Обектите под егидата на ЮНЕСКО у нас удивляват света
Малката по повърхност територия на България е наситена с богато културно и естествено завещание. Древните нации, населявали нашите земи, са оставили любопитни знаци за историческото си развиване, които през днешния ден приказват доста за бита и поминака им. Ценна е и изобилната природа на страната, събрала в едно планини, скали, реки и морски дълбини.
Всички естествени и културни дадености у нас са високо оценено от ЮНЕСКО – Организацията на Обединените народи за обучение, просвета и просвета. Списъкът на международното културно и естествено завещание включва обекти с извънредно значение за човечеството - тяхното запазване и запазване е приоритет. В този лист са включени цели 10 български обекта – седем културни и три естествени.
България става член на ЮНЕСКО на 7 март 1974 година Пет години по-късно на сесията на Комисията за международно културно и естествено завещание, състояла се в гр. Луксор (Египет), Боянската черква, Мадарският конник, Ивановските скални манастири и Казанлъшката гробница са първите български монументи, към които света насочва своето внимание.
В идващите редове ще разгледаме тези обекти, както включените в листата в следствие, като ще дадем съществена информация за всеки. Отделно ще се спрем на няколко национални обичаи и традиции, зародили се по нашите ширини, които Организацията е присъединила в листата с нематериалното международно културно завещание: хорът на Бистришките баби, ритуалът „ Нестинарство “, традицията на произвеждане на „ Чипровските килими “ и ритуалът " Сурова/Сурва ". Целта е опознаване на Родината, подклаждане на патриотични усеща и възникване на горделивост от обстоятелството, че сме родени българи.
Рилският манастир е включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО през 1983 година Той е най-значимият, огромен и прочут манастир в България. Основан е през X век от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е канонизиран по-късно за светец от Българската православна черква.
По време на византийското иго, Рилският манастир се трансформира в една от главните опори на българското народностно схващане. В Рилския манастир са работили редица просветители и книжовници, измежду които Йосиф Брадати, Спиридон и Неофит Рилски, който открива тук килийно учебно заведение. През 1961 година Рилският манастир добива статут на народен музей, а регионът към него е разгласен за естествен парк.
През 1979 година в Списъка на ЮНЕСКО е включен Мадарският конник – неповторим скален релеф, ситуиран в североизточната част на страната, на 18 км източно от град Шумен и на 10 км южно от Плиска. Целият комплекс обгръща няколкостотин декара повърхност. Центърът на резервата е ситуиран към Голямата пещера, която съставлява скален заслон с височина 30 метра, и намиращата се в съседство Малка пещера. Тези две естествени формирания са били дом на най-древното население на Балканите. В Голямата пещера са открити оброчни плочки на Тракийския конник, което демонстрира, че тя е била тракийско светилище.Съществува доктрина, че тук са били, по този начин наречените, летни резиденции на кановете.
През 2008 година след общонационално гласоподаване Мадарският конник е определен за Глобален знак на България. Негово копие в действителен размер може да се види в Националния археологически музей в София.
Към листата на ЮНЕСКО през същата година (1979 г.) е добавена и Боянската черква „ Св. Николай и св. Панталеймон”, един от дребното средновековни монументи на християнското изкуство, достигнали до наши дни. Строена е на три стадия: първи – ХІ век, втори – средата на ХІІІ век, и трети – средата на ХІХ век.
Боянската черква дължи своята международна популярност на първо място на стенописите от 1259 година, които отразяват изключителните достижения на българската средновековна просвета. Всяко от пресъздадените над 240 изображения се отличава с характерност и висока художествена стойност. Портретите на ктиторите – севастократор Калоян и брачната половинка му Десислава, и на българския цар Константин Асен Тих (управлявал в интервала 1257 - 1277 г.) и кралица Ирина са едни от най-старите непокътнати портретни изображения на исторически лица. В притвора посредством 18 подиуми, в които са включени детайли от бита на съвременниците на художниците, е илюстрирано житието на свети Никола – един от патроните на храма. Сред светците, изобразени тук, е най-старият съхранен портрет на българския народен светец Иван Рилски, живял през Х век и основал Рилския манастир.
Комплексът от скални църкви до село Иваново в естествения парк „ Русенски Лом” е включен в интернационалния лист на същото съвещание през 1979 година
Манастирът е учреден през 20-те години на ХІІІ в. от духовник Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били измежду донорите на манастира, а до през днешния ден са непокътнати и техни ктиторски портрети. Манастирът сплотява няколко комплекса от скални пространства. В шест от храмовете са непокътнати фрески, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) манастирът се утвърждава като огромен нравствен и литературен център. Надписи по стените на килиите дават информация за значими исторически събития. Стенописите в църквата „ Св. Богородица” са световноизвестни. Те са измежду най-представителните мостри на Палеологовото изкуство на Балканите.
Казанлъшката гробница е включена в листата на ЮНЕСКО през 1983 година Оригиналът на гробницата е затворен, с цел да се запазят неповторимите му фрески, само че до него е издигнато тъкмо копие, което е налично за туристически визити. Гробницата е издигната през ІV-ІІІ в. Пр. Хр. и е принадлежала на незнаен тракийски държател. Световната си популярност паметникът дължи на забележителните фрески в коридора и куполното помещение - едни от най-добре непокътнатите творби на античната живопис от ранноелинистическата ера. Оригиналът на гробницата също може да бъде посещаван, само че единствено за няколко минути и при избрани условия. Достъпът до копието на Казанлъшката гробница е целогодишен.
Град Несебър е ситуиран на 36 км североизточно от гр. Бургас, на брега на Черно море. Заради неповторимото си комбиниране от антична история, антични остатъци и възрожденска архитектура Старият град е включен в Списъка на ЮНЕСКО през 1983 година
Археологическият музей в град Несебър е учреден през 1956 година, като първата му експозиция е уредена в църквата „ Св. Йоан Кръстител”.
Църквата Свети архангели Михаил и Гавраил се намира в северната част. Според учени е издигната през XIII век и е датирана като Средновековна.
В храма може да се влезе през три порти. Има богата външна декорация.
Свещарската гробница е добавена към Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1985 година Тя е част от Историко-археологическия резерват „ Сборяново”, ситуиран на 8 км северозападно от град Исперих.
Гробницата е издигната през ІІІ в. преди Христа и впечатлява със своята архитектура и декорация. Тук е било положено тялото на тракийски държател от племето гети. Таванът на погребалната камера се поддържа от скулптури на дами с вдигнати ръце - кариатиди, чиито лица и коси още пазят останките от цветна декорация.
Недалеч от Свещарската гробница се намира друга известна забележителност – Демир баба теке, почитано както от мюсюлмани, по този начин и от християни.
България е на едно от първите места в Европа по съхранена дива природа и благосъстояние на биологичното многообразие. Това е и повода един резерват и един народен парк да бъдат част от листата със международни обекти на ЮНЕСКО.
Националният парк „ Пирин” е включен в листата на ЮНЕСКО през 1983 година Той се разгръща на повърхност към 40 000 хектара и седем общини в област Благоевград. Намира се сред местностите Предел и Тодорова поляна. В границите на парка влиза и величественият връх Вихрен (2914 м). Паркът има извънредно богата растителност. На неговата територия са ситуирани едни от най-интересните ботанически градини. Те се намират в трите пояса на Националния парк - Горски, Алпийски и Субалпийски растителен пояс. Животинският свят не остава по-назад. На територията на парка живеят най-различни типове животни, някои от които са застрашени от изгубване типове.
Заради редките и изчезващи типове птици, които гнездят или почиват тук по пътя си на юг, през 1983 година езерото Сребърна е включено в Списъка на международното естествено и културно завещание. Природен резерват се намира на 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от река Дунав. В природонаучния музей може да се види експозиция от препарирани жители, а поставената в самото тресавище камера разрешава пеликаните да бъдат следени от самия музей. Флората и фауната на резервата са извънредно разнородни. Забранени са всевъзможни действия, като прекосяването на хора е единствено по обозначениете пътеки. Известният странник Феликс Каниц е изрекъл следното, по отношение на резервата: " Сребърна е Елдорадо на водните птици! ".
Национален парк „ Централен Балкан” е един от трите национални парка на България. Създаден през 1991 година, през днешния ден той е третата по величина предпазена територия у нас – 720 кв. км. Разположен е в най-високата част на Централна Стара планина, като включва три елементи на планинската верига – Златишко-Тетевенска, Троянска и Калоферска планина. Дирекция, районен орган на Министерството на околната среда и водите, ръководи Парка за да опазва и поддържа биологичното многообразие и да пази дивата природа, да дава благоприятни условия за научни и просветителни действия, за развиването на туризъм и екологосъобразен занаят.
В границите на Националния парк са ситуирани 9 резервата – „ Боатин”, „ Царичина”, „ Козястена”, „ Стенето”, „ Стара река”, „ Джендема”, „ Северен Джендем”, „ Пеещи скали” и „ Соколна”. Съгласно класификацията на Международния съюз за отбрана на природата (IUCN), Паркът е предпазена територия от второкласен, а резерватите в него – първа категория.
Необходимо е да се подчертае, че още 5 места в България дават отговор на високите условия на ЮНЕСКО и са включени в така наречен показателен лист т.е. могат да бъдат препоръчани за включване в Списъка след оценка от интернационалните специалисти на ЮНЕСКО. Това са Белоградчишките скали, Побитите камъни, Природен парк „ Русенски Лом” и резервата „ Врачански карст”.
Нематериално културно завещание
Културни практики, свързани с 1-ви март намират място в листата през 2017 година Включват обичаи, излъчени от антични времена, които означават началото на пролетта. Основната процедура се състои във връзването на червени и бели конци, тяхното подаряване и носене, както и развързването им, когато се види за първи път цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Смята се, че мартеницата обезпечава алегорична отбрана против рискове като непостоянно време. Тя подсигурява и безвредното прекосяване от зима към пролет за хора, групи и общности.
© Constantin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2014
Българското читалище е вписано през 2017 година в Регистъра на положителните практики за запазване на нематериалното културно завещание на човечеството. Първите читалища са основани през 1856 година и от този момент те са приети за основна организационна единица на българското общество. Читалищата са неправителствени саморегулиращи се организации в сходство със Закона за читалищата от 1996 година В тях се правят културни и просветителни действия, ориентирани към запазване на обичаите и традициите на българския народ, обезпечаване на достъп до информация, разпространяване на познания и запознаване на жителите с полезностите и достиженията на науката, изкуството и културата.
© Ministry of Culture of Bulgaria/Tsvetan Nedkov, 2013
Национален събор на българското национално творчество в Копривщица: система от практики за показване и предаване на културното завещание е вписано през 2016 година Концепцията на фестивала е зародила, когато преди години, локални музиканти са посочили нуждата от отбрана на традициите, застрашени от изгубване заради фактори като урбанизация и комерсиализиране. Организирано от община Копривщица, събитието се реализира със съдействието на Министерството на културата. Националният събор има за цел да покачва съзнанието за значимостта да се опазва живото завещание, да подкрепя неговото наличие в живота на хората, да го документира, с цел да подсигури бъдеща последователност и да подтиква предаването му на бъдещите генерации.
© Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria/Tsvetan nedkov, 2013
През 2015 година Народният празник Сурва също намира място в обектите на нематериалното културно завещание. Той се организира годишно на 13 и 14 януари, с цел да се отпразнува Новата Година съгласно остарелия календар. В основата на празнуването е известният маскараден обред, който се организира в селата от Пернишкия район. През първата нощ, маскарадните групи от сурвакари, състоящи се от мъже, дами и деца със особено направени маски и костюми се насочват към площада на селото където палят огньове, закачат и забавляват публиката. Някои от участниците одобряват специфични функции, такива като на лидер, на младоженци, на духовник и на мечка. Рано, на идната заран те се събират и влизат в къщите из цялото село, където ритуално женят млади двойки, до момента в който мечката ”гази” хората за здраве. Домакините чакат тяхното идване с ритуални менюта и дарове. След празника, сурвакарите раздават даровете си като постоянно ги подаряват на сираци и небогати хора.
© Венцислава Стоянова Крумова 2010
Ръчното такане на чипровкси килими е маркирано в листата на ЮНЕСКО през 2015 година Килимите са ръчно тъкани от дами от гр. Чипровци, Северозападна България. В множеството къщи в града има отвесен стан, който се употребява от дамите за разработване на килими, които обичайно се употребяват за постилане на под. Тъкачката взима по няколко конеца от главната нишка в лявата ръка, промушва с дясната вътъчната нишка и пристяга изтъканото с гребен. Мъжете в града нормално се занимават с производството на вълна, нейната обработка и оцветяване. Преждата, боядисвана с естествени материали придава меки, пастелни цветове на килима, до момента в който оцветената с химикали придава по-ярки тонове. Килими са известни с композицията, орнаменталните претекстове и цветовете. Изработването на килими се свързва с вярвания, словесни формули и ритуални практики. Тъкачките изричат молебствия и насочат благопожелания когато стартират нов килим. Те пеят и описват истории, до момента в който работят. Уменията се предават от майка и баба на щерка и внучка, постоянно при изработването на огромен килим. Килимарството е надълбоко залегнало в обществения и културния живот на популацията. Най-известните орнаменти в килимите са пресъздават в общността и са включени даже в градския герб.
Нестинарството, особено за нашите земи, влиза в ЮНЕСКО през 2009 година Танцът върху плам е кулминационната точка на обреда панагир – празник в чест на свети свети Константин и Елена, който се организира всяка година на 3 и 4 юни в село Българи в Странджа, югоизточната част на България. Ритуалът цели да обезпечи богатство и изобилие на селото. Сутринта се организира тържествена гала, последвана от върволица с икони на светците до заветен извор, който е отвън селото. Процесията е съпроводена от музиканти с барабан и гайда. При извора на присъстващите се раздават свещи и светена вода за благоденствие.
© 2002 от Регионален музей Бургас
Бистришките баби, архаична полифония, танци и ритуали от района Шоплука са вписани през 2008 година Традиционните танци и полифонични песни от Шоплука се извършват и през днешния ден от група възрастни дами. Тази традиция обгръща диафония, наричана шопска полифония, старинни форми на верижен танц „ хоро “ и ритуалът лазаруване, гала за девойки.
Диафонията е характерно пеене, при което един или два гласа построяват мелодията, формирана от извивка и „ погрешно бумтене “, до момента в който другите пригласят с еднообразен бурдон в двуглас или триглас, с цел да има мощно пеене. Танцьорите – в обичайни костюми, се хващат един за различен през кръста или за колана, с цел да образуват кръг и с леки стъпки се движат в посока противоположна на часовниковата стрелка.
„ Високо “ многогласно пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България е вписано в листата на ЮНЕСКО през 2021 година „ Високо “ е обичайната процедура на многогласно пеене, неповторима за българските села в Благоевградска област. Характерни за „ Високо “ са три типа многогласни песни: в невисок указател, във висок указател и в композиция от двата. Пеенето в невисок указател съставлява дълготрайно пеене на два гласа. Пенето във висок указател също включва два гласа (вокални партии), само че се отличава с повтарящи се провиквания и от двата гласа, позиционирани на една октава над главния звук. Тези провиквания биват последвани от равномерен преход (легато) надолу и речитативно повторение на текста на песента в ниския указател. Третият тип пеене „ Високо “ включва композиция от пеене във висок и невисок указател, по едно и също време на четири гласа. Текстовете на песните нормално рисуват естествени картини.
Чудна плетеница от природа, архитектура, просвета и история – това са обектите на българска територия, включени в листата с материално и нематериално културно завещание на ЮНЕСКО. Никъде по света няма такова богато разноообразие. Българите са привилигировани, тъй като обитават това необикновено парченце земя и назовават тази антична страна България – своят дом. Без изброените нагоре обекти освен страната ни, само че и светът не би бил същият.
Всички естествени и културни дадености у нас са високо оценено от ЮНЕСКО – Организацията на Обединените народи за обучение, просвета и просвета. Списъкът на международното културно и естествено завещание включва обекти с извънредно значение за човечеството - тяхното запазване и запазване е приоритет. В този лист са включени цели 10 български обекта – седем културни и три естествени.
България става член на ЮНЕСКО на 7 март 1974 година Пет години по-късно на сесията на Комисията за международно културно и естествено завещание, състояла се в гр. Луксор (Египет), Боянската черква, Мадарският конник, Ивановските скални манастири и Казанлъшката гробница са първите български монументи, към които света насочва своето внимание.
В идващите редове ще разгледаме тези обекти, както включените в листата в следствие, като ще дадем съществена информация за всеки. Отделно ще се спрем на няколко национални обичаи и традиции, зародили се по нашите ширини, които Организацията е присъединила в листата с нематериалното международно културно завещание: хорът на Бистришките баби, ритуалът „ Нестинарство “, традицията на произвеждане на „ Чипровските килими “ и ритуалът " Сурова/Сурва ". Целта е опознаване на Родината, подклаждане на патриотични усеща и възникване на горделивост от обстоятелството, че сме родени българи.
Рилският манастир е включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО през 1983 година Той е най-значимият, огромен и прочут манастир в България. Основан е през X век от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е канонизиран по-късно за светец от Българската православна черква.
По време на византийското иго, Рилският манастир се трансформира в една от главните опори на българското народностно схващане. В Рилския манастир са работили редица просветители и книжовници, измежду които Йосиф Брадати, Спиридон и Неофит Рилски, който открива тук килийно учебно заведение. През 1961 година Рилският манастир добива статут на народен музей, а регионът към него е разгласен за естествен парк.
През 1979 година в Списъка на ЮНЕСКО е включен Мадарският конник – неповторим скален релеф, ситуиран в североизточната част на страната, на 18 км източно от град Шумен и на 10 км южно от Плиска. Целият комплекс обгръща няколкостотин декара повърхност. Центърът на резервата е ситуиран към Голямата пещера, която съставлява скален заслон с височина 30 метра, и намиращата се в съседство Малка пещера. Тези две естествени формирания са били дом на най-древното население на Балканите. В Голямата пещера са открити оброчни плочки на Тракийския конник, което демонстрира, че тя е била тракийско светилище.Съществува доктрина, че тук са били, по този начин наречените, летни резиденции на кановете.
През 2008 година след общонационално гласоподаване Мадарският конник е определен за Глобален знак на България. Негово копие в действителен размер може да се види в Националния археологически музей в София.
Към листата на ЮНЕСКО през същата година (1979 г.) е добавена и Боянската черква „ Св. Николай и св. Панталеймон”, един от дребното средновековни монументи на християнското изкуство, достигнали до наши дни. Строена е на три стадия: първи – ХІ век, втори – средата на ХІІІ век, и трети – средата на ХІХ век.
Боянската черква дължи своята международна популярност на първо място на стенописите от 1259 година, които отразяват изключителните достижения на българската средновековна просвета. Всяко от пресъздадените над 240 изображения се отличава с характерност и висока художествена стойност. Портретите на ктиторите – севастократор Калоян и брачната половинка му Десислава, и на българския цар Константин Асен Тих (управлявал в интервала 1257 - 1277 г.) и кралица Ирина са едни от най-старите непокътнати портретни изображения на исторически лица. В притвора посредством 18 подиуми, в които са включени детайли от бита на съвременниците на художниците, е илюстрирано житието на свети Никола – един от патроните на храма. Сред светците, изобразени тук, е най-старият съхранен портрет на българския народен светец Иван Рилски, живял през Х век и основал Рилския манастир.
Комплексът от скални църкви до село Иваново в естествения парк „ Русенски Лом” е включен в интернационалния лист на същото съвещание през 1979 година
Манастирът е учреден през 20-те години на ХІІІ в. от духовник Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били измежду донорите на манастира, а до през днешния ден са непокътнати и техни ктиторски портрети. Манастирът сплотява няколко комплекса от скални пространства. В шест от храмовете са непокътнати фрески, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) манастирът се утвърждава като огромен нравствен и литературен център. Надписи по стените на килиите дават информация за значими исторически събития. Стенописите в църквата „ Св. Богородица” са световноизвестни. Те са измежду най-представителните мостри на Палеологовото изкуство на Балканите.
Казанлъшката гробница е включена в листата на ЮНЕСКО през 1983 година Оригиналът на гробницата е затворен, с цел да се запазят неповторимите му фрески, само че до него е издигнато тъкмо копие, което е налично за туристически визити. Гробницата е издигната през ІV-ІІІ в. Пр. Хр. и е принадлежала на незнаен тракийски държател. Световната си популярност паметникът дължи на забележителните фрески в коридора и куполното помещение - едни от най-добре непокътнатите творби на античната живопис от ранноелинистическата ера. Оригиналът на гробницата също може да бъде посещаван, само че единствено за няколко минути и при избрани условия. Достъпът до копието на Казанлъшката гробница е целогодишен.
Град Несебър е ситуиран на 36 км североизточно от гр. Бургас, на брега на Черно море. Заради неповторимото си комбиниране от антична история, антични остатъци и възрожденска архитектура Старият град е включен в Списъка на ЮНЕСКО през 1983 година
Археологическият музей в град Несебър е учреден през 1956 година, като първата му експозиция е уредена в църквата „ Св. Йоан Кръстител”.
Църквата Свети архангели Михаил и Гавраил се намира в северната част. Според учени е издигната през XIII век и е датирана като Средновековна.
В храма може да се влезе през три порти. Има богата външна декорация.
Свещарската гробница е добавена към Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1985 година Тя е част от Историко-археологическия резерват „ Сборяново”, ситуиран на 8 км северозападно от град Исперих.
Гробницата е издигната през ІІІ в. преди Христа и впечатлява със своята архитектура и декорация. Тук е било положено тялото на тракийски държател от племето гети. Таванът на погребалната камера се поддържа от скулптури на дами с вдигнати ръце - кариатиди, чиито лица и коси още пазят останките от цветна декорация.
Недалеч от Свещарската гробница се намира друга известна забележителност – Демир баба теке, почитано както от мюсюлмани, по този начин и от християни.
България е на едно от първите места в Европа по съхранена дива природа и благосъстояние на биологичното многообразие. Това е и повода един резерват и един народен парк да бъдат част от листата със международни обекти на ЮНЕСКО.
Националният парк „ Пирин” е включен в листата на ЮНЕСКО през 1983 година Той се разгръща на повърхност към 40 000 хектара и седем общини в област Благоевград. Намира се сред местностите Предел и Тодорова поляна. В границите на парка влиза и величественият връх Вихрен (2914 м). Паркът има извънредно богата растителност. На неговата територия са ситуирани едни от най-интересните ботанически градини. Те се намират в трите пояса на Националния парк - Горски, Алпийски и Субалпийски растителен пояс. Животинският свят не остава по-назад. На територията на парка живеят най-различни типове животни, някои от които са застрашени от изгубване типове.
Заради редките и изчезващи типове птици, които гнездят или почиват тук по пътя си на юг, през 1983 година езерото Сребърна е включено в Списъка на международното естествено и културно завещание. Природен резерват се намира на 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от река Дунав. В природонаучния музей може да се види експозиция от препарирани жители, а поставената в самото тресавище камера разрешава пеликаните да бъдат следени от самия музей. Флората и фауната на резервата са извънредно разнородни. Забранени са всевъзможни действия, като прекосяването на хора е единствено по обозначениете пътеки. Известният странник Феликс Каниц е изрекъл следното, по отношение на резервата: " Сребърна е Елдорадо на водните птици! ".
Национален парк „ Централен Балкан” е един от трите национални парка на България. Създаден през 1991 година, през днешния ден той е третата по величина предпазена територия у нас – 720 кв. км. Разположен е в най-високата част на Централна Стара планина, като включва три елементи на планинската верига – Златишко-Тетевенска, Троянска и Калоферска планина. Дирекция, районен орган на Министерството на околната среда и водите, ръководи Парка за да опазва и поддържа биологичното многообразие и да пази дивата природа, да дава благоприятни условия за научни и просветителни действия, за развиването на туризъм и екологосъобразен занаят.
В границите на Националния парк са ситуирани 9 резервата – „ Боатин”, „ Царичина”, „ Козястена”, „ Стенето”, „ Стара река”, „ Джендема”, „ Северен Джендем”, „ Пеещи скали” и „ Соколна”. Съгласно класификацията на Международния съюз за отбрана на природата (IUCN), Паркът е предпазена територия от второкласен, а резерватите в него – първа категория.
Необходимо е да се подчертае, че още 5 места в България дават отговор на високите условия на ЮНЕСКО и са включени в така наречен показателен лист т.е. могат да бъдат препоръчани за включване в Списъка след оценка от интернационалните специалисти на ЮНЕСКО. Това са Белоградчишките скали, Побитите камъни, Природен парк „ Русенски Лом” и резервата „ Врачански карст”.
Нематериално културно завещание
Културни практики, свързани с 1-ви март намират място в листата през 2017 година Включват обичаи, излъчени от антични времена, които означават началото на пролетта. Основната процедура се състои във връзването на червени и бели конци, тяхното подаряване и носене, както и развързването им, когато се види за първи път цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Смята се, че мартеницата обезпечава алегорична отбрана против рискове като непостоянно време. Тя подсигурява и безвредното прекосяване от зима към пролет за хора, групи и общности.
© Constantin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2014
Българското читалище е вписано през 2017 година в Регистъра на положителните практики за запазване на нематериалното културно завещание на човечеството. Първите читалища са основани през 1856 година и от този момент те са приети за основна организационна единица на българското общество. Читалищата са неправителствени саморегулиращи се организации в сходство със Закона за читалищата от 1996 година В тях се правят културни и просветителни действия, ориентирани към запазване на обичаите и традициите на българския народ, обезпечаване на достъп до информация, разпространяване на познания и запознаване на жителите с полезностите и достиженията на науката, изкуството и културата.
© Ministry of Culture of Bulgaria/Tsvetan Nedkov, 2013
Национален събор на българското национално творчество в Копривщица: система от практики за показване и предаване на културното завещание е вписано през 2016 година Концепцията на фестивала е зародила, когато преди години, локални музиканти са посочили нуждата от отбрана на традициите, застрашени от изгубване заради фактори като урбанизация и комерсиализиране. Организирано от община Копривщица, събитието се реализира със съдействието на Министерството на културата. Националният събор има за цел да покачва съзнанието за значимостта да се опазва живото завещание, да подкрепя неговото наличие в живота на хората, да го документира, с цел да подсигури бъдеща последователност и да подтиква предаването му на бъдещите генерации.
© Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria/Tsvetan nedkov, 2013
През 2015 година Народният празник Сурва също намира място в обектите на нематериалното културно завещание. Той се организира годишно на 13 и 14 януари, с цел да се отпразнува Новата Година съгласно остарелия календар. В основата на празнуването е известният маскараден обред, който се организира в селата от Пернишкия район. През първата нощ, маскарадните групи от сурвакари, състоящи се от мъже, дами и деца със особено направени маски и костюми се насочват към площада на селото където палят огньове, закачат и забавляват публиката. Някои от участниците одобряват специфични функции, такива като на лидер, на младоженци, на духовник и на мечка. Рано, на идната заран те се събират и влизат в къщите из цялото село, където ритуално женят млади двойки, до момента в който мечката ”гази” хората за здраве. Домакините чакат тяхното идване с ритуални менюта и дарове. След празника, сурвакарите раздават даровете си като постоянно ги подаряват на сираци и небогати хора.
© Венцислава Стоянова Крумова 2010
Ръчното такане на чипровкси килими е маркирано в листата на ЮНЕСКО през 2015 година Килимите са ръчно тъкани от дами от гр. Чипровци, Северозападна България. В множеството къщи в града има отвесен стан, който се употребява от дамите за разработване на килими, които обичайно се употребяват за постилане на под. Тъкачката взима по няколко конеца от главната нишка в лявата ръка, промушва с дясната вътъчната нишка и пристяга изтъканото с гребен. Мъжете в града нормално се занимават с производството на вълна, нейната обработка и оцветяване. Преждата, боядисвана с естествени материали придава меки, пастелни цветове на килима, до момента в който оцветената с химикали придава по-ярки тонове. Килими са известни с композицията, орнаменталните претекстове и цветовете. Изработването на килими се свързва с вярвания, словесни формули и ритуални практики. Тъкачките изричат молебствия и насочат благопожелания когато стартират нов килим. Те пеят и описват истории, до момента в който работят. Уменията се предават от майка и баба на щерка и внучка, постоянно при изработването на огромен килим. Килимарството е надълбоко залегнало в обществения и културния живот на популацията. Най-известните орнаменти в килимите са пресъздават в общността и са включени даже в градския герб.
Нестинарството, особено за нашите земи, влиза в ЮНЕСКО през 2009 година Танцът върху плам е кулминационната точка на обреда панагир – празник в чест на свети свети Константин и Елена, който се организира всяка година на 3 и 4 юни в село Българи в Странджа, югоизточната част на България. Ритуалът цели да обезпечи богатство и изобилие на селото. Сутринта се организира тържествена гала, последвана от върволица с икони на светците до заветен извор, който е отвън селото. Процесията е съпроводена от музиканти с барабан и гайда. При извора на присъстващите се раздават свещи и светена вода за благоденствие.
© 2002 от Регионален музей Бургас
Бистришките баби, архаична полифония, танци и ритуали от района Шоплука са вписани през 2008 година Традиционните танци и полифонични песни от Шоплука се извършват и през днешния ден от група възрастни дами. Тази традиция обгръща диафония, наричана шопска полифония, старинни форми на верижен танц „ хоро “ и ритуалът лазаруване, гала за девойки.
Диафонията е характерно пеене, при което един или два гласа построяват мелодията, формирана от извивка и „ погрешно бумтене “, до момента в който другите пригласят с еднообразен бурдон в двуглас или триглас, с цел да има мощно пеене. Танцьорите – в обичайни костюми, се хващат един за различен през кръста или за колана, с цел да образуват кръг и с леки стъпки се движат в посока противоположна на часовниковата стрелка.
„ Високо “ многогласно пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България е вписано в листата на ЮНЕСКО през 2021 година „ Високо “ е обичайната процедура на многогласно пеене, неповторима за българските села в Благоевградска област. Характерни за „ Високо “ са три типа многогласни песни: в невисок указател, във висок указател и в композиция от двата. Пеенето в невисок указател съставлява дълготрайно пеене на два гласа. Пенето във висок указател също включва два гласа (вокални партии), само че се отличава с повтарящи се провиквания и от двата гласа, позиционирани на една октава над главния звук. Тези провиквания биват последвани от равномерен преход (легато) надолу и речитативно повторение на текста на песента в ниския указател. Третият тип пеене „ Високо “ включва композиция от пеене във висок и невисок указател, по едно и също време на четири гласа. Текстовете на песните нормално рисуват естествени картини.
Чудна плетеница от природа, архитектура, просвета и история – това са обектите на българска територия, включени в листата с материално и нематериално културно завещание на ЮНЕСКО. Никъде по света няма такова богато разноообразие. Българите са привилигировани, тъй като обитават това необикновено парченце земя и назовават тази антична страна България – своят дом. Без изброените нагоре обекти освен страната ни, само че и светът не би бил същият.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ