Кремъл призна с половин уста отколешния си песимизъм по Минските споразумения
Малка идеологическа стихия си спретнаха съветските осведомителни организации след появяването на малко изявление на някогашният консултант на президента Владислав Сурков , в което той декларира, че не е очаквал споразуменията от Минск да бъдат изпълнявани, още до момента в който е работел по тях.
Сурков беше един от създателите на контракта от съветска страна, подписан с посредничеството на Германия и Франция в лицето на водачите Ангела Меркел и Оланд.
По този метод Сурков опонира на думите на президента Владимир Путин . Лидерът на Кремъл на няколко пъти се оплака, че Русия е била заинтригувана от спокойно решение, само че Западът я е " водил за носа " , както и няколко пъти декларира, че започването на войната през 2022 година е било стимулирано точно от неспазването на съглашението.
Кремъл обаче се отбрани против изказванието на Сурков и подозренията, които се прокрадват за това, че още през 2014 година - 2015 година властта в Русия не е взела на съществено Минския кротичък проект . " Целта беше да се изпълнят и приложат споразуменията и да се реализира контролиране на спора ", съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков .
Според него " главната задача е била да се принуди Киев да извърши уговорките си . Дмитрий Песков помоли публицистите да попитат Сурков какво е " имал поради " в изявлението, когато е приказвал за Минските съглашения.
Песков напомня и че самият Киев, в лицето на Володимир Зеленски, а и западни водачи не са имали съществено отношение към тези съглашения, а са ги възприели като " камуфлаж за време ", в което да въоръжат Украйна . Той напомни и самопризнание за това от страна на Ангела Меркел. Припомняме, че , съобщи, че съглашението от Минск през 2021 година към този момент е " кухо ".
" В какъв брой договаряния е взел участие персонално Путин, същият този Сурков, Козак и така нататък Затова, несъмнено, главната задача беше да се принуди Киев да извърши отговорностите си. Сега разбираме, че никой нямаше да направи това . Затова, несъмнено, е по-добре да се изяснят детайлности от Сурков, какво се е имало поради. Но най-малко на финалния стадий имаше прочут скептицизъм , когато видяхме действителното държание на Киев, Берлин и Париж. Беше ясно, че те се пробват да подменят всичко, пробват се да смъкват последователността на уговорките: както си спомняте, тогава последователността беше от решаващо значение ", сподели Песков.
Второто минско съглашение беше подписано сред Русия и Украйна в беларуската столица през 2015 година с френско-германско ходатайство. Целта беше да се успокои Източна Украйна, която по това време към този момент беше в огромна степен под съветско въздействие и към този момент бяха образувани сепаратистките милиции, а Киев не контролираше елементи от Донбас. Киев още тогава обвиняваше Русия, че " военните " триумфи на самопровъзгласилите се републики се дължат от директното навлизане на съветски постоянни въоръжени сили на украинска територия и присъединяване им във военните дейности на страната на сепаратистите. Преговорите продължиха в така наречен Нормандски формат.
За Москва тези документи са дипломатически и политически триумф. Важно е да се означи, че този логаритъм официално не съдържа никакви отговорности, които Русия би трябвало да извърши: в текста се загатва единствено Украйна и " някои региони на Донецка и Луганска област " ДНР и ЛНР както споразуменията назовават самопровъзгласилите се републики.
Минските съглашения в действителност не са интернационален контракт - те не са утвърдени от украинския, а още повече от съветския парламент. Но Русия направи всичко допустимо, с цел да " издигне " статута им: няколко дни след подписването на " Минск II " тя показа документа пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и предложи резолюция в негова поддръжка посредством този орган.
Оттогава насам Москва твърди при всяка опция, че " Минск " е единственият интернационално утвърден проект за преустановяване на спора в Донбас.
Ето и цялото блиц изявление на Владислав Сурков :
1. Преди една година, седмица преди специфичната военна интервенция, прогнозирахте, че Русия ще разшири западните си граници. Удовлетворен ли сте от това по какъв начин тъкмо е станало това?
- ДА.
2. Считате ли дейностите на нашата войска за ефикасни?
- ДА.
3. Работейки по споразуменията от Минск, предполагахте ли, че те би трябвало да бъдат изпълнени?
- НЕ.
4. Ще се възстановяват ли връзките сред Русия и Запада в обозримо бъдеще?
- ДА.
Как се отнасят към Минските съглашения в Киев
В Киев нямат доста илюзии по отношение на Минск: и първото, и второто съглашение от Минск бяха подписани на фона на мъчителните провали на украинската войска в Донбас и заради това съдържат извънредно неизгодни за Украйна клаузи.
Въпреки това украинското държавно управление публично признава Минск и се стреми да го ползва. Преди да бъде определен за президент, Володимир Зеленски разкритикува документите, които наследи от своя предходник Петро Порошенко. При встъпването си в служба той съобщи, че си дава една година, с цел да приложи Минск, и в случай че няма прогрес, ще премине към някакъв " проект Б ". По-късно обаче Зеленски беше заставен да признае: макар че споразуменията от Минск не са идеални, никой не е предложил други принадлежности за преустановяване на спора в Донбас, тъй че би трябвало да се придържаме към това, което имаме. Самият Володимир Зеленски споделя, че " не е удовлетворен от всички точки от Минск, само че (поне) нещо би трябвало да се направи ".
Секретарят на украинския Съвет за сигурност Олексий Данилов признава, че цялостното осъществяване на Минските съглашения ще докара до разпадането на Украйна, тъй че Киев няма изключително предпочитание да ги извършва.
Сурков беше един от създателите на контракта от съветска страна, подписан с посредничеството на Германия и Франция в лицето на водачите Ангела Меркел и Оланд.
По този метод Сурков опонира на думите на президента Владимир Путин . Лидерът на Кремъл на няколко пъти се оплака, че Русия е била заинтригувана от спокойно решение, само че Западът я е " водил за носа " , както и няколко пъти декларира, че започването на войната през 2022 година е било стимулирано точно от неспазването на съглашението.
Кремъл обаче се отбрани против изказванието на Сурков и подозренията, които се прокрадват за това, че още през 2014 година - 2015 година властта в Русия не е взела на съществено Минския кротичък проект . " Целта беше да се изпълнят и приложат споразуменията и да се реализира контролиране на спора ", съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков .
Според него " главната задача е била да се принуди Киев да извърши уговорките си . Дмитрий Песков помоли публицистите да попитат Сурков какво е " имал поради " в изявлението, когато е приказвал за Минските съглашения.
Песков напомня и че самият Киев, в лицето на Володимир Зеленски, а и западни водачи не са имали съществено отношение към тези съглашения, а са ги възприели като " камуфлаж за време ", в което да въоръжат Украйна . Той напомни и самопризнание за това от страна на Ангела Меркел. Припомняме, че , съобщи, че съглашението от Минск през 2021 година към този момент е " кухо ".
" В какъв брой договаряния е взел участие персонално Путин, същият този Сурков, Козак и така нататък Затова, несъмнено, главната задача беше да се принуди Киев да извърши отговорностите си. Сега разбираме, че никой нямаше да направи това . Затова, несъмнено, е по-добре да се изяснят детайлности от Сурков, какво се е имало поради. Но най-малко на финалния стадий имаше прочут скептицизъм , когато видяхме действителното държание на Киев, Берлин и Париж. Беше ясно, че те се пробват да подменят всичко, пробват се да смъкват последователността на уговорките: както си спомняте, тогава последователността беше от решаващо значение ", сподели Песков.
Второто минско съглашение беше подписано сред Русия и Украйна в беларуската столица през 2015 година с френско-германско ходатайство. Целта беше да се успокои Източна Украйна, която по това време към този момент беше в огромна степен под съветско въздействие и към този момент бяха образувани сепаратистките милиции, а Киев не контролираше елементи от Донбас. Киев още тогава обвиняваше Русия, че " военните " триумфи на самопровъзгласилите се републики се дължат от директното навлизане на съветски постоянни въоръжени сили на украинска територия и присъединяване им във военните дейности на страната на сепаратистите. Преговорите продължиха в така наречен Нормандски формат.
За Москва тези документи са дипломатически и политически триумф. Важно е да се означи, че този логаритъм официално не съдържа никакви отговорности, които Русия би трябвало да извърши: в текста се загатва единствено Украйна и " някои региони на Донецка и Луганска област " ДНР и ЛНР както споразуменията назовават самопровъзгласилите се републики.
Минските съглашения в действителност не са интернационален контракт - те не са утвърдени от украинския, а още повече от съветския парламент. Но Русия направи всичко допустимо, с цел да " издигне " статута им: няколко дни след подписването на " Минск II " тя показа документа пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и предложи резолюция в негова поддръжка посредством този орган.
Оттогава насам Москва твърди при всяка опция, че " Минск " е единственият интернационално утвърден проект за преустановяване на спора в Донбас.
Ето и цялото блиц изявление на Владислав Сурков :
1. Преди една година, седмица преди специфичната военна интервенция, прогнозирахте, че Русия ще разшири западните си граници. Удовлетворен ли сте от това по какъв начин тъкмо е станало това?
- ДА.
2. Считате ли дейностите на нашата войска за ефикасни?
- ДА.
3. Работейки по споразуменията от Минск, предполагахте ли, че те би трябвало да бъдат изпълнени?
- НЕ.
4. Ще се възстановяват ли връзките сред Русия и Запада в обозримо бъдеще?
- ДА.
Как се отнасят към Минските съглашения в Киев
В Киев нямат доста илюзии по отношение на Минск: и първото, и второто съглашение от Минск бяха подписани на фона на мъчителните провали на украинската войска в Донбас и заради това съдържат извънредно неизгодни за Украйна клаузи.
Въпреки това украинското държавно управление публично признава Минск и се стреми да го ползва. Преди да бъде определен за президент, Володимир Зеленски разкритикува документите, които наследи от своя предходник Петро Порошенко. При встъпването си в служба той съобщи, че си дава една година, с цел да приложи Минск, и в случай че няма прогрес, ще премине към някакъв " проект Б ". По-късно обаче Зеленски беше заставен да признае: макар че споразуменията от Минск не са идеални, никой не е предложил други принадлежности за преустановяване на спора в Донбас, тъй че би трябвало да се придържаме към това, което имаме. Самият Володимир Зеленски споделя, че " не е удовлетворен от всички точки от Минск, само че (поне) нещо би трябвало да се направи ".
Секретарят на украинския Съвет за сигурност Олексий Данилов признава, че цялостното осъществяване на Минските съглашения ще докара до разпадането на Украйна, тъй че Киев няма изключително предпочитание да ги извършва.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ