Малък Драматичен Театър „Старостолица“ във Велико Търново представя спектакъла „Покаяние“

Малък Драматичен Театър „Старостолица“ във Велико Търново показва спектакъла „Покаяние“ по текстове на Константин Илиев,откъси от библията и документирани мемоари на очевидци от 1872г. Представлението ще е на 19 октомври от 19 часа.Режисьор на постановката е Георги Василев. В моноспектакъла за Васил Левски и Поп Кръстю играе известният търновски артист Иван Митев.

„Великден, сутринта. Църквата Успение Богородично е празна и литургията не може да се състои. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Верен или погрешен, слухът, че точно поп Кръстьо Никифоров е предателят на Левски, е предиздвикал всички поданици на града да отидат в другата черква. Поп Кръстьо е самичък със своя глух клисар. Изправен пред обстоятелството на публичното отменяне, само че и пред различен – огромната възможност да бъде погубен, той би трябвало да работи. Трябва да узнае и обясни – за себе си и за целия отсъстващ свят – по какъв начин и за какво е осъществено измяната.

Пред очите ни се разпростират по едно и също време две истории: едната приключена – тази на закононарушението, и едната незавършена – тази на разкриването на закононарушението. Само че в този момент нарушителят и проверяващият са едно и също лице.Географията, топонимията, местата и пътищата, имената, дните, часовете, – като линии на карта – се събират в една точка – монолога на Кръстьо Никифоров.

Той знае истината и в същото време не я знае. Защото като всеки трагически темперамент, и този не познава до дъно самия себе си. И той потегля към това знание, въоръжен с най-острия инструмент – всепроникващата българска подигравка.Трезвият му жлъч просмуква всичко, за което приказва – истините, мненията, обстоятелствата и историческите му изводи. За неговия всемирски мислещ разум и темперамент, талантлив с всички лидерски качества, няма табута, няма неразгадаем въпрос. Неговият неоконформизъм в никакъв случай не е бил роля или маска, рекламация на несъвършен човек. Той в никакъв случай не е бил несъвършен човек.

Анализът му на българското революционно придвижване стига до някаква раблезианска ирония, карнавалност и обезоръжаваща подготвеност. Такъв човек не би предал. Нито Левски, нито различен. И въпреки всичко измяната е осъществено. И не за пари, и не от боязън. Къде се пречупва този дух и къде душата се оказва по-слаба от характера? Този подигравателен, мистериозен и проницателен текст съдържа точно този въпрос.Един театър за изповяданите истини и душевни терзания,които кореспондират със нашето съвремие“, показва сюжета Георги Василев.