Мълчанието е злато или политическият „шпагат" на Радев – между площада и задкулисието
Мълчанието на „ Дондуков “ 2 към този момент не е злато, а недостиг. Докато групировката към излезлия на политическия терен президент се приготвя за вота на 19 април, въпросите стават повече от отговорите. Проект за смяна или следващата „ инженерна сглобка “ с познати архитекти?
Прочетете още
България се намира пред избори, които мнозина дефинират като исторически. Но за последователите на Румен Радев, предстоящото „ цунами “ на смяната стартира да наподобява на комплицирана математическа задача с доста незнайни. Коалицията „ Прогресивна България “ към този момент е реалност, само че вместо изясненост, тя излъчва дисхармония от сигнали. Самият Радев одобри ролята на " Господар на мълчанието " или " малко цар ", както успешно го дефинира водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, правейки паралел с поведелието на Симеон Сакскобурготски, когато той се появи на политическата сцена.
Сив кардинал или боязън от отговорност?
Най-големият абсурд на плана е неналичието на самия Радев. Официално обединението се води от Гълъб Донев и Димитър Стоянов. Това е опит за използване на модела „ Величеството “ от 2001 година, при който водачът остава над калта на предизборната борба. Но тогава Симеон въпреки всичко бе водач на Национална движение „Симеон Втори", а към този миг Радев не се е декларирал като подобен. А и 2026-а не е 2001-ва. Днес гласоподавателят е припрян и недоверчив.
Ако Радев е „ моторът “, за какво не беше в ЦИК? Опасението е ясно: в случай че планът не реализира сразяващ резултат, президентът ще може да се дистанцира, оставяйки Гълъб Донев да изяснява загубата. Но в случай че искаш 121 депутати, не можеш да играеш „ на несъмнено “. В конспиративност към момента са и хората, които ще поведат листите на новата коалиция. От какво ги пази Радев?
Пловдивската връзка
Бойко Борисов към този момент хвърли „ пловдивската ръкавица “, намеквайки за кадрови смени в Министерство на вътрешните работи и въздействието на предприемача Георги Гергов. Името на Николай Копринков също продължава да витае като „ сивия кардинал “ зад кулисите. За един план, който се популяризира като „ напредничав “ и „ опция на статуквото “, тези сенки от предишното са воденичен камък. Избирателят мъчно ще припознае „ новото “, в случай че в листите види фигури, свързвани с „ алената номенклатура “ или икономическите кръгове на прехода. Защото едно е да кажеш, че ще се бориш против олигархията, а напълно друго е да посочиш олигарсите по име.
Идеологически миш-маш
Иво Христов се опита да ни убеди, че Радев е напредничав, тъй като „ смъква приложения и практикува рискови спортове “. Това е приветлив пиар опит, само че политически не споделя нищо. „ Прогресивна България “ се пробва да бъде всичко за всички – кей за разочарованите леви, дом за „ нео-консерваторите “ и знаме за протестиращите от декември.
Проблемът? Когато се опитваш да прегърнеш всички, постоянно оставаш с празни ръце. Петър Витанов чертае червени линии против Борисов и Пеевски, до момента в който Иво Христов зачертава Политическа партия и Българска социалистическа партия като евентуални сътрудници. Лидерът на " Възраждане " разгласи Радев за евроатлантик и сложи под подозрение резултатите на социологическите организации, които дават обещание победа за Радев. При предстоящата висока интензивност, математиката е безмилостна – никой няма да може ръководи самичък.
Историята на българския преход демонстрира, че политическите обединения, които потеглят с лозунги за „ нов морал “, само че без ясна съдружна тактика, бързо губят доверие. Причината е елементарна – гласоподавателите не обичат изненади след изборите.
Единственият метод Радев да господства в Народното събрание е да успее да убеди гласоподавателите, че неговият план е единственият инструмент за смяна, само че това с безмълвие надали може да бъде реализирано. Или с изявленията пред избрани медии. Или с бързи блиц отговори на комфортни журналистически въпроси по злободневни тематики. В естествените страни водачите, които се борят за публично доверие излизат на спор и пазят тезите и стратегиите, с които се кандидатират. А тук виждаме болшинството политици избират да си разменят фейсбук статуси в мрежата. А " по-смелите " като Слави Трифонов даже изключиха мненията под постовете си, с цел да си спестят националната обич.
Румен Радев може да си е поставил ореола на Спасител, само че в случай че остави обществото да гадае накъде върви и с кого ще върви, планът му рискува да се трансформира в следващата „ инженерна сглобка “ – красиво опакована, само че без наличие.
Избирателите не желаят знаци, приложения и „ рискови спортове “. Те желаят ясна визия и храброст да се изправиш против старите структури, а не да се криеш зад официални водачи и безмълвие. Защото за гласоподавателя е без значение дали „ бащицата “ е от Банкя или от „ Дондуков “ 2, в случай че методите на ръководство остават същите.
Мълчанието към този момент не е злато. То е недостиг на отговорност – и в политиката, и в историята.
Прочетете още
България се намира пред избори, които мнозина дефинират като исторически. Но за последователите на Румен Радев, предстоящото „ цунами “ на смяната стартира да наподобява на комплицирана математическа задача с доста незнайни. Коалицията „ Прогресивна България “ към този момент е реалност, само че вместо изясненост, тя излъчва дисхармония от сигнали. Самият Радев одобри ролята на " Господар на мълчанието " или " малко цар ", както успешно го дефинира водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, правейки паралел с поведелието на Симеон Сакскобурготски, когато той се появи на политическата сцена.
Сив кардинал или боязън от отговорност?
Най-големият абсурд на плана е неналичието на самия Радев. Официално обединението се води от Гълъб Донев и Димитър Стоянов. Това е опит за използване на модела „ Величеството “ от 2001 година, при който водачът остава над калта на предизборната борба. Но тогава Симеон въпреки всичко бе водач на Национална движение „Симеон Втори", а към този миг Радев не се е декларирал като подобен. А и 2026-а не е 2001-ва. Днес гласоподавателят е припрян и недоверчив.
Ако Радев е „ моторът “, за какво не беше в ЦИК? Опасението е ясно: в случай че планът не реализира сразяващ резултат, президентът ще може да се дистанцира, оставяйки Гълъб Донев да изяснява загубата. Но в случай че искаш 121 депутати, не можеш да играеш „ на несъмнено “. В конспиративност към момента са и хората, които ще поведат листите на новата коалиция. От какво ги пази Радев?
Пловдивската връзка
Бойко Борисов към този момент хвърли „ пловдивската ръкавица “, намеквайки за кадрови смени в Министерство на вътрешните работи и въздействието на предприемача Георги Гергов. Името на Николай Копринков също продължава да витае като „ сивия кардинал “ зад кулисите. За един план, който се популяризира като „ напредничав “ и „ опция на статуквото “, тези сенки от предишното са воденичен камък. Избирателят мъчно ще припознае „ новото “, в случай че в листите види фигури, свързвани с „ алената номенклатура “ или икономическите кръгове на прехода. Защото едно е да кажеш, че ще се бориш против олигархията, а напълно друго е да посочиш олигарсите по име.
Идеологически миш-маш
Иво Христов се опита да ни убеди, че Радев е напредничав, тъй като „ смъква приложения и практикува рискови спортове “. Това е приветлив пиар опит, само че политически не споделя нищо. „ Прогресивна България “ се пробва да бъде всичко за всички – кей за разочарованите леви, дом за „ нео-консерваторите “ и знаме за протестиращите от декември.
Проблемът? Когато се опитваш да прегърнеш всички, постоянно оставаш с празни ръце. Петър Витанов чертае червени линии против Борисов и Пеевски, до момента в който Иво Христов зачертава Политическа партия и Българска социалистическа партия като евентуални сътрудници. Лидерът на " Възраждане " разгласи Радев за евроатлантик и сложи под подозрение резултатите на социологическите организации, които дават обещание победа за Радев. При предстоящата висока интензивност, математиката е безмилостна – никой няма да може ръководи самичък.
Историята на българския преход демонстрира, че политическите обединения, които потеглят с лозунги за „ нов морал “, само че без ясна съдружна тактика, бързо губят доверие. Причината е елементарна – гласоподавателите не обичат изненади след изборите.
Единственият метод Радев да господства в Народното събрание е да успее да убеди гласоподавателите, че неговият план е единственият инструмент за смяна, само че това с безмълвие надали може да бъде реализирано. Или с изявленията пред избрани медии. Или с бързи блиц отговори на комфортни журналистически въпроси по злободневни тематики. В естествените страни водачите, които се борят за публично доверие излизат на спор и пазят тезите и стратегиите, с които се кандидатират. А тук виждаме болшинството политици избират да си разменят фейсбук статуси в мрежата. А " по-смелите " като Слави Трифонов даже изключиха мненията под постовете си, с цел да си спестят националната обич.
Румен Радев може да си е поставил ореола на Спасител, само че в случай че остави обществото да гадае накъде върви и с кого ще върви, планът му рискува да се трансформира в следващата „ инженерна сглобка “ – красиво опакована, само че без наличие.
Избирателите не желаят знаци, приложения и „ рискови спортове “. Те желаят ясна визия и храброст да се изправиш против старите структури, а не да се криеш зад официални водачи и безмълвие. Защото за гласоподавателя е без значение дали „ бащицата “ е от Банкя или от „ Дондуков “ 2, в случай че методите на ръководство остават същите.
Мълчанието към този момент не е злато. То е недостиг на отговорност – и в политиката, и в историята.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ