Как за нуждите си британският парламент намерил вековен дъб
Малка история, която добре разказва особеностите на английския нрав:
1913 година, Англия, Лондон, най-старата постройка на парламент в света. Заседава комисия по крупната реституция на залата. И знаете ли, доста мъчно спори работата на комисията. Сградата почнали да строят през 11 век, приключили са я, очевидно, през 14, по-късно са я ремонтирали, само че в 20 век назряла потребността от огромна реставрация…
И най-важното: би трябвало да се подменят гредите, а те са великански, дъбови. Дъбовите гори в Англия са останали малко, стрите – още по-малко, а тук са нужни дъбове, които са по-стари от 300 години – тъй като всички, които са по-млади, тривиално не подхождат по мярка.
И някой в комисията пита – а от кое място въобще сме взели дърво предходният път? „ Ъъъъ – споделят му – а по кое време е бил последният път? “ А последният път е бил през 14 век. Мда. И въпреки всичко, от кое място са го взели? Всичко е записано. Носят огромни кожени томове с пожълтели страници, където е записано всичко от към 8 века. Отварят ги.
Проверяват. Аха! От Съсекс, дъбовите греди са били изпратени от владенията на семейство Courthope. И някой в комисията споделя (голям оптимист е бил): „ Хайде да се свържем с тях? Владенията не са си тръгнал от фамилията от 14 век. Е, можем ли да се свържем? “
Свързват се. И главата на семейство Courthope, сър Джордж, споделя с ЧОВЕШКИ глас: „ За дъбовите греди в Уестминстърския замък ли сте? Тези дървета са ваши. Знаете ли, когато през 14 век моя прапрапрапрапрадядо ви е дал гредите, той си е помислил, че след 500 години може да ви потрябват нови. И посадил. И наредил да се съобщи известието по-натам “.
И както се води в Англия, известието (тоест документът) се предавал повече от 560 години…
И съборили дъбовете, и създали гредите, и отремонтирали Уестминстърския замък. Убедени сме, че сър Джордж още тогава наредил да се засадят други дъбове. Ако се наложи след 500 години отново за новия ремонт…
Ето това е нрав.
Да умееш да планираш за идващите 500 години.
Да умееш да съхраниш Връзката на Времето.
Да умееш да бъдеш на „ ти “ с вечността и личната смъртност.
Защото гибелта не е нищо спрямо в точния момент посадените дъбове и запазването на нужните документи.
