Гао Дзюнпън и неговите магазини на самобслужване
Малък магазин за яйчени пурички в Шанхай наскоро стана известен със своя 24-часов модел за продажба на самообслужване. Разчитайки на един билборд, код за заплащане и кутия за пари, притежателят Гао Дзюнпън се схваща „ безмълвно “ с клиентите.
В дребното магазинче от 7-8 квадратни метра, нарадени на рафт пакети с яйчени пурички, и надпис „ продажба без личен състав, платете и вземете сами “, всичко е ясно от пръв взор. В Шанхай има два сходни магазина, които постоянно са отворени, и работят безпроблемно без да има човек в тях.
Благодарение на този неповторим способ за продажба, двете магазинчета постопенно притеглят вниманието на локалните поданици, а ключът към естествената им работа е коректността на клиентите.
„ Няколко пъти закупувам отсам, само че в никакъв случай не съм виждала притежателя или продавач, постоянно плащаме и си взимаме сами “, изяснява пред публицист клиентка. По време на диалога тя сканира QR кода за заплащане и намира желаните пурички с кафява захар.
Собственикът на магазина, който постоянно е „ незабележим “ за клиентите си – Гао Дзюнпън е през 1989 година в провинция Хънан, само че към този момент 14 години живее в Шанхай. Сега той има две магазинчета за яйчени пурички, също така работи на повърхностен работен ден в европейски ресторант.
Тъй като е мъчно да прекарва в магазинчетата по-голямата част от деня, той взема решение да опитва моделът на „ неприсъствени “ продажба, който разрешава на клиентите да сканират код, с цел да платят, и да вземат стоката. За да разпространява своя бизнес, Гао също по този начин споделя в обществените мрежи къси клипове на процеса на подготвяне на яйчени пурички и подиуми, в които клиенти си купуват сами, и те стават извънредно известни.
Според Гао Дзюнпън хората в Шанхай са почтени и няма потребност от човек в магазина, нито да се тревожи за проблеми. „ Понякога даже усещам, че когато никой не следи магазина, всички са по-съзнателни “, споделя той. Въпреки че дребният магазин не му печели кой знае какъв брой пари, той е известен. Гао е доста удовлетворен от настоящето състояние и в случай че бизнесът се развива добре той желае да отвори още няколко магазина, и може би някой ден те да станат даже веригата.
„ В магазина няма продавач и клиентите сами заплащат, с цел да вземат стоките. Тъй като имам и друга работа на ненапълно работно време, нормално излизам денем и се връщам вечер, тъй че през множеството време няма кой да се грижи за магазина. Клиентите идват да купят пурички, сканират QR кода, с цел да платят непосредствено и вземат определените от тях артикули сами от рафтовете “, изяснява той.
„ Като се има поради, че някои възрастни хора може да са по-свикнали да употребяват пари в брой, приготвих и кутия за дребни пред магазина. Понякога магазинът получава поръчка за у дома. В този случай, преди да изляза, амбалирам нужните артикули авансово, и ги оставям пред вратата, откъдето разносвачите ги взимат непосредствено, когато дойдат. Оставям също номера на мобилния си телефон на опаковката, тъй че при потребност всеки – разносвача или клиент, могат да ми звънят “, прибавя той.
Малкият магазин на Гао Дзюнпън на улицата „ Тунпу “ продава яйчени пурички от една година. По това време, защото той не съумява да се грижи и за два магазина по едно и също време, той оставя код за заплащане и върви единствено един път на ден, с цел да доставя продуктите. Другият му магазин, на улицата „ Циню “ стартира „ неприсъствени “ продажби преди един месец.
Гао Дзънпън се саща за този способ инцидентно. Той и брачната половинка му понякога желали да излязат на ресторанта или да отидат на кино, само че все не си представяли, че могат да оставят магазина. В последна сметка обаче стигнали до извода, че защото нещата, които продават не са скъпи, не би трябвало да е голям проблем, когато никой не ги следи от самото начало.
През последните два месеца Гао Дзюнпън работи като основен готвач в европейски ресторант и, откакто завърши там, се връща в магазина си, с цел да подготви яйчените пурички. Докато е в ресторанта, в магазина няма никого, само че той работи обикновено. Пред него, на видно място, има кутия за монети, която е пъчти цялостна. „ Не се тормозя доста за това. Все отново в случай че се тревожех нямаше да се реша на този модел “, споделя той.
„ От една страна, мисля, че качеството на хората в днешно време като цяло е доста високо, а Шанхай е съвременен град, който ме кара да се усещам спокоен. От друга страна, може би не съм прекомерно взискателен към бизнеса, и не се грижа изключително какъв брой съм продал и какъв брой пари съм получил. Освен това в магазина има камера. Докато начинанието е печелившо като цяло, не ме интересуват дребните детайлности “, изяснява Гао Дзюнпън.
Оказва се, че терзанието в действителност е ненужно. Пред магазина е беше сложена кутията за пари, а в нея са и едри банкноти, които чакат Гао да ги пирбере. През нощта може да получи и осведомителни подкани от клиенти за заплащане. Понякога даже той счита, че когато никой не гледа магазина, всичко е по-добре.
Оригиналните яйчени пурички се продават най-добре и са най-популярни измежду клиентите. Има и други усети – с кафява захар, черен сусам, зелен чай и кокос.
„ Моите яйчени пурички са ръчно направени, а също по този начин обръщам внимание на качеството. Правя ги самичък в свободното си време. Производството не е огромно и нормално се продават за един ден, тъй че мога да подсигурявам, че са пресни. Понякога също поправям количеството съгласно ежедневното търсене – върша повече, в случай че продавам повече, и по-малко, когато денят не е изключително мощен “, споделя той.
Работното време на Гао Дзюнпън в ресторанта е от 7:00 часа сутринта до 3:30 часа следобяд, с пет работни дни и два почивни. Обикновено той става към 5 часа сутринта и хваща метрото за работа в 6 часа. След като завърши в ресторанта отива в магазина към 4:30 и стартира да прави яйчени пурички след къса отмора до 22:00 часа. Мъжът би трябвало да работи повече от 12 часа дневно и в действителност е тежко. Сега би трябвало да стои всеки ден по няколко часа в ресторанта, а краката му са отекли.
„ Моят роден край е провинция Хънан и пребивавам в Шанхай повече от 14 години. Въпреки че имах няколко опита със личен бизнес и отворих магазин, не беше доста елементарно. Допреди две години и половина открих, че моите магазини за яйчени пурички работят сносно. Не е нужно да бързам с приготвянето им рано заран, и второ, не е нужно пуричките да се продават топли. Мисля, че това е добър избор, по тази причина взех решение да се захвана с този артикул. Ако има условия и благоприятни условия в бъдеще, ще отворя повече магазини тук-там с по-голям трафик и даже може да наложа личната си марка. Мога да върша пурички в магазина тук и ги снабдявам или да ги продавам на други места, постоянно ще има бизнес “, безапелационен е Гао, само че прибавя: „ Въпреки това, в случай че няма късмет бизнесът да се развите съществено, това също е добре, в този момент съм удовлетворен от живота си. Ако бях по-млад може би щях да бъда по-смел, да взема пари на заем да вземем за пример с цел да разширя бизнеса, Разбира се, можеше и да претърпя загуби. Сега, когато имам свое лично семейство, считам, че е добре да остана притежател на двата магазина, това ме кара да съм удовлетворен “.
Двата дребни магазина на Гао Дзюнпън не са надалеч един от различен, а също така са доста покрай дома му. Освен това за него е наслаждение да прави яйчени пурички всеки ден. Клиентите, които идват в магазина, без значение дали се срещат или не, усещат пристрастеността му към готвенето, а и той е благополучен, като знае, че нещата, които прави, могат да зарадват всички.
В дребното магазинче от 7-8 квадратни метра, нарадени на рафт пакети с яйчени пурички, и надпис „ продажба без личен състав, платете и вземете сами “, всичко е ясно от пръв взор. В Шанхай има два сходни магазина, които постоянно са отворени, и работят безпроблемно без да има човек в тях.
Благодарение на този неповторим способ за продажба, двете магазинчета постопенно притеглят вниманието на локалните поданици, а ключът към естествената им работа е коректността на клиентите.
„ Няколко пъти закупувам отсам, само че в никакъв случай не съм виждала притежателя или продавач, постоянно плащаме и си взимаме сами “, изяснява пред публицист клиентка. По време на диалога тя сканира QR кода за заплащане и намира желаните пурички с кафява захар.
Собственикът на магазина, който постоянно е „ незабележим “ за клиентите си – Гао Дзюнпън е през 1989 година в провинция Хънан, само че към този момент 14 години живее в Шанхай. Сега той има две магазинчета за яйчени пурички, също така работи на повърхностен работен ден в европейски ресторант.
Тъй като е мъчно да прекарва в магазинчетата по-голямата част от деня, той взема решение да опитва моделът на „ неприсъствени “ продажба, който разрешава на клиентите да сканират код, с цел да платят, и да вземат стоката. За да разпространява своя бизнес, Гао също по този начин споделя в обществените мрежи къси клипове на процеса на подготвяне на яйчени пурички и подиуми, в които клиенти си купуват сами, и те стават извънредно известни.
Според Гао Дзюнпън хората в Шанхай са почтени и няма потребност от човек в магазина, нито да се тревожи за проблеми. „ Понякога даже усещам, че когато никой не следи магазина, всички са по-съзнателни “, споделя той. Въпреки че дребният магазин не му печели кой знае какъв брой пари, той е известен. Гао е доста удовлетворен от настоящето състояние и в случай че бизнесът се развива добре той желае да отвори още няколко магазина, и може би някой ден те да станат даже веригата.
„ В магазина няма продавач и клиентите сами заплащат, с цел да вземат стоките. Тъй като имам и друга работа на ненапълно работно време, нормално излизам денем и се връщам вечер, тъй че през множеството време няма кой да се грижи за магазина. Клиентите идват да купят пурички, сканират QR кода, с цел да платят непосредствено и вземат определените от тях артикули сами от рафтовете “, изяснява той.
„ Като се има поради, че някои възрастни хора може да са по-свикнали да употребяват пари в брой, приготвих и кутия за дребни пред магазина. Понякога магазинът получава поръчка за у дома. В този случай, преди да изляза, амбалирам нужните артикули авансово, и ги оставям пред вратата, откъдето разносвачите ги взимат непосредствено, когато дойдат. Оставям също номера на мобилния си телефон на опаковката, тъй че при потребност всеки – разносвача или клиент, могат да ми звънят “, прибавя той.
Малкият магазин на Гао Дзюнпън на улицата „ Тунпу “ продава яйчени пурички от една година. По това време, защото той не съумява да се грижи и за два магазина по едно и също време, той оставя код за заплащане и върви единствено един път на ден, с цел да доставя продуктите. Другият му магазин, на улицата „ Циню “ стартира „ неприсъствени “ продажби преди един месец.
Гао Дзънпън се саща за този способ инцидентно. Той и брачната половинка му понякога желали да излязат на ресторанта или да отидат на кино, само че все не си представяли, че могат да оставят магазина. В последна сметка обаче стигнали до извода, че защото нещата, които продават не са скъпи, не би трябвало да е голям проблем, когато никой не ги следи от самото начало.
През последните два месеца Гао Дзюнпън работи като основен готвач в европейски ресторант и, откакто завърши там, се връща в магазина си, с цел да подготви яйчените пурички. Докато е в ресторанта, в магазина няма никого, само че той работи обикновено. Пред него, на видно място, има кутия за монети, която е пъчти цялостна. „ Не се тормозя доста за това. Все отново в случай че се тревожех нямаше да се реша на този модел “, споделя той.
„ От една страна, мисля, че качеството на хората в днешно време като цяло е доста високо, а Шанхай е съвременен град, който ме кара да се усещам спокоен. От друга страна, може би не съм прекомерно взискателен към бизнеса, и не се грижа изключително какъв брой съм продал и какъв брой пари съм получил. Освен това в магазина има камера. Докато начинанието е печелившо като цяло, не ме интересуват дребните детайлности “, изяснява Гао Дзюнпън.
Оказва се, че терзанието в действителност е ненужно. Пред магазина е беше сложена кутията за пари, а в нея са и едри банкноти, които чакат Гао да ги пирбере. През нощта може да получи и осведомителни подкани от клиенти за заплащане. Понякога даже той счита, че когато никой не гледа магазина, всичко е по-добре.
Оригиналните яйчени пурички се продават най-добре и са най-популярни измежду клиентите. Има и други усети – с кафява захар, черен сусам, зелен чай и кокос.
„ Моите яйчени пурички са ръчно направени, а също по този начин обръщам внимание на качеството. Правя ги самичък в свободното си време. Производството не е огромно и нормално се продават за един ден, тъй че мога да подсигурявам, че са пресни. Понякога също поправям количеството съгласно ежедневното търсене – върша повече, в случай че продавам повече, и по-малко, когато денят не е изключително мощен “, споделя той.
Работното време на Гао Дзюнпън в ресторанта е от 7:00 часа сутринта до 3:30 часа следобяд, с пет работни дни и два почивни. Обикновено той става към 5 часа сутринта и хваща метрото за работа в 6 часа. След като завърши в ресторанта отива в магазина към 4:30 и стартира да прави яйчени пурички след къса отмора до 22:00 часа. Мъжът би трябвало да работи повече от 12 часа дневно и в действителност е тежко. Сега би трябвало да стои всеки ден по няколко часа в ресторанта, а краката му са отекли.
„ Моят роден край е провинция Хънан и пребивавам в Шанхай повече от 14 години. Въпреки че имах няколко опита със личен бизнес и отворих магазин, не беше доста елементарно. Допреди две години и половина открих, че моите магазини за яйчени пурички работят сносно. Не е нужно да бързам с приготвянето им рано заран, и второ, не е нужно пуричките да се продават топли. Мисля, че това е добър избор, по тази причина взех решение да се захвана с този артикул. Ако има условия и благоприятни условия в бъдеще, ще отворя повече магазини тук-там с по-голям трафик и даже може да наложа личната си марка. Мога да върша пурички в магазина тук и ги снабдявам или да ги продавам на други места, постоянно ще има бизнес “, безапелационен е Гао, само че прибавя: „ Въпреки това, в случай че няма късмет бизнесът да се развите съществено, това също е добре, в този момент съм удовлетворен от живота си. Ако бях по-млад може би щях да бъда по-смел, да взема пари на заем да вземем за пример с цел да разширя бизнеса, Разбира се, можеше и да претърпя загуби. Сега, когато имам свое лично семейство, считам, че е добре да остана притежател на двата магазина, това ме кара да съм удовлетворен “.
Двата дребни магазина на Гао Дзюнпън не са надалеч един от различен, а също така са доста покрай дома му. Освен това за него е наслаждение да прави яйчени пурички всеки ден. Клиентите, които идват в магазина, без значение дали се срещат или не, усещат пристрастеността му към готвенето, а и той е благополучен, като знае, че нещата, които прави, могат да зарадват всички.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ