Малка група жители се завърнаха в Лахайна, Хавай, за първи път, откакто градът беше унищожен от горски пожари преди близо седем седмици.
Някои семейства, които се върнаха, спряха за момент на размисъл. Други търсеха сувенири, които биха искали да съберат, според Дарил Оливейра, временен администратор на Агенцията за управление на извънредни ситуации на Мауи.
Продължете да четете
списък от 3 елемента, губернатор на Хавай обещания за предотвратяване на „заграбване на земя“ след горските пожари в МауиОкръг Мауи съди енергийната компания на Хаваите за небрежност, довела до пожариВъпроси и отговори: Горските пожари в Мауи „ускоряване на несправедливостите“, отдавна усещани на островакрай на списъкаДо средата на сутринта около 16 превозни средства, превозващи жители, са влезли в опожарения район, каза той.
„Те са много благодарни да влязат тук – нещо, което всички са чакали с нетърпение“, каза Оливейра. „Хората, които не са били тук след пожара, са изненадани от количеството и мащаба на разрушенията.“
Перспективата за завръщане събуди силни емоции у жителите, които избягаха с превозни средства или пеша на 8 август, докато развяваните от вятъра пламъци препускаха из Лахайна, историческата столица на бившето Хавайско кралство. Някои жертви бяха блокирани в трафика, опитвайки се да избягат, когато огънят застигна колите им.
Горските пожари убиха най-малко 97 души и унищожиха повече от 2000 сгради, повечето от които домове. Някои оцелели прескочиха морска стена и се скриха във вълните, докато горещ черен дим закриваше слънцето.
Длъжностни лица призоваха завръщащите се жители да не пресяват пепелта от страх от вдигане на токсичен прах. Първата зона, която трябваше да бъде освободена за повторно влизане, беше зона от около две дузини парцели в северната част на Лахайна. Жителите бяха допуснати в района на посещения под наблюдение между 8 сутринта и 16 часа в понеделник и вторник.
От блокада на Националната гвардия близо до зоната на изгаряне, Джес Клейдън успя да види руините на дома под наем, в който е живяла 13 години и е отгледала три деца. Малко остава разпознаваемо отвъд бурканите с морско стъкло, които стояха пред входната врата.
Клейдън се надяваше да събере тези буркани и всички други спомени, които можеше да намери.
„Искам свободата просто да бъда там и да попивам случилото се“, каза Клейдън. „Каквото и да намеря, дори да са само тези буркани с морско стъкло, очаквам с нетърпение да го взема. … Това е част от дома.“
Домът на Клейдън беше едноетажна къща от пепелни блокове, боядисана в червеникав тен, подобен на червената пръст в Лахайна. Няколко от стените все още стоят и е останала зелена морава, каза тя.
Връщащите се получиха вода, сянка, пунктове за миене, преносими тоалетни, медицински и психични грижи и транспортна помощ, ако е необходимо. Групи с нестопанска цел също предложиха лични предпазни средства, включително маски и гащеризони. Властите казват, че пепелта на мястото може да съдържа азбест, олово, арсен или други токсини.
Оливейра каза, че служителите искат да осигурят на жителите пространство и уединение, за да размишляват или да скърбят. Повечето журналисти бяха затворени в зона извън зоната на изгаряне, където не можеха да видят хора, посещаващи имотите им.
Екип от повече от две дузини души от Samaritan's Purse, неденоминационно християнско служение, помогна на някои хора да сортират това, което е останало от домовете им, за да намерят спомени и да започнат да се възстановяват, каза Тод Тейлър, който работи с организацията.< /p>
„Все едно да загубиш любим човек. Точно през това преминават тези хора“, каза Тейлър. „Тези собственици на жилища могат да говорят с нас за къщата си – „Тук беше моята спалня и тук имах нощно шкафче с брачната си халка“ или „Урната на дядо ми беше на мивката“ – тези видове индикатори, които могат да помогнат на нашите доброволци пресейте пепелта и потърсете много специфични елементи.“
Източник: Асошиейтед прес
