Президентът на Малдивите Ибрахим Мохамед Солих прави всичко възможно, за да спечели преизбирането.
В навечерието на изборите в събота 61-годишният мъж раздаде документи за парцели земя, които тепърва ще бъдат рекултивирани от плитки лагуни, обеща 40-процентно увеличение на заплатите за раздутия публичен сектор на страната и дори отмени всички такси за нарушения при паркиране, натрупани през последните пет години.
И все пак победата за Солих, който търси по-тесни връзки с Индия, изглежда далеч от сигурна.
Тегашният президент е изправен пред ожесточена конкуренция от страна на прокитайския кмет на столицата Мале Мохамед Муиз в претъпкано поле от шестима други кандидати, много от които вероятно ще разделят избирателната база на президента. Проучване на Центъра за международна политика Baani, малдивски мозъчен тръст, показа, че Солих е малко пред Муиз в проучване, проведено в края на август, но мнозинството от анкетираните – около 53 процента – казаха, че остават нерешителни.
За да спечели окончателно, кандидатът ще се нуждае от повече от 50 процента от подадените гласове, а ако не, ще се проведе балотаж между първите двама по-късно през септември.
Който и да излезе победител, може да бъде ключов при решаването на битката за влияние на Малдивите между Индия и Китай, които са вложили стотици милиони долари в инфраструктурни проекти в популярната туристическа дестинация в Индийския океан.
Но анализатори казаха, че нито един от двата резултата не е добър за демокрацията в страната.
„Има малко вълнение в тези избори“, каза Муса Латиф, главен редактор на Dhauru, малдивски вестник. „Много хора не смятат, че имат възможности... Те ни казват, че са видели надеждите им за чисто правителство попарени и казват, че не харесват нито един от кандидатите.“
Очевидната апатия е далеч от преди пет години, когато малдивците – възмутени от нарушенията на правата и корупцията при тогавашния президент Абдула Ямин – се явиха в големи количества, за да предадат Солих президентския пост съкрушително.
При Ямин Малдивите – мюсюлманска нация от 550 000 души – обявиха промяна на външната политика на изток към Китай, избягвайки традиционната си политика „Индия на първо място“. Правителството получи около 1 милиард долара заеми от Пекин за финансиране на огромни инфраструктурни проекти, включително жилища за жителите на Мале с недостиг на земя и първия по рода си мост, свързващ задръстената столица с близките предградия и летищни острови. Въпреки безпрецедентния икономически растеж, малдивците се насочиха срещу Ямин заради широкомащабна репресия срещу несъгласието, включваща хвърлянето в затвора на почти всички опозиционни лидери, преследване на журналисти и огромен корупционен скандал, при който десетки милиони долари бяха откраднати от държавните хазни и използвани за подкупване на съдии, законодатели и членове на надзорни институции. Неговото затваряне на очите за нарастващото присъствие на групи, свързани с Ал-Кайда и ИДИЛ (ISIS), дори след убийството на млад журналист и блогър, също добави към възмущението.
Солих пое поста през 2018 г., с подкрепата на опозиционна коалиция, с обещания за добро управление, нулева толерантност към корупцията и справедливост за убийствата на журналиста и блогъра. На поста си Солих въведе политика за минимална работна заплата, данък върху доходите за първи път, безплатно университетско образование и инвестира сериозно в крайно необходимата инфраструктура на отдалечените и бедни острови на Малдивите. Той също така твърдо върна Малдивите в орбитата на Индия, като получи субсидия от 250 милиона долара, когато пандемията от COVID-19 наложи затварянето на границите и затвори доходоносната туристическа индустрия на нацията. Оттогава Ню Делхи е налял стотици милиони долари в икономиката на Малдивите, включително проект за 400 милиона долара за изграждане на втори мост в района на Мале. До края на 2021 г. Малдивите са натрупали еднакви суми дълг към Индия и Китай, по 26 процента от БВП всяка, според мозъчния тръст Baani. И до края на 2022 г. националният дълг възлиза на 113 процента от БВП на страната.
Солих също така поправи силно повредените връзки със Запада, включително Обединеното кралство, Съединените щати и Австралия, всички от които доведоха до глобални критики за нарушаване на правата при Ямин. И в опит да спрат китайското влияние, Лондон, Вашингтон и Канбера засилиха отношенията си с Мале, изпращайки пратеници в островната държава за първи път.
Въпреки това много анализатори описаха резултатите на Солих в управлението като лоши.
„Едно от ключовите обещания [на Солих] беше борбата с корупцията и справянето с религиозното насилие, но той не свърши добра работа на нито един от тези фронтове“, каза Азим Захир, преподавател и научен сътрудник по международни отношения и политика в Университета на Западна Австралия в Пърт
Пет години след управлението на Солих само Ямин е подведен под отговорност за корупция, като през декември наказателният съд осъди бившия президент на 11 години затвор по присъда за пране на пари. Междувременно главният прокурор отмени обвиненията за подкуп – произтичащи от същия корупционен скандал – срещу член на кабинета на Солих в решение, заклеймено като политически мотивирано.
Критиците всъщност обвиниха президента в нормализиране на корупцията, включително чрез използване на публични ресурси за въвеждане на огромна система за патронаж. Transparency Maldives, антикорупционна група, заяви в скорошен доклад, че правителството е използвало държавни предприятия, за да раздаде хиляди работни места в отдалечените острови на страната, за да гарантира политическа лоялност. Същите държавни компании са и най-големият източник на финансиране за медиите на Малдивите и според няколко журналисти, които са говорили с Ал Джазира при условие за анонимност, те са направили финансирането си зависимо от положително отразяване на Солих. Правителството отхвърли твърдението.
„Нищо от това не предвещава добро за демокрацията. Това означава, че дори Малдивите да имат състезателни избори, те няма да са непременно честни, тъй като избирателното поле ще бъде изкривено в полза на действащия президент“, каза Захир. „И ако [Малдивската демократическа партия на Солих] успее да утвърди вида политика на покровителство, която виждаме, тя може да бъде на власт дълго време.“
Но победа за основния опонент на Солих, Муиз, може да бъде по-лоша, каза Захир.
Кметът, който се състезава на изборите като кандидат на коалицията, ръководена от Прогресивната партия на Ямин, и който обеща да изгони индийския военен персонал, разположен на Малдивите, може да върне страната към авторитаризма, наблюдаван при бившия президент.
„Ако коалицията [на Муиз] дойде на власт, има известен риск самата демокрация да бъде в опасност, плюс напрежението между Ню Делхи и Мале несъмнено ще се повиши“, каза Захир.
На фона на геополитическото съперничество има загриженост, че политиката на покровителство при Солих е останала незабелязана или до голяма степен игнорирана от международната общност, чийто натиск се оказа ключов в прегръдката на демокрацията от Малдивите в миналото.
„През последните няколко години видяхме огромно нарастване на международното присъствие на Малдивите. Но трагичната част от всичко това е, че това присъствие всъщност не е в най-добрия интерес на хората на Малдивите“, каза Ахмед Шахид, бивш външен министър на Малдивите и професор по международно право за правата на човека в университета в Есекс през г. Обединеното кралство.
„Всеки, който се противопоставя на Китай и подкрепя Индия, е добър за тях. Мнозина не забелязват или не се интересуват от недемократичното подбедрица на правителството [на Солих].“
Това, което също тревожеше Шахид, беше, че екстравагантните предизборни обещания на Солих, както и тези на други кандидати, щяха да допринесат за фискалните проблеми на Малдивите – особено с изплащането на дълг към Китай, дължимо през 2026 г.
„Всички те са дали обещания, които далеч надхвърлят икономическия капацитет на страната да ги изпълни. И нито един от кандидатите няма жизнеспособен план за посрещане на дълговите задължения на страната“, каза Шахид.
Ако Малдивите не изпълнят задълженията си, „може да има огромна нестабилност“, добави той.
„И хората, които чакат да се възползват от това, лешоядите, ще бъдат ислямистите. Това е малко кошмарен сценарий, но в момента няма нищо на място от действащото правителство или донорската общност, което да предотврати фалита на страната. И ако така наречените светски партии се провалят, вече няма да става дума за Индия и Китай. Това ще бъдат моллите и останалите.”
Източник: Ал Джазира
