„Иван беше нашата гордост“ – трагедията на семейство, останало без детето си след атракцион
Малък идеалист, момче, което е оставило диря и е пособие на който може. Гордостта на родителите си. И е събирал цяла година пари за морето, което е обожавал. Така разказва пред 8-годишния Иван от Разлог, умрял при рухване от парашут на атракциона парасейлинг в Несебър, почернената му майка Мария Данева.
Майката изрази вяра да няма повече детска гибел, тъй като това е най-жестокото за един родител. Тя чака да има осъдени за гибелта на сина ѝ.
" Иван беше едно ужасно дете. Възпитано и непрекъснато усмихнато. Всеки, който го познава, може да го удостовери. До всеки, който се е докоснал, е оставил диря. Страхотен е. Обичаше да играе, като всяко дете, да рита топка. Правеше проекти какво ще прави след време, като стане на 17,18 години. Опитахме се с татко му да го създадем човек, да оказва помощ на който може, да бъде съпричастен. Иван беше нашата горделивост. И го знаеше. Постоянно му го казвахме, тъй като си беше по този начин. А той ме питаше " добър ли съм, мамо? " Когато му споделях, че е моята горделивост, той ходеше навирен. Супер слънчево и обичано дете. Винаги поздравява и благодари. Пожелаваше приятна работа. Синът ми искаше да каже служител на реда - като татко си. За да хваща неприятните. Беше обективен, знаеше, че има положителни и неприятни хора. Беше супер любвеобвилен ", описа през сълзи майката.
" Обожаваше морето, цяла година събираше парички, броеше ги и беше благополучен, че има задоволително. Правеше проекти къде ще вървим - дали на лунапарк... Толкова му харесваше морето, че искаше да живее там, с цел да е непрекъснато на отмора. Оказа се изцяло противоположното - покруса. Тръгвате трима на отмора и се връщате двама. Остана ни един празен дом, без смях, тракане, без благополучие... без нищо... Взеха смисъла на живота ми, той изчезна. Опитвах се да предпазя Иван от всичко, само че най-после от това, което си мислиш, че е безвредно, се получава покруса доживот. Не е имало произшествия до момента, по тази причина качихме Иван на парашута. Отгледахме го с доста обич, а го загубихме без да можем да му помогнем ", споделя още смутената майка.
Майката изрази вяра да няма повече детска гибел, тъй като това е най-жестокото за един родител. Тя чака да има осъдени за гибелта на сина ѝ.
" Иван беше едно ужасно дете. Възпитано и непрекъснато усмихнато. Всеки, който го познава, може да го удостовери. До всеки, който се е докоснал, е оставил диря. Страхотен е. Обичаше да играе, като всяко дете, да рита топка. Правеше проекти какво ще прави след време, като стане на 17,18 години. Опитахме се с татко му да го създадем човек, да оказва помощ на който може, да бъде съпричастен. Иван беше нашата горделивост. И го знаеше. Постоянно му го казвахме, тъй като си беше по този начин. А той ме питаше " добър ли съм, мамо? " Когато му споделях, че е моята горделивост, той ходеше навирен. Супер слънчево и обичано дете. Винаги поздравява и благодари. Пожелаваше приятна работа. Синът ми искаше да каже служител на реда - като татко си. За да хваща неприятните. Беше обективен, знаеше, че има положителни и неприятни хора. Беше супер любвеобвилен ", описа през сълзи майката.
" Обожаваше морето, цяла година събираше парички, броеше ги и беше благополучен, че има задоволително. Правеше проекти къде ще вървим - дали на лунапарк... Толкова му харесваше морето, че искаше да живее там, с цел да е непрекъснато на отмора. Оказа се изцяло противоположното - покруса. Тръгвате трима на отмора и се връщате двама. Остана ни един празен дом, без смях, тракане, без благополучие... без нищо... Взеха смисъла на живота ми, той изчезна. Опитвах се да предпазя Иван от всичко, само че най-после от това, което си мислиш, че е безвредно, се получава покруса доживот. Не е имало произшествия до момента, по тази причина качихме Иван на парашута. Отгледахме го с доста обич, а го загубихме без да можем да му помогнем ", споделя още смутената майка.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ