Мълчание в ефир. Така започна на 3 май Интервюто в

Мълчание в ефир. Така стартира на 3 май " Интервюто в новините на NOVA " след вечерната емисия. В студиото водещият Николай Дойнов, журналистът Мария Черешева и медийният специалист Георги Лозанов прекараха към половин минута в тишина.

" Това безмълвие, на което станахте очевидци, не е инцидентно, не е механически проблем. А е обвързвано с нещо доста по-опасно. Точно по този начин безмълвно биха изглеждали новините и предаванията, в случай че гласът на публицистите се заглушава ", изясни Дойнов преди диалогът всъщност да стартира. Той е отдаден на медиите, тъй като 3 май е Международният ден на свободата на печата.

Макар България да се изкачи доста - с 20 места - в оповестената в същия ден за положението на медийната среда, страната все по този начин е на дъното по независимост на публицистиката спрямо останалите страни от Европейски Съюз.

Първия образец какво не е наред даде Мария Черешева - зам.-председател на Асоциацията на евопейските публицисти (АЕЖ-България). Тя напомни, че сега в България се водят няколко " каузи плесници " (от англ- slapp)„ чиято цел е точно затваряне на устата на публицисти и офанзива против медиите, които им дават естрада. Тези каузи са за няколко милиона лв. и под ударите им попадат самостоятелни медии като ", BIRD, " Биволь ", както и публицисти от други дребни и самостоятелни издания. " Друг метод за прилепяне на публицисти е да ги упрекват, че са част от проведени незаконни групи ", добави Черешева. Нещо, което последно направи държавен орган в лицето на прокуратурата, по адрес на публицист от BIRD.

" Винаги властови ползи стоят против свободното слово ", сподели на собствен ред доцент Георги Лозанов на въпрос кой стои против самостоятелните публицисти - политици, бизнес, огромни стопански ползи. По думите му " най-лесният метод да заглушиш гласа на журналиста, е физически като го унищожиш ". Той напомни статистиката, че в международен мащаб за последната година са починали с 50% повече публицисти спрямо 2021 година и " това безмълвие първоначално беше и в памет ".

" Друг метод да пренебрегнеш, да заглушиш публицистите – това са обществените мрежи, които някои назовават медии ”, изясни доцентът и медиен специалист. " Социалните мрежи не са медии - с цел да бъде нещо медия, би трябвало да има публицистична отоворност. Ако няма - това не е медия. Това е информативен битак ", сподели Лозанов.

По думите му посредством лансирането на непрофесионални гласове - такива, които не съблюдават професионални стандарти, каквито публицистиката има, посредством обществените мрежи се получава " обстановката на пост истина - посредством агитация и напън караш аудиторията да образува мнение, което е против нейния личен интерес ". Такъв механизъм сработи при " Брекзит ", с Доналд Тръмп, а сега - с войната в Украйна, продължи с образците Лозанов.

Мария Черешева добави, че и политици се, а посредством обществените мрежи " виждаме от ден на ден еднопосочност " на връзката на " политици, които избират да не им бъдат задавани въпроси ".

На въпрос за усъвършенстваната с 20 места позиция на България в класацията на " Репортери без граници " доцент Лозанов сподели, че оценките в тези отчети нормално са функционалност на зависимостта на медиите и обществената среда от властта. " Тук в последните години не може да се разбере каква е властта, тя е нещо доста неразбираемо и в случай че медиите - и такива медии има - желаят да тръгнат след спечелилите, те не могат да ги схванат кои са ". Покрай това и за последната година се счита, че средата е с по-малко напън - по време на ръководството с министър председател Кирил Петков, което продължи малко, сподели Лозанов.