Единственият жив съотборник на Гунди: Ако беше подписал с Милан, щяха да ликвидират семейството му
Малин Иванов: Ако Гунди беше подписал с Милан, щяха да унищожават фамилията му! Филмът е страховит
" Аз не съм легенда. Легенда беше Георги! Това е най-хубавият футболист, който в миналото сме имали! За мен беше чест да бъда негов другар ".
Думите са на Малин Иванов - последния останал съотборник на Георги Аспарухов, от паметния тим на Левски, играл като еднакъв с европейския първенец Бенфика, предвождан от великия Еузебио (2:2 в София и загуба за " сините " с 2:3 на португалска земя).
" Това бяха два невероятни мача! В този на наш терен си припомням, че почитателите бяха до зелено! До самия терен. Нямаше прашинка къде да падне на трибуните. Всичко беше заето ", спомня си със сълзи на очите постоянният бранител.
" Тогава домакинът ни, бате Жоро, ми беше сковал бутоните, само че единият гвоздей се разхлабил по време на мача и като му влязох на Еузебио, смъкнах му целия чорап! Дойдоха и го оправиха де, нищо му нямаше... ", разяснява Иванов в изявление за " Неформално с Георги Петков ".
" Какъв Стоичков? Като Гунди втори нямаше! Разберете, той беше един от най-хубавите нападатели в света! Стоичков е отличен в офанзива, да я приключи. Но няма интелекта на Георги. Аспарухов можеше да я спре, да я отиграе с глава, да я подаде фино, като по конец. Хващаше я с крайници от метри разстояние, па ти я подаде тъкмо, да се чудиш по какъв начин! ", прибавя несменяемият титуляр в оня популярен състав от 1965-а година.
" Бяхме огромен тим! От - до! Витлачил пристигна, стана треньор, беше неповторим експерт. На мен не ми даваше доста указания. Казваше ми, че аз си знам какво би трябвало да върша. А и с футболистите на ЦСКА бяхме положителни другари. Глупости са, че не сме се харесвали. С Димитър Пенев си ходехме на посетители даже. Нищо неприятно ", безапелационен е Малинката, както го назовават градските му от Костинброд.
" Филмът за Гунди е просто... Това е нещо необикновено! Как са го създали Иван и Андрей... Няма нищо ненужно в него и на 99% си бяха по този начин нещата - и с Литка, и с всичко. От Милан му даваха 300-400 000 $ тогава! На тези времена. Ама той знаеше, че не трябва да върви. Казваше, че в случай че отиде, ще му унищожават фамилията тука, от Партията. Така си беше, както е във кино лентата. " Алфа " -та също му беше от италианците. С която си отпътува... Каква горест беше тогава... Казваха, че единствено за Борис III е имало толкоз хора на погребението. Хиляди, хиляди... Въпреки възбраните. Хората желаеха да му смъкват шапка за един финален път ", довери с страст господин Иванов и добави:
" Няма към този момент с кого да си ги поговоря тези неща... Ще си идат с мен, в случай че не са камерите. За което благодаря! ".
Очаквайте и продължение.
" Аз не съм легенда. Легенда беше Георги! Това е най-хубавият футболист, който в миналото сме имали! За мен беше чест да бъда негов другар ".
Думите са на Малин Иванов - последния останал съотборник на Георги Аспарухов, от паметния тим на Левски, играл като еднакъв с европейския първенец Бенфика, предвождан от великия Еузебио (2:2 в София и загуба за " сините " с 2:3 на португалска земя).
" Това бяха два невероятни мача! В този на наш терен си припомням, че почитателите бяха до зелено! До самия терен. Нямаше прашинка къде да падне на трибуните. Всичко беше заето ", спомня си със сълзи на очите постоянният бранител.
" Тогава домакинът ни, бате Жоро, ми беше сковал бутоните, само че единият гвоздей се разхлабил по време на мача и като му влязох на Еузебио, смъкнах му целия чорап! Дойдоха и го оправиха де, нищо му нямаше... ", разяснява Иванов в изявление за " Неформално с Георги Петков ".
" Какъв Стоичков? Като Гунди втори нямаше! Разберете, той беше един от най-хубавите нападатели в света! Стоичков е отличен в офанзива, да я приключи. Но няма интелекта на Георги. Аспарухов можеше да я спре, да я отиграе с глава, да я подаде фино, като по конец. Хващаше я с крайници от метри разстояние, па ти я подаде тъкмо, да се чудиш по какъв начин! ", прибавя несменяемият титуляр в оня популярен състав от 1965-а година.
" Бяхме огромен тим! От - до! Витлачил пристигна, стана треньор, беше неповторим експерт. На мен не ми даваше доста указания. Казваше ми, че аз си знам какво би трябвало да върша. А и с футболистите на ЦСКА бяхме положителни другари. Глупости са, че не сме се харесвали. С Димитър Пенев си ходехме на посетители даже. Нищо неприятно ", безапелационен е Малинката, както го назовават градските му от Костинброд.
" Филмът за Гунди е просто... Това е нещо необикновено! Как са го създали Иван и Андрей... Няма нищо ненужно в него и на 99% си бяха по този начин нещата - и с Литка, и с всичко. От Милан му даваха 300-400 000 $ тогава! На тези времена. Ама той знаеше, че не трябва да върви. Казваше, че в случай че отиде, ще му унищожават фамилията тука, от Партията. Така си беше, както е във кино лентата. " Алфа " -та също му беше от италианците. С която си отпътува... Каква горест беше тогава... Казваха, че единствено за Борис III е имало толкоз хора на погребението. Хиляди, хиляди... Въпреки възбраните. Хората желаеха да му смъкват шапка за един финален път ", довери с страст господин Иванов и добави:
" Няма към този момент с кого да си ги поговоря тези неща... Ще си идат с мен, в случай че не са камерите. За което благодаря! ".
Очаквайте и продължение.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ