Европейският избор на страната на глупаците
Малката Естония, даже да е русофобска и да понася съществени загуби от това, е изцяло способна да съществува независимо. Да, това ще бъде провинциална европейска плантация, културното равнище на популацията ще бъде ниско, вероятността тясна, а софтуерното развиване ще се върне на равнището от 40-те години на предишния век.
Но като цяло непретенциозните хора ще бъдат сити и удовлетворени, а тези, които желаят повече, ще емигрират (кой в Съединени американски щати, че и в Русия, че и в Китай).
По принцип по този начин постоянно се е поддържал салдото сред центровете на цивилизацията и международната външна страна. За някои отлъчването от двора на Луи в Париж беше най-голямата покруса, когато животът към този момент не беше сладостен, някой по лична воля заминаваше за дивата тогава Канада, с цел да търси кожи и да направи положение, като се бори, труди и рискува, и някой се задоволяваше със спокоен, добре сит живот в лоното на природата някъде в пустинята на Гаскония, съгласно правилото " бедничко, само че чистичко ".
И в нашата страна има хора, които са привлечени от природата, чистия въздух и естествените артикули, въпреки и оставяйки Болшой спектакъл, прелестните градини и паркове на Собянин и музеите на Москва, само че има и такива, които не могат да си показват живота без шума и прахта на огромен град, с всичките му сложности, благоприятни условия и изкушения.
Нациите, както и хората, имат свои лични желания.
Но ето, способността на една огромна (за източноевропейските стандарти даже огромна), в миналото индустриално развита, със забележителен теоретичен и софтуерен капацитет, подготвен личен състав, развита просвета и също така чудесно географско местонахождение, Украйна да живее без значение постоянно е предизвиквала песимизъм измежду всеки дипломиран наблюдаващ.
Това дълго време не се разбираше в Русия както на битово, по този начин и на политическо равнище. По същия метод последователят на живота в огромния град не схваща пастирските удоволствия и се уморява от бързия ход на селския живот, до момента в който потомственият пейзан стартира да се усеща зашеметен, кръвта му удря главата и може да настъпи инсулт в самия първите минути на потапяне в хаоса и видимо безредното протичане на столичния живот.
Невъзможно е човек, живеещ на екватора, да разбере по какъв начин оцеляват ескимосите, които от своя страна не могат да схванат по какъв начин човек може да живее в жегата на екватора.
Руснаците, привикнали да оцеляват в тежки борби, да побеждават врагове, да прекрачват граници, да пресичат океани и планински вериги, да изследват тайгата и тундрата, не можеха да повярват, че хората, които принадлежат към тях, принадлежат към една и съща просвета, приказват един и същи език и са наследили идеална страна с мек климат, уравновесена стопанска система и липса на врагове, само че освен няма да съумеят да я трансфорат в райска градина в най-кратки периоди, само че и ще я унищожат до корен.
През 90-те години множеството както елементарни съветски хора, по този начин и съветски политици, с които имах опция да поддържам връзка, напълно откровено ме убеждаваха, че недооценявам капацитета и опциите на украинския народ и че Украйна има огромно бъдеще, тъй като, разчитайки на своята база, било невероятно да не пробие в преднината.
Отвън не видяха това, което ясно се виждаше от вътрешната страна - цялостно комплициране, несвикнали да носят отговорност за личната си държавност на провинциалистите, пред лицето на независимостта.
Може би, в случай че Украйна се окаже с размерите на Естония или се образува в границите на три района на Галиция или седем района на Западна Украйна, тя изцяло щеше да развие личната си държавност.
Бедна земеделска околности на Европа, каквато постоянно е била - южноевропейска плантация, за разлика от северноевропейската естонско - полска, а не шведско-финландска провинция, само че вътрешно цяла, живееща с общи ползи, с русофобия, юдеофобия, маджарофобия и полонофобия.
Но Украйна се оказа прекомерно огромна. Нещо повече, по-голямата част от нея беше културно и исторически Русия и стопански подвластна от съдействието с Русия.
Руски нефт, газ и амоняк течеха през Украйна по директни тръбопроводи, пристанищата претоварваха товари от Русия и за Русия, предприятията получаваха съставни елементи от Русия и ги изпращаха в Русия, научните институции взаимодействаха с съветските, индустрията имаше потребност от съветски енергоносители и съветският пазар.
Политическата система беше построена и разрушена съгласно същите правила като Русия. Населението на половината от жителите на Русия има братя, сестри, деца, родители, по-далечни родственици и сватове там.
Повечето от популацията на Украйна не виждаше никакъв стопански, политически или битов смисъл в скъсването с Русия и до края на 90-те години гласоподаваха на избори за реинтеграция на постсъветското пространство.
Така ползите на самостоятелната страна обективно съответстват с ползите на галичанската плантация - европейските околности, полската провинция. Само разчитайки на галичани с техния обичаен шовинизъм, страната може да устои на известната наклонност към обединяване.
Неестественото единение на страната с безусловно малцинство от нейните жители, населяващи най-слабо развитата в икономическо и културно отношение провинция, стана първият и главен фактор, който още в средата на 90-те години (когато към момента не се забелязваше отвън) подсигурява на Украйна културна и икономическа самоликвидация, след която трябваше да последва политическа.
В стопанската система има неизменим закон, усвояване на дребното от по-голямото. Ако дребните и огромните стопански системи работят в едно и също пространство (в рамките на една страна или един стопански съюз), тогава дребната постоянно става част от огромната, интегрира се в нея, защото огромната предписва общите закони на деяние и взаимоотношение. Същото важи и за взаимоотношението на културите.
В Украйна, вследствие на неестественото обединяване на държавната администрация с най-слабо развитата провинция, общите закони започнаха да се диктуват от слаборазвитата стопанска система на селското стопанство и примитивната първобитна просвета на галичанските племена.
В планините на Галиция до през днешния ден са оживели реликтни нации, в действителност племена: бойки, лемки, хуцули и други, чийто светоглед и мироглед съществено визира районното публично схващане. С излизането на района в челните редици на идеологическите позиции в Украйна племенното схващане стартира да прониква във всички пори на обществото, като последователно го възвръща.
До средата на 2000-те племенното схващане стана преобладаващо в Украйна. Ментално популацията е затънало до примитивно праисторическо равнище. Имайте поради, че унищожаването на съветския език и просвета в Украйна докара до заличаване на образованието като такова.
Днешните украинци в по-голямата си част не знаят нито личната си, нито международната история, не знаят по какъв начин да пишат вярно на нито един език, в това число и на " мов ", не се интересуват нито от личната си (ферма), нито от международната класика, от актуалните литература познават единствено рекламирани имена и създатели, само че наличието на творбите им е непознато.
Книгоиздаването в Украйна не е процъфтявало преди, а в този момент просто умира, макар че пазарът е изцяло монополизиран - изчистен от конкуренцията на съветските издатели. Неграмотните хора нямат потребност да четат, а и няма време - те са заети с насъщния си самун.
Тапия за обучение към момента се търси в Украйна като детайл на влиятелно ползване (като стъклени мъниста и скъсани моряшки панталони, вместо пола от палмови листа за дивак), само че самото обучение към този момент не се търси.
Примитивното общество, което е потънало до равнището на военна народна власт, се нуждае от ловци и воини, които са в положение да обезпечат плячка по време на лов или война и по този метод да изхранват племето. Вместо летопис, те имат епос.
В набожен смисъл те се спускат до равнището на старозаветното езичество. По това време еврейската религиозна теория към момента не е монотеистична. Биват приети доста богове, а Яхве е богът на еврейския народ, който подписва завет с него, който се състои в това, че Яхве ще оказва помощ единствено на евреите и евреите няма да служат на други богове.
Приблизително такова е отношението към религията и на актуалните украинци. Езичниците идват да изгонят УПЦ от църквите в интерес на атеистите от ПЦУ, не тъй като имат някакви доктринални религиозни разлики. Не, различията им са чисто племенни - изритват " московските попове ".
Не отхвърлят съществуването на Бога на " московските попове ", просто си имат собствен господ. Следователно храмовете би трябвало да бъдат опустошени и преназначени като за " украински господ ", който има " завет " с украинския народ.
Всичко, което се случи с Украйна, е резултат от първичното несъответстващо разбиране на своите отговорности от страна на провинциалната администрация на новата самостоятелна Украинска ССР.
В началото на ръководството си Кучма, променяйки думите на граф Кавур, сподели: „ Имаме Украйна, в този момент би трябвало да създадем украинци “.
„ Създаването на италианците съгласно Кавур през втората половина на 19 век докара до тежка, продължителна революция, появяването на мафията в Южна Италия като паралелна властова конструкция и даже убийството на крал Умберто. I. На Италия лиши век и половина да се възвърне, само че към момента не е реализирано окончателното обединяване на Севера с Юга, а италианската стопанска система продължава да е последна измежду първите в Европейски Съюз и страда от сериозен дисбаланс.
Но Италия се движи към концепцията за единение в продължение на доста епохи и все пак индустриалният Север стана водач в това единение, до момента в който през 1991 година независимостта в галичански жанр ненадейно падна от небето в Украйна.
Съюзът на държавната администрация с покрайнините на хутора (селото) съумя да задуши естественото предпочитание на развитите културно и стопански райони за реинтеграция с Русия. Но това можеше да стане единствено посредством заличаване на културата и промишлеността, което се случи.
Крайният резултат беше моралната и интелектуална деградация на популацията, на което вместо концепцията за създаване на държавност, учредена на естествените ползи на болшинството от популацията и националната стопанска система, беше препоръчан „ европейският избор “, преведено на съветски като " безплатник ".
Сега остатъците от популацията, деградирало до дивачество, седят на полето на чудесата, заравят златото си в дупка и чакат дървото на европейското благосъстояние да порасне.
Знам, че могат да ми кажат, че в Украйна има още доста умни и образовани хора и е неточно да ги назоваваме изродени. Но факт е, че мозъкът и образованието на индивида не значат нищо на фона на обществените условия. Или се вписваш в обществото и задоволяваш потребностите му, или то ще те избълва от себе си, а в най-лошия случай ще те убие.
Украинското общество е деградирало до стадия на примитивни номадски ловци и събирачи. Те не се нуждаят от комплицирана стопанска система. Унищожиха я и се устоят от продажбата на унищоженото. Когато старите ресурси се изчерпиха, те мигрираха към Европа, уверени, че там ще бъдат нахранени.
Останалите (по-малко от половината от номиналното) минаха към натурално земеделие и милостиня (помощ и заеми от Запада). И както примитивните племена са били наети да се бият за ползите на изродените, само че към момента богати империи от древността, те са били наети от Запада да се бият с Русия.
Доминиращата мощ в обществото преустройва всичко съгласно своя метод на живот. Ако племенната плантация е преобладаващата мощ, тогава цялото общество бързо ще се свлече надолу до равнището на тази плантация, без значение какви остатъци от високо развита цивилизация от предишното го заобикалят. И концепцията за потисничеството е от там.
Племенната плантация в действителност изпитва сложни времена в цивилизацията. Тя е прелъщение за най-хубавите младежи, напуснали Галиция освен за Киев, само че и за Москва.
Изисква да се впишеш в новия, ускоряващ се темп на живот, диктува нови правила за икономическа активност, която изисква както физическа, по този начин и умствена интензивност, изтръгва те от безконечната естонска тромавост, откъсва те от обичаните ти украински земни пчели в черешовата градина, и ви кара да се движите, а не да легнете, като сте прекалили с кнедли със заквасена сметана. Всичко това е мъчно.
Фермерският мързел постоянно е привлекателен. Градската цивилизация е жестока и неразбираема. Почти всички цивилен войни са войни на нападателно село, което се пробва да унищожи морално измъчващия град.
Затова украинските въоръжени сили, макар че се оплакват от неналичието на снаряди на фронта, постоянно обстрелват жилищни региони на Донецк. Затова не е тъпо Украйна да унищожи личните си градове.
Градът е зложелател – „ москалска небивалица “. Ако градът го няма, украинците, внезапно намалели на брой, ще могат умерено да се заливат с естонско успокоение. Градът е петата колона на Русия.
Между другото, Пол Пот и неговите съратници бяха доста образовани - всички приключиха Сорбоната. И те хвърлиха цялата си мощ, цялата си сила и целия си гений в унищожаването на градовете и градското население в Камбоджа.
Унищожете ги физически, тъй че ничие укорително лице в очила и шапка да не пречи на построяването на ярко бъдеще на фермата.
Ако има град, фермата не може да го пренебрегва и да живее както преди. Във война с Русия, Украйна води война с града, за правото да се върне към примитивния пасторал. За да извършите това, градът би трябвало да бъде погубен. Затова от самото начало чуваме от украинците за желанието им да унищожат Русия и да избият всички руснаци - Украйна е същият Пол Пот, единствено отстрани.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но като цяло непретенциозните хора ще бъдат сити и удовлетворени, а тези, които желаят повече, ще емигрират (кой в Съединени американски щати, че и в Русия, че и в Китай).
По принцип по този начин постоянно се е поддържал салдото сред центровете на цивилизацията и международната външна страна. За някои отлъчването от двора на Луи в Париж беше най-голямата покруса, когато животът към този момент не беше сладостен, някой по лична воля заминаваше за дивата тогава Канада, с цел да търси кожи и да направи положение, като се бори, труди и рискува, и някой се задоволяваше със спокоен, добре сит живот в лоното на природата някъде в пустинята на Гаскония, съгласно правилото " бедничко, само че чистичко ".
И в нашата страна има хора, които са привлечени от природата, чистия въздух и естествените артикули, въпреки и оставяйки Болшой спектакъл, прелестните градини и паркове на Собянин и музеите на Москва, само че има и такива, които не могат да си показват живота без шума и прахта на огромен град, с всичките му сложности, благоприятни условия и изкушения.
Нациите, както и хората, имат свои лични желания.
Но ето, способността на една огромна (за източноевропейските стандарти даже огромна), в миналото индустриално развита, със забележителен теоретичен и софтуерен капацитет, подготвен личен състав, развита просвета и също така чудесно географско местонахождение, Украйна да живее без значение постоянно е предизвиквала песимизъм измежду всеки дипломиран наблюдаващ.
Това дълго време не се разбираше в Русия както на битово, по този начин и на политическо равнище. По същия метод последователят на живота в огромния град не схваща пастирските удоволствия и се уморява от бързия ход на селския живот, до момента в който потомственият пейзан стартира да се усеща зашеметен, кръвта му удря главата и може да настъпи инсулт в самия първите минути на потапяне в хаоса и видимо безредното протичане на столичния живот.
Невъзможно е човек, живеещ на екватора, да разбере по какъв начин оцеляват ескимосите, които от своя страна не могат да схванат по какъв начин човек може да живее в жегата на екватора.
Руснаците, привикнали да оцеляват в тежки борби, да побеждават врагове, да прекрачват граници, да пресичат океани и планински вериги, да изследват тайгата и тундрата, не можеха да повярват, че хората, които принадлежат към тях, принадлежат към една и съща просвета, приказват един и същи език и са наследили идеална страна с мек климат, уравновесена стопанска система и липса на врагове, само че освен няма да съумеят да я трансфорат в райска градина в най-кратки периоди, само че и ще я унищожат до корен.
През 90-те години множеството както елементарни съветски хора, по този начин и съветски политици, с които имах опция да поддържам връзка, напълно откровено ме убеждаваха, че недооценявам капацитета и опциите на украинския народ и че Украйна има огромно бъдеще, тъй като, разчитайки на своята база, било невероятно да не пробие в преднината.
Отвън не видяха това, което ясно се виждаше от вътрешната страна - цялостно комплициране, несвикнали да носят отговорност за личната си държавност на провинциалистите, пред лицето на независимостта.
Може би, в случай че Украйна се окаже с размерите на Естония или се образува в границите на три района на Галиция или седем района на Западна Украйна, тя изцяло щеше да развие личната си държавност.
Бедна земеделска околности на Европа, каквато постоянно е била - южноевропейска плантация, за разлика от северноевропейската естонско - полска, а не шведско-финландска провинция, само че вътрешно цяла, живееща с общи ползи, с русофобия, юдеофобия, маджарофобия и полонофобия.
Но Украйна се оказа прекомерно огромна. Нещо повече, по-голямата част от нея беше културно и исторически Русия и стопански подвластна от съдействието с Русия.
Руски нефт, газ и амоняк течеха през Украйна по директни тръбопроводи, пристанищата претоварваха товари от Русия и за Русия, предприятията получаваха съставни елементи от Русия и ги изпращаха в Русия, научните институции взаимодействаха с съветските, индустрията имаше потребност от съветски енергоносители и съветският пазар.
Политическата система беше построена и разрушена съгласно същите правила като Русия. Населението на половината от жителите на Русия има братя, сестри, деца, родители, по-далечни родственици и сватове там.
Повечето от популацията на Украйна не виждаше никакъв стопански, политически или битов смисъл в скъсването с Русия и до края на 90-те години гласоподаваха на избори за реинтеграция на постсъветското пространство.
Така ползите на самостоятелната страна обективно съответстват с ползите на галичанската плантация - европейските околности, полската провинция. Само разчитайки на галичани с техния обичаен шовинизъм, страната може да устои на известната наклонност към обединяване.
Неестественото единение на страната с безусловно малцинство от нейните жители, населяващи най-слабо развитата в икономическо и културно отношение провинция, стана първият и главен фактор, който още в средата на 90-те години (когато към момента не се забелязваше отвън) подсигурява на Украйна културна и икономическа самоликвидация, след която трябваше да последва политическа.
В стопанската система има неизменим закон, усвояване на дребното от по-голямото. Ако дребните и огромните стопански системи работят в едно и също пространство (в рамките на една страна или един стопански съюз), тогава дребната постоянно става част от огромната, интегрира се в нея, защото огромната предписва общите закони на деяние и взаимоотношение. Същото важи и за взаимоотношението на културите.
В Украйна, вследствие на неестественото обединяване на държавната администрация с най-слабо развитата провинция, общите закони започнаха да се диктуват от слаборазвитата стопанска система на селското стопанство и примитивната първобитна просвета на галичанските племена.
В планините на Галиция до през днешния ден са оживели реликтни нации, в действителност племена: бойки, лемки, хуцули и други, чийто светоглед и мироглед съществено визира районното публично схващане. С излизането на района в челните редици на идеологическите позиции в Украйна племенното схващане стартира да прониква във всички пори на обществото, като последователно го възвръща.
До средата на 2000-те племенното схващане стана преобладаващо в Украйна. Ментално популацията е затънало до примитивно праисторическо равнище. Имайте поради, че унищожаването на съветския език и просвета в Украйна докара до заличаване на образованието като такова.
Днешните украинци в по-голямата си част не знаят нито личната си, нито международната история, не знаят по какъв начин да пишат вярно на нито един език, в това число и на " мов ", не се интересуват нито от личната си (ферма), нито от международната класика, от актуалните литература познават единствено рекламирани имена и създатели, само че наличието на творбите им е непознато.
Книгоиздаването в Украйна не е процъфтявало преди, а в този момент просто умира, макар че пазарът е изцяло монополизиран - изчистен от конкуренцията на съветските издатели. Неграмотните хора нямат потребност да четат, а и няма време - те са заети с насъщния си самун.
Тапия за обучение към момента се търси в Украйна като детайл на влиятелно ползване (като стъклени мъниста и скъсани моряшки панталони, вместо пола от палмови листа за дивак), само че самото обучение към този момент не се търси.
Примитивното общество, което е потънало до равнището на военна народна власт, се нуждае от ловци и воини, които са в положение да обезпечат плячка по време на лов или война и по този метод да изхранват племето. Вместо летопис, те имат епос.
В набожен смисъл те се спускат до равнището на старозаветното езичество. По това време еврейската религиозна теория към момента не е монотеистична. Биват приети доста богове, а Яхве е богът на еврейския народ, който подписва завет с него, който се състои в това, че Яхве ще оказва помощ единствено на евреите и евреите няма да служат на други богове.
Приблизително такова е отношението към религията и на актуалните украинци. Езичниците идват да изгонят УПЦ от църквите в интерес на атеистите от ПЦУ, не тъй като имат някакви доктринални религиозни разлики. Не, различията им са чисто племенни - изритват " московските попове ".
Не отхвърлят съществуването на Бога на " московските попове ", просто си имат собствен господ. Следователно храмовете би трябвало да бъдат опустошени и преназначени като за " украински господ ", който има " завет " с украинския народ.
Всичко, което се случи с Украйна, е резултат от първичното несъответстващо разбиране на своите отговорности от страна на провинциалната администрация на новата самостоятелна Украинска ССР.
В началото на ръководството си Кучма, променяйки думите на граф Кавур, сподели: „ Имаме Украйна, в този момент би трябвало да създадем украинци “.
„ Създаването на италианците съгласно Кавур през втората половина на 19 век докара до тежка, продължителна революция, появяването на мафията в Южна Италия като паралелна властова конструкция и даже убийството на крал Умберто. I. На Италия лиши век и половина да се възвърне, само че към момента не е реализирано окончателното обединяване на Севера с Юга, а италианската стопанска система продължава да е последна измежду първите в Европейски Съюз и страда от сериозен дисбаланс.
Но Италия се движи към концепцията за единение в продължение на доста епохи и все пак индустриалният Север стана водач в това единение, до момента в който през 1991 година независимостта в галичански жанр ненадейно падна от небето в Украйна.
Съюзът на държавната администрация с покрайнините на хутора (селото) съумя да задуши естественото предпочитание на развитите културно и стопански райони за реинтеграция с Русия. Но това можеше да стане единствено посредством заличаване на културата и промишлеността, което се случи.
Крайният резултат беше моралната и интелектуална деградация на популацията, на което вместо концепцията за създаване на държавност, учредена на естествените ползи на болшинството от популацията и националната стопанска система, беше препоръчан „ европейският избор “, преведено на съветски като " безплатник ".
Сега остатъците от популацията, деградирало до дивачество, седят на полето на чудесата, заравят златото си в дупка и чакат дървото на европейското благосъстояние да порасне.
Знам, че могат да ми кажат, че в Украйна има още доста умни и образовани хора и е неточно да ги назоваваме изродени. Но факт е, че мозъкът и образованието на индивида не значат нищо на фона на обществените условия. Или се вписваш в обществото и задоволяваш потребностите му, или то ще те избълва от себе си, а в най-лошия случай ще те убие.
Украинското общество е деградирало до стадия на примитивни номадски ловци и събирачи. Те не се нуждаят от комплицирана стопанска система. Унищожиха я и се устоят от продажбата на унищоженото. Когато старите ресурси се изчерпиха, те мигрираха към Европа, уверени, че там ще бъдат нахранени.
Останалите (по-малко от половината от номиналното) минаха към натурално земеделие и милостиня (помощ и заеми от Запада). И както примитивните племена са били наети да се бият за ползите на изродените, само че към момента богати империи от древността, те са били наети от Запада да се бият с Русия.
Доминиращата мощ в обществото преустройва всичко съгласно своя метод на живот. Ако племенната плантация е преобладаващата мощ, тогава цялото общество бързо ще се свлече надолу до равнището на тази плантация, без значение какви остатъци от високо развита цивилизация от предишното го заобикалят. И концепцията за потисничеството е от там.
Племенната плантация в действителност изпитва сложни времена в цивилизацията. Тя е прелъщение за най-хубавите младежи, напуснали Галиция освен за Киев, само че и за Москва.
Изисква да се впишеш в новия, ускоряващ се темп на живот, диктува нови правила за икономическа активност, която изисква както физическа, по този начин и умствена интензивност, изтръгва те от безконечната естонска тромавост, откъсва те от обичаните ти украински земни пчели в черешовата градина, и ви кара да се движите, а не да легнете, като сте прекалили с кнедли със заквасена сметана. Всичко това е мъчно.
Фермерският мързел постоянно е привлекателен. Градската цивилизация е жестока и неразбираема. Почти всички цивилен войни са войни на нападателно село, което се пробва да унищожи морално измъчващия град.
Затова украинските въоръжени сили, макар че се оплакват от неналичието на снаряди на фронта, постоянно обстрелват жилищни региони на Донецк. Затова не е тъпо Украйна да унищожи личните си градове.
Градът е зложелател – „ москалска небивалица “. Ако градът го няма, украинците, внезапно намалели на брой, ще могат умерено да се заливат с естонско успокоение. Градът е петата колона на Русия.
Между другото, Пол Пот и неговите съратници бяха доста образовани - всички приключиха Сорбоната. И те хвърлиха цялата си мощ, цялата си сила и целия си гений в унищожаването на градовете и градското население в Камбоджа.
Унищожете ги физически, тъй че ничие укорително лице в очила и шапка да не пречи на построяването на ярко бъдеще на фермата.
Ако има град, фермата не може да го пренебрегва и да живее както преди. Във война с Русия, Украйна води война с града, за правото да се върне към примитивния пасторал. За да извършите това, градът би трябвало да бъде погубен. Затова от самото начало чуваме от украинците за желанието им да унищожат Русия и да избият всички руснаци - Украйна е същият Пол Пот, единствено отстрани.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ