Малин Кръстев: Любовта е тази, която ще остане и след човечеството
Малин Кръстев се завръща на сцената на Пловдивския спектакъл. 12 години след " Бурунданга " на проф. Атанас Атанасов, огромният ни артист ще изиграе ролята на деспот в спектакъла " 2084. Rex " по пиесата на Кирил Фокин на 16 януари от 19 часа в Голямата зала. Спектакълът е на водещия северномакедонски режисьор Деян Пройковски, сценографията е дело на Валентин Светозарев, костюмите - на Елена Иванова. Композитор е Горан Трайкоски, театрално придвижване - Васил Зафирчев. Мултимедията е на Сергей Светозарев.
Прочетете още
Заедно с Малин Кръстев на сцената ще излязат Борис Кръстев, Алексей Кожухаров, Елена Кабасакалова, Катрин Гачева, Паола Маравиля, Радина Думанян, Мариана Йотова, Троян Гогов, Ивана Крумова, Василена Кючукова, Никола́ Боев, Златко Шарков, Мария Колева, Венцислав Петров, Николай Колев, Златко Шарков, Филип Василевски.
Взривна композиция от комизъм, драма и жлъч е спектакълът " 2084. REX. Последният цар на света " от Кирил Фокин. Ироничната антиутопия ни праща в близкото бъдеще на 2084 година – свят, в който човечеството е постигнало всеобщо благополучие.
Начало на този нов ред слага Ливейн Каплан, 130-годишен, прелестно съхранен и защитаван Рекс Регис (Цар на царете). Благодарение на него човечеството живее в свят без страни, без медии, без апетит.
Но дали всички са подготвени да платят цената на утопичното общество? И по какъв начин всемогъщият Цар на света ще се оправи с опърничавия андроид Сам, който прави всичко допустимо, с цел да не му разреши да почине?
" 2084. REX " е дръзновен и провокативен театър за бъдещето, който ще остави диря в сегашното.
За идната премиера и театъра през днешния ден и на следващия ден, беседваме с Малин Кръстев:
- Г-н Кръстев, след броени дни ви следва премиера в Пловдивския спектакъл. Обличате одеждите на царя на царете, на диктатора Каплан. Какво в героя ви накара да приемете поканата?
- Винаги съм си мислел, че театърът не е като документалното кино. И би трябвало да задава правилните въпроси през парадокса и възприятието за комизъм. Грабна ме забавната позиция на Кирил Фокин изобщо към понятието деспот, понятието химера и предизвикването да изиграя 130-годишен общоприет секретар на целия свят – Рекс Регис, цар на царете, на който който единствената му цел е да почине.
Това ми се видя доста любопитно, доста смешно. В момента виждам, че много от трупите се пробват да вършат политически спектакъл. Вижда политическата тематика - ние направихме „ Обществен зложелател ” на Ибсен в „ Зад канала ”, „ Хага ” под режисурата на Галин Стоев в Народния. Така че има една вълна такава в света, която си мисля, че сега е доста настояща, тъй като отвред мирише на барут. Всякакви водачи започнаха към този момент да не се преценяват с човешките понятия и светът е в някаква подготовка за Трета международна война, което е извънредно.
- Вашият воин, като се изключи че е 130 -годишен , прави 17 опита за самоубийство. Хората споделят „ боязън ме е от гибелта ”, а за Каплан е тъкмо обратното…
- Темата за гибелта тук е доста забавна. И тук има един доста прекрасен ключ, който намерихме вътре, че те го вършат вечен на финала, което е най-голямото ликвидиране. Най-голямото ликвидиране! Светът, който си основал и койтозапочва да се унищожава тотално, а ти да живееш в него постоянно. Ето това е най-голямата гибел. Тук е единствената вяра за него е да изчезне в сънищата.
- Но и сънищата му са доста страшни, тъй като се трансформират в равносметки на предишното.
- В сънищата ни, както Юнг и Фройд споделят, се появяват архетипи, появяват се неща, скрити надълбоко в нас. Мисля, че има код в цялото това нещо - тематиката за гибелта и тематиката за сънуването.
- И стряскащата реплика на робота на финала: „ Злото заспа, само че постоянно мога да го събудя ”.
- Да, злото постоянно спи някъде. Човечеството желае да откри съвършения свят, да е съвършеният човек. Ужким всичко се прави за богатството на индивида, а в действителност това е една голяма неистина. В пиесата доста любопитни са и персонажите на премиера на света и на министъра на информацията, за които операцията на обществото и изобщо алюзията на живеене обвързвана с доста неистини. Затова мисля, че тази пиеса ще е атрактивна и с възприятието си за комизъм, и с въпросите, които задава.
- В пиесата има препратки към доста типичен творби.
- Така е, само че те не са в истинския текст. В един миг ние трябваше малко да променим структурата, тъй като пиесата изрично бе писана като политическа ирония за Путин без вътре да се загатва името му. С разрешението на създателя направихме по този начин, че текстът да ескалира в една доста по-добра посока – хората да припознаят живеенето в целия свят през днешния ден. Актуалността на това, което се случва – в линията Газа, в Сирия, в Украйна. Светът е наежен. И тук в действителност успяхме да намерим този баланс във всичко това. Присъствието на текстовете на класиците прекарахме през един облик – този на Акира, щерка на Каплан. Ролята се извършва прелестно от Катрин Гачева. Теми препратки, които хората с по-богата обща просвета ще познаят. Ще видят по какъв начин един подобен деспот го държат в едно пространство, от което самият той не може да излезе. Цялото му семейство е задържано и това и в нашето съвремие е по този начин. Ние по този начин вкарваме фена освен в тези 100 години напред, само че и в живеенето на диктатора от вътрешната страна. Показваме по какъв начин всичките му най- близки хора стават жертва на неговата политика и се трансформират в цели на най-големите му врагове. Техният живот не е естествен. Те са с непрекъсната защита. Нима в съвремието ни не се случва същото?
- А по какъв начин от млад въодушевен човек той се трансформира в деспот?
- Ние въпреки всичко се опитваме да дадем някаква вяра и това го има в монолога на андроида, който дописахме. Той пита - защо са ви понятия като „ зло ” и „ благородно ”, когато имате обич, бе хора? Вие можете да творите с обич, може да създавате с обич, може да изпитвате обич. За какво са ви тия нелепости? Един андроид да стигне това просветление! И в действителност най-после Каплан се връща към онази чиста обич, която му се е случила на младини. Той бяга от фамилията си, от целия им подправен свят, от синята кръв. Отива в Африка. И въпреки че изтриват предишното му, Каплан не не помни тази обич и най-после тя идва да си го вземе. Това е нещото, което ще остане след всякакво човечество. След всичко това, което сме построили, всеки от нас, тръгвайки си от този свят, си потегля с някаква загадка обич.
- Това ли е магията на театъра – най-после остава любовта?
- Не единствено на театъра, това е магията на живеенето, на самия живот като подобен. И тука това остава на финала. Дори и роботът споделя да злото заспа, само че аз мога да го събудя още веднъж - от обич. Героите в тази пиеса не остават пусти като при Чехов. Остава въпреки всичко някаква обич., някаква вяра.
- Заглавието ни отпраща във 2084 година
- Да, отправка е към романа на Оруел „ 1984 ”. Търси се някаква измислена химера, на ужким основана, само че ние към този момент я виждаме в нейното разграждане. И тук е любопитният ход на създателя и на нашия прочит в постановката, че ние виждаме това разграждане не през очите на елементарния човек, както е в „ 1984 ”, а от името на диктатора, който е задържан. И с този ход, този антигерой, цялостен глупак, страшилище, който даже жертва щерка си афишира за мъртва и я погребва, въпреки всичко резервира нещо човешко и най-после ти става приветлив. Това е непредвиден драматургичен ход като насочна точка към публиката.
- В тази антиутопия има една любопитна имитация, че в името на безграничното благополучие всички „ неверни мисли ” на хората са изтрити. Изтрити ли са „ неверните мисли ” през днешния ден, в нашето време?
- Всички „ неверни мисли ” бяха изтрити през обществените мрежи, през малкия екран, през медиите, през всичко това, с което човек може да бъде манипулиран. Без да се осъзнава, че триейки „ неверните мисли ” на индивида, му създаваш нови критерии за живеене. И те са още по-грешни, още по-крайни, още по-зловещи, още по-агресивни. Цялото потомство сега живее в някаква зверска експанзия в света.
Всичко към този момент е през експанзия, през демократични някакви нелепости, които ни карат да живеем и да осмисляме света по нов метод. Изкуствен разсъдък, който стартира да те замества. Виждаш, че за управниците на света, ние сме просто една биомаса, номер в Национална агенция за приходите и номер на GSM, който може да бъде следен, манипулиран. За ръководещите „ неверни мисли ” са мислите за свободата. Затова сега и културата ни е на това равнище. За тях ние сме непотребен разкош в тази страна.
Вече сме в Шенген. Как си тръгнал за Шенген в случай, че ти манипулираш и мачкаш продължение на 30 недостатък години поколения наред българи? Смачкани са просвета и обучение. Премахнати са „ неверните мисли ” и към този момент е елементарно да гласоподава, за който искаш.
Това е същинската съпротива на едно държавно управление - един мислещ народ и едно гражданско общество, което си съблюдава законите и ги изисква от ръководещите, а не локалната съпротива в Народното събрание.
Така че правилните мисли, които може да даде театърът на фена за нашите ръководещи, са „ неверни мисли ”, много рискови. Затова унижението към културата е неповторимо. От два месеца има ли изплатени възнаграждения на стотици артисти. Никой не го споделя това страна.
- Как оцеляват вашите сътрудници на свободна процедура при тази обстановка?
- Аз имам щастието да съм част от трупата на Малък градски спектакъл „ Зад канала ”, само че поддържам връзка с сътрудниците си. Ужасна е обстановката. Тези хора са изработили парите си, само че за Коледа и Нова година ги оставиха без хонорарите им. Само вземете свободни актьори като Асен Блатечки, Калин Врачански, Иван Бърнев, хора, които не са на щат на никое място и разчитат на труда си. Това, което са изработили, да го получат.
- И в цялата тази картина има ли някакъв потребен ход?
- Полезен ход? Може би Зуека ще се окаже прав. Ние това си приказваме, в случай че в действителност една страна с бюджета, който мислят да гласоподават с откраднатите пари от културата, трансферирани за зърнопроизводители, нещата са страшни.
Абе, хора, Чърчил го е споделил, когато стартира Втората международна война и е посъветван вземе пари от културата за въоръжаване: „ Ако вземем пари от културата, за какво изобщо да водиме война ”. У нас през днешния ден не е по този начин. За ръководещите ние сме непотребен разкош. Някакви там интелектуалци! Хвърли им някакви 2-3 милиона за кино, за спектакъл. Това обаче, че ние връщаме пари в страната, че салоните са цялостни, не се отбелязва. Къде отидат тези пари?
И това е! Те по тази причина нашите съседи ще ни откраднат и езика и всичко. Непрекъснато пътувам, играем в чужбина. Аз виждам какво е отношението към културата, какви интернационалните фестивали се вършат, на какво равнище. Въобще –какво е отношението към езика, към културата, и то освен театралните изкуства, само че и галерии, музеи, културно-историческо завещание. Тук гледат да възпламенят нещо, да го създадат на общински паркинг.
Така че потребен ход няма, до момента в който едни ръководещи да седнат и не решат какво да вършат с културата. Ако не им би трябвало, няма проблем. Събираме си багажа и си тръгваме, към този момент няма потребност от виза. Просто запалвам колата, взимам си покъщината и отивам да мия чинии в Аликанте. И не ме е позор! Няма потребност обаче от унижението ние да блъскаме по 12 часа без почивен ден, някой път и без лятна почивка, тъй като снимаш филм или предаване и би трябвало да преживяваш.
Хайде, остави единицата артист като разбиране. А по какъв начин се поддържа този сграден фонд, какъв брой са консумативите, нужни за един спектакъл? Никой не дава пари да се реновират постройките от вътрешната страна извън, да се купи нова техника. Народният спектакъл трябваше да изчакат Боб Уилсън да пристигна да слага, с цел да поръчат осветяване.
- Как намирате кураж да продължавате?
- Нашата специалност е задача. Оттук натам нищо не мога да направя. 30 години го работя това нещо и се пробвам към този момент с насъбрания опит, да оказа помощ на тези след нас да имат правилен критериѝ какво би трябвало да им се случи. Времената са доста нападателни, по тази причина и стопирах да преподавам. Дойде интернет потомство, което не е четящо, не мисли, то си е самодостатъчно, не търпи рецензия.Нямат престижи.
Ние въпреки всичко сме поколението, израсли с Леон Даниел, Крикор Азарян. До ден сегашен ти знаеш, че имаш една сложена висока топка, която би трябвало да гониш. Едни престижи, които са те формирали като мислене, като метод на живеене. Сега – не, ти му се полагаш, споделя ти, че заплаща такса и ти си задължен.
- И въпреки всичко ги има и надарените и задълбочени младежи, нали?
- Има ги, да. И са доста, само че плявата е доста и е по-страшна, чалга културата победи.
Ние се борим за тези, които са останали в театъра, за тези, които са сега в Академията. Които са жертвали четири години от живота си и парите на родителите, с цел да станат артисти и да продължат това нещо. Те са скъпи за тях към момента съм тук.
- Имало ли е миг в тези години след 1989 година, в ко йто вярвахте, че ще се случи нещо положително и то ще е в интерес на духа?
- В началото, да. Всички бяхме по площадите. Всички знаехме, че си потегля един режим. И се надявахме, че идват по-добри времена, само че ченгетата в тая страна не разрешиха това да се случи. Всички други страни имаше някаква лустрация на някакво равнище тука не и ние бяхме заблудени младежи. Ходехме към площадите, правихме стачка в Академията. Има две гласни в българския език, които обезсмислят всичко - „ е, и ”. Край, мачът свърши. И ти виждаш, че това е съзнателна политика на ченгетата от първия миг, в който се появи някаква демократична публична общественост, да смажат просвета, обучение и да унищожат понятието междинна класа.
- Колко време би трябвало да мин е, с цел да се трансформират нещата? Със сигурност няма да е и до 2084-а.
- Не единствено! Ние нямаме и пустиня в близост, нямаме и Моисей. Няма кой 40 години да ни мъкне в пустинята, за да почине последният със соц мислене. От турско време сме почнали да унищожаваме всичко това, което е качествено, с цел да се стигне поетът да каже: „ не народ, а мърша ”. И то незабавно след Освобождението. Не е мръднало това.
Фотография и афиш: Георги Вачев
Прочетете още
Заедно с Малин Кръстев на сцената ще излязат Борис Кръстев, Алексей Кожухаров, Елена Кабасакалова, Катрин Гачева, Паола Маравиля, Радина Думанян, Мариана Йотова, Троян Гогов, Ивана Крумова, Василена Кючукова, Никола́ Боев, Златко Шарков, Мария Колева, Венцислав Петров, Николай Колев, Златко Шарков, Филип Василевски.
Взривна композиция от комизъм, драма и жлъч е спектакълът " 2084. REX. Последният цар на света " от Кирил Фокин. Ироничната антиутопия ни праща в близкото бъдеще на 2084 година – свят, в който човечеството е постигнало всеобщо благополучие.
Начало на този нов ред слага Ливейн Каплан, 130-годишен, прелестно съхранен и защитаван Рекс Регис (Цар на царете). Благодарение на него човечеството живее в свят без страни, без медии, без апетит.
Но дали всички са подготвени да платят цената на утопичното общество? И по какъв начин всемогъщият Цар на света ще се оправи с опърничавия андроид Сам, който прави всичко допустимо, с цел да не му разреши да почине?
" 2084. REX " е дръзновен и провокативен театър за бъдещето, който ще остави диря в сегашното.
За идната премиера и театъра през днешния ден и на следващия ден, беседваме с Малин Кръстев:
- Г-н Кръстев, след броени дни ви следва премиера в Пловдивския спектакъл. Обличате одеждите на царя на царете, на диктатора Каплан. Какво в героя ви накара да приемете поканата?
- Винаги съм си мислел, че театърът не е като документалното кино. И би трябвало да задава правилните въпроси през парадокса и възприятието за комизъм. Грабна ме забавната позиция на Кирил Фокин изобщо към понятието деспот, понятието химера и предизвикването да изиграя 130-годишен общоприет секретар на целия свят – Рекс Регис, цар на царете, на който който единствената му цел е да почине.
Това ми се видя доста любопитно, доста смешно. В момента виждам, че много от трупите се пробват да вършат политически спектакъл. Вижда политическата тематика - ние направихме „ Обществен зложелател ” на Ибсен в „ Зад канала ”, „ Хага ” под режисурата на Галин Стоев в Народния. Така че има една вълна такава в света, която си мисля, че сега е доста настояща, тъй като отвред мирише на барут. Всякакви водачи започнаха към този момент да не се преценяват с човешките понятия и светът е в някаква подготовка за Трета международна война, което е извънредно.
- Вашият воин, като се изключи че е 130 -годишен , прави 17 опита за самоубийство. Хората споделят „ боязън ме е от гибелта ”, а за Каплан е тъкмо обратното…
- Темата за гибелта тук е доста забавна. И тук има един доста прекрасен ключ, който намерихме вътре, че те го вършат вечен на финала, което е най-голямото ликвидиране. Най-голямото ликвидиране! Светът, който си основал и койтозапочва да се унищожава тотално, а ти да живееш в него постоянно. Ето това е най-голямата гибел. Тук е единствената вяра за него е да изчезне в сънищата.

- Но и сънищата му са доста страшни, тъй като се трансформират в равносметки на предишното.
- В сънищата ни, както Юнг и Фройд споделят, се появяват архетипи, появяват се неща, скрити надълбоко в нас. Мисля, че има код в цялото това нещо - тематиката за гибелта и тематиката за сънуването.
- И стряскащата реплика на робота на финала: „ Злото заспа, само че постоянно мога да го събудя ”.
- Да, злото постоянно спи някъде. Човечеството желае да откри съвършения свят, да е съвършеният човек. Ужким всичко се прави за богатството на индивида, а в действителност това е една голяма неистина. В пиесата доста любопитни са и персонажите на премиера на света и на министъра на информацията, за които операцията на обществото и изобщо алюзията на живеене обвързвана с доста неистини. Затова мисля, че тази пиеса ще е атрактивна и с възприятието си за комизъм, и с въпросите, които задава.
- В пиесата има препратки към доста типичен творби.
- Така е, само че те не са в истинския текст. В един миг ние трябваше малко да променим структурата, тъй като пиесата изрично бе писана като политическа ирония за Путин без вътре да се загатва името му. С разрешението на създателя направихме по този начин, че текстът да ескалира в една доста по-добра посока – хората да припознаят живеенето в целия свят през днешния ден. Актуалността на това, което се случва – в линията Газа, в Сирия, в Украйна. Светът е наежен. И тук в действителност успяхме да намерим този баланс във всичко това. Присъствието на текстовете на класиците прекарахме през един облик – този на Акира, щерка на Каплан. Ролята се извършва прелестно от Катрин Гачева. Теми препратки, които хората с по-богата обща просвета ще познаят. Ще видят по какъв начин един подобен деспот го държат в едно пространство, от което самият той не може да излезе. Цялото му семейство е задържано и това и в нашето съвремие е по този начин. Ние по този начин вкарваме фена освен в тези 100 години напред, само че и в живеенето на диктатора от вътрешната страна. Показваме по какъв начин всичките му най- близки хора стават жертва на неговата политика и се трансформират в цели на най-големите му врагове. Техният живот не е естествен. Те са с непрекъсната защита. Нима в съвремието ни не се случва същото?
- А по какъв начин от млад въодушевен човек той се трансформира в деспот?
- Ние въпреки всичко се опитваме да дадем някаква вяра и това го има в монолога на андроида, който дописахме. Той пита - защо са ви понятия като „ зло ” и „ благородно ”, когато имате обич, бе хора? Вие можете да творите с обич, може да създавате с обич, може да изпитвате обич. За какво са ви тия нелепости? Един андроид да стигне това просветление! И в действителност най-после Каплан се връща към онази чиста обич, която му се е случила на младини. Той бяга от фамилията си, от целия им подправен свят, от синята кръв. Отива в Африка. И въпреки че изтриват предишното му, Каплан не не помни тази обич и най-после тя идва да си го вземе. Това е нещото, което ще остане след всякакво човечество. След всичко това, което сме построили, всеки от нас, тръгвайки си от този свят, си потегля с някаква загадка обич.
- Това ли е магията на театъра – най-после остава любовта?
- Не единствено на театъра, това е магията на живеенето, на самия живот като подобен. И тука това остава на финала. Дори и роботът споделя да злото заспа, само че аз мога да го събудя още веднъж - от обич. Героите в тази пиеса не остават пусти като при Чехов. Остава въпреки всичко някаква обич., някаква вяра.
- Заглавието ни отпраща във 2084 година
- Да, отправка е към романа на Оруел „ 1984 ”. Търси се някаква измислена химера, на ужким основана, само че ние към този момент я виждаме в нейното разграждане. И тук е любопитният ход на създателя и на нашия прочит в постановката, че ние виждаме това разграждане не през очите на елементарния човек, както е в „ 1984 ”, а от името на диктатора, който е задържан. И с този ход, този антигерой, цялостен глупак, страшилище, който даже жертва щерка си афишира за мъртва и я погребва, въпреки всичко резервира нещо човешко и най-после ти става приветлив. Това е непредвиден драматургичен ход като насочна точка към публиката.

- В тази антиутопия има една любопитна имитация, че в името на безграничното благополучие всички „ неверни мисли ” на хората са изтрити. Изтрити ли са „ неверните мисли ” през днешния ден, в нашето време?
- Всички „ неверни мисли ” бяха изтрити през обществените мрежи, през малкия екран, през медиите, през всичко това, с което човек може да бъде манипулиран. Без да се осъзнава, че триейки „ неверните мисли ” на индивида, му създаваш нови критерии за живеене. И те са още по-грешни, още по-крайни, още по-зловещи, още по-агресивни. Цялото потомство сега живее в някаква зверска експанзия в света.
Всичко към този момент е през експанзия, през демократични някакви нелепости, които ни карат да живеем и да осмисляме света по нов метод. Изкуствен разсъдък, който стартира да те замества. Виждаш, че за управниците на света, ние сме просто една биомаса, номер в Национална агенция за приходите и номер на GSM, който може да бъде следен, манипулиран. За ръководещите „ неверни мисли ” са мислите за свободата. Затова сега и културата ни е на това равнище. За тях ние сме непотребен разкош в тази страна.
Вече сме в Шенген. Как си тръгнал за Шенген в случай, че ти манипулираш и мачкаш продължение на 30 недостатък години поколения наред българи? Смачкани са просвета и обучение. Премахнати са „ неверните мисли ” и към този момент е елементарно да гласоподава, за който искаш.
Това е същинската съпротива на едно държавно управление - един мислещ народ и едно гражданско общество, което си съблюдава законите и ги изисква от ръководещите, а не локалната съпротива в Народното събрание.
Така че правилните мисли, които може да даде театърът на фена за нашите ръководещи, са „ неверни мисли ”, много рискови. Затова унижението към културата е неповторимо. От два месеца има ли изплатени възнаграждения на стотици артисти. Никой не го споделя това страна.
- Как оцеляват вашите сътрудници на свободна процедура при тази обстановка?
- Аз имам щастието да съм част от трупата на Малък градски спектакъл „ Зад канала ”, само че поддържам връзка с сътрудниците си. Ужасна е обстановката. Тези хора са изработили парите си, само че за Коледа и Нова година ги оставиха без хонорарите им. Само вземете свободни актьори като Асен Блатечки, Калин Врачански, Иван Бърнев, хора, които не са на щат на никое място и разчитат на труда си. Това, което са изработили, да го получат.
- И в цялата тази картина има ли някакъв потребен ход?
- Полезен ход? Може би Зуека ще се окаже прав. Ние това си приказваме, в случай че в действителност една страна с бюджета, който мислят да гласоподават с откраднатите пари от културата, трансферирани за зърнопроизводители, нещата са страшни.
Абе, хора, Чърчил го е споделил, когато стартира Втората международна война и е посъветван вземе пари от културата за въоръжаване: „ Ако вземем пари от културата, за какво изобщо да водиме война ”. У нас през днешния ден не е по този начин. За ръководещите ние сме непотребен разкош. Някакви там интелектуалци! Хвърли им някакви 2-3 милиона за кино, за спектакъл. Това обаче, че ние връщаме пари в страната, че салоните са цялостни, не се отбелязва. Къде отидат тези пари?
И това е! Те по тази причина нашите съседи ще ни откраднат и езика и всичко. Непрекъснато пътувам, играем в чужбина. Аз виждам какво е отношението към културата, какви интернационалните фестивали се вършат, на какво равнище. Въобще –какво е отношението към езика, към културата, и то освен театралните изкуства, само че и галерии, музеи, културно-историческо завещание. Тук гледат да възпламенят нещо, да го създадат на общински паркинг.
Така че потребен ход няма, до момента в който едни ръководещи да седнат и не решат какво да вършат с културата. Ако не им би трябвало, няма проблем. Събираме си багажа и си тръгваме, към този момент няма потребност от виза. Просто запалвам колата, взимам си покъщината и отивам да мия чинии в Аликанте. И не ме е позор! Няма потребност обаче от унижението ние да блъскаме по 12 часа без почивен ден, някой път и без лятна почивка, тъй като снимаш филм или предаване и би трябвало да преживяваш.
Хайде, остави единицата артист като разбиране. А по какъв начин се поддържа този сграден фонд, какъв брой са консумативите, нужни за един спектакъл? Никой не дава пари да се реновират постройките от вътрешната страна извън, да се купи нова техника. Народният спектакъл трябваше да изчакат Боб Уилсън да пристигна да слага, с цел да поръчат осветяване.
- Как намирате кураж да продължавате?
- Нашата специалност е задача. Оттук натам нищо не мога да направя. 30 години го работя това нещо и се пробвам към този момент с насъбрания опит, да оказа помощ на тези след нас да имат правилен критериѝ какво би трябвало да им се случи. Времената са доста нападателни, по тази причина и стопирах да преподавам. Дойде интернет потомство, което не е четящо, не мисли, то си е самодостатъчно, не търпи рецензия.Нямат престижи.
Ние въпреки всичко сме поколението, израсли с Леон Даниел, Крикор Азарян. До ден сегашен ти знаеш, че имаш една сложена висока топка, която би трябвало да гониш. Едни престижи, които са те формирали като мислене, като метод на живеене. Сега – не, ти му се полагаш, споделя ти, че заплаща такса и ти си задължен.
- И въпреки всичко ги има и надарените и задълбочени младежи, нали?
- Има ги, да. И са доста, само че плявата е доста и е по-страшна, чалга културата победи.
Ние се борим за тези, които са останали в театъра, за тези, които са сега в Академията. Които са жертвали четири години от живота си и парите на родителите, с цел да станат артисти и да продължат това нещо. Те са скъпи за тях към момента съм тук.
- Имало ли е миг в тези години след 1989 година, в ко йто вярвахте, че ще се случи нещо положително и то ще е в интерес на духа?
- В началото, да. Всички бяхме по площадите. Всички знаехме, че си потегля един режим. И се надявахме, че идват по-добри времена, само че ченгетата в тая страна не разрешиха това да се случи. Всички други страни имаше някаква лустрация на някакво равнище тука не и ние бяхме заблудени младежи. Ходехме към площадите, правихме стачка в Академията. Има две гласни в българския език, които обезсмислят всичко - „ е, и ”. Край, мачът свърши. И ти виждаш, че това е съзнателна политика на ченгетата от първия миг, в който се появи някаква демократична публична общественост, да смажат просвета, обучение и да унищожат понятието междинна класа.
- Колко време би трябвало да мин е, с цел да се трансформират нещата? Със сигурност няма да е и до 2084-а.
- Не единствено! Ние нямаме и пустиня в близост, нямаме и Моисей. Няма кой 40 години да ни мъкне в пустинята, за да почине последният със соц мислене. От турско време сме почнали да унищожаваме всичко това, което е качествено, с цел да се стигне поетът да каже: „ не народ, а мърша ”. И то незабавно след Освобождението. Не е мръднало това.
Фотография и афиш: Георги Вачев
Източник: trafficnews.bg


КОМЕНТАРИ