Наша община влезе в рекордите на Гинес! Уникална традиция я ...
Малката родопска община Сатовча към този момент публично е част от Книгата на върховете на Гинес – като мястото с най-вече чешми с питейна вода в света. Това достижение не е просто статистика, а жива традиция, която се предава през поколенията – да се построяват чешми в памет на близки или като благословия за рода.
По пътищата на Сатовча на всеки няколко крачки блика вода – от каменни чешми, изписани с имена, послания и украсени с дребни беседки. „ Тази чешма е от дядо ми и баба ми. Намерили са вода и са я построили. Аз я подкрепям и направих беседка, с цел да може хората да си починат и да си пийнат водичка “, споделя Асан Хаджиев от село Осина.
Пътят към международното признание
Днес на територията на общината има над 1000 чешми, построени напълно с персонални средства и труд на локалните поданици. Това въодушевява локалната власт да подаде кандидатура до " Гинес ", която след дълга процедура получава утвърждение. Любопитна детайлност е, че в началото комисията очаквала „ фонтани “, а не изворни чешми. След конкретизиране и инспекция на място – върхът е приет. „ Екипът на Гинес избра няколко случайни номера и ревизира дали чешмите текат. Казаха, че в случай че даже една липсва, върхът няма да се зачете. Всички бяха наред “, споделят уредниците.
За локалните хора всяка чешма е повече от воден извор – тя е спомен, молитва и знак на добрина. Според националното поверие, в случай че птица отпие вода от новоизградена чешма, желанието на донора се сбъдва. Сред майсторите, оставили диря, се открояват Агуш Джалев от село Кочен – с над 40 чешми, и Асанзия Инелев от Сатовча, който е основал повече от 60.
През лятото Сатовча се трансформира в притегателно място за туристи. Хора от цялата страна идват да снимат, да чуят легендите и да отпият от чистата родопска вода. „ Водата е изворна, изследвана и отлична за пиянство. Чешмите ни са горделивост и благословия “, споделят локалните.
Сатовча през днешния ден не просто държи международен връх – тя пази духа на предците си. Тя потвърждава, че вярата, добротата и трудолюбието могат да трансфорат едно малко родопско кътче в знак на човещина и ентусиазъм за света.
По пътищата на Сатовча на всеки няколко крачки блика вода – от каменни чешми, изписани с имена, послания и украсени с дребни беседки. „ Тази чешма е от дядо ми и баба ми. Намерили са вода и са я построили. Аз я подкрепям и направих беседка, с цел да може хората да си починат и да си пийнат водичка “, споделя Асан Хаджиев от село Осина.
Пътят към международното признание
Днес на територията на общината има над 1000 чешми, построени напълно с персонални средства и труд на локалните поданици. Това въодушевява локалната власт да подаде кандидатура до " Гинес ", която след дълга процедура получава утвърждение. Любопитна детайлност е, че в началото комисията очаквала „ фонтани “, а не изворни чешми. След конкретизиране и инспекция на място – върхът е приет. „ Екипът на Гинес избра няколко случайни номера и ревизира дали чешмите текат. Казаха, че в случай че даже една липсва, върхът няма да се зачете. Всички бяха наред “, споделят уредниците.
За локалните хора всяка чешма е повече от воден извор – тя е спомен, молитва и знак на добрина. Според националното поверие, в случай че птица отпие вода от новоизградена чешма, желанието на донора се сбъдва. Сред майсторите, оставили диря, се открояват Агуш Джалев от село Кочен – с над 40 чешми, и Асанзия Инелев от Сатовча, който е основал повече от 60.
През лятото Сатовча се трансформира в притегателно място за туристи. Хора от цялата страна идват да снимат, да чуят легендите и да отпият от чистата родопска вода. „ Водата е изворна, изследвана и отлична за пиянство. Чешмите ни са горделивост и благословия “, споделят локалните.
Сатовча през днешния ден не просто държи международен връх – тя пази духа на предците си. Тя потвърждава, че вярата, добротата и трудолюбието могат да трансфорат едно малко родопско кътче в знак на човещина и ентусиазъм за света.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ