявания на към една четвърт от българското население. Поемат и ударите на изключителни условия - произшествия, епидемии, пандемия... Няма изненади - у нас всеки прави какво желае с дребните. Така е и с дребните лечебни заведения. Затова са обезкървени - нямат лекари, нямат сестри. Принудени са хора в пенсионна възраст да работят, а интерес от младите няма. Логично - всичко се прави по този начин, че дребните да бъдат задушени, притиснати в ъгъла. Ръцете на общините са вързани - могат единствено за поправки и инсталация да оказват помощ. Иначе постоянно могат да сменят управлението - във всеки закон има малка врата.
Днес е в град Кубрат, на следващия ден - другаде, вдругиден - на трето място. Оказва се, че е доста елементарно, като детска игра, да бъде фалирана дребна болница. Само че като няма болница в една община, няма да има и хора. А като няма хора, няма и стопанска система. Но кой мисли толкова далеко?
Рецепта ли? Комай единствено едно е лекарството за тези лечебни заведения - да не са търговски сдружения. Това лекарство може да се комбинира и със статут на предпазени за лечебните заведения в отдалечените и труднодостъпни региони. Необходимостта от тези лечебни заведения и от опита на работещите в тях ще се разбере до няколко седмици, когато задуха севернякът, а снежните виелици затворят пътищата.
Нищо малко не е за занемаряване. Малките лечебни заведения - още повече. А убийството им може да убие значително политици.
За нуждата от тези лечебни заведения се приказва от дълго време, само че властимащите първо тях орязват. Като бодил са им в очите. Големи задължения имали... Колко да са огромни? Общо към 100 милиона лв.. Почти колкото която и да е огромна болница в София, да вземем за пример. Но дребните лечебни заведения поемат тежестта на хроничните заболявания на към една четвърт от българското население. Поемат и ударите на изключителни условия - произшествия, епидемии, пандемия... Няма изненади - у нас всеки прави какво желае с дребните. Така е и с дребните лечебни заведения. Затова са обезкървени - нямат лекари, нямат сестри. Принудени са хора в пенсионна възраст да работят, а интерес от младите няма. Логично - всичко се прави по този начин, че дребните да бъдат задушени, притиснати в ъгъла. Ръцете на общините са вързани - могат единствено за поправки и инсталация да оказват помощ. Иначе постоянно могат да сменят управлението - във всеки закон има малка врата.
Днес е в град Кубрат, на следващия ден - другаде, вдругиден - на трето място. Оказва се, че е доста елементарно, като детска игра, да бъде фалирана дребна болница. Само че като няма болница в една община, няма да има и хора. А като няма хора, няма и стопанска система. Но кой мисли толкова далеко?
Рецепта ли? Комай единствено едно е лекарството за тези лечебни заведения - да не са търговски сдружения. Това лекарство може да се комбинира и със статут на предпазени за лечебните заведения в отдалечените и труднодостъпни региони. Необходимостта от тези лечебни заведения и от опита на работещите в тях ще се разбере до няколко седмици, когато задуха севернякът, а снежните виелици затворят пътищата.
Нищо малко не е за занемаряване. Малките лечебни заведения - още повече. А убийството им може да убие значително политици.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ