Учени откриха втори спътник на Земята
Малък метеорит обикаля синхронно с планетата ни от 60-те години на предишния век
Земята има нов галактически сателит, който ще я съпровожда през идващите шест десетилетия. НАСА удостовери, че дребен метеорит с означение 2025 PN7 е публично систематизиран като квазиспътник на планетата ни. Обектът беше открит на 2 август 2025 година от телескопа Pan-STARRS на остров Мауи, Хавай.
За разлика от същинската Луна, новият сателит не е гравитационно обвързван със Земята. Той обикаля към Слънцето, само че по орбита, която е съвсем идентична с тази на нашата планета. Това го прави квазиспътник – обект, който се движи синхронно със Земята, без да ѝ принадлежи изцяло в гравитационно отношение.
Размери и характерности
Астероидът е с диаметър сред 18 и 36 метра – почти колкото десететажна постройка. Въпреки скромните си размери, той съставлява сериозен теоретичен интерес за астрономите. Обектът е извънредно слаб и отразява прекомерно малко светлина, което го прави незабележим за човешкото око и за множеството аматьорски телескопи.
Според учените 2025 PN7 принадлежи към рядкия клас метеорити Арджуна – близки до Земята обекти с орбити, доста сходни на земната. Архивни данни демонстрират, че метеоритът се е появил наоколо до планетата ни още през 60-те години на предишния век, само че е останал неусетен заради дребния си размер.
Орбита и придвижване
Орбитата на 2025 PN7 е в по този начин наречения орбитален резонанс 1:1 със Земята – и двата обекта правят една цялостна обиколка към Слънцето за почти една и съща дълготрайност. При най-близкото си състояние метеоритът се намира на към 300 хиляди километра от Земята – съвсем толкоз, колкото е дистанцията до Луната. В най-отдалечената си точка обаче той може да доближи десетки милиони километри от планетата ни.
Траекторията му е леко елиптична, с надолнище към 2 градуса по отношение на земната орбита. Това кара метеорита да се движи в синхронен танц със Земята – на моменти я изпреварва, по-късно изостава, само че в никакъв случай не се отдалечава прекомерно.
Научно значение
Откритието на 2025 PN7 дава на астрономите опция да изследват държанието на дребни обекти в близка орбита със Земята. Подобни тела оказват помощ да се разбере по-добре по какъв начин гравитационните сили взаимодействат и по какъв начин се образуват постоянни орбити към Слънцето.
Астероидът е евентуална цел за бъдещи галактически задачи, защото е леснодостъпен и постоянен обект. Той дава идеална опция за проучване на повърхността, състава и придвижването на метеорити от този вид.
Други квазиспътници на Земята
Това не е първият сходен случай в историята. Земята е имала и други краткотрайни спътници през последните години. Сред тях са 2003 YN107, който обикаляше синхронно със Земята сред 1996 и 2006 година, 2016 HO3, който към момента е в орбита покрай планетата, и 2020 CD3, уловен за малко от земната гравитация сред 2018 и 2022 година.
Към момента са известни общо осем квазиспътника на Земята, в това число новооткрития 2025 PN7. Той обаче се отличава с по-стабилна орбита и дълготрайно наличие, което го прави един от най-постоянните втори спътници, открити до момента.
Безопасност
НАСА и Европейската галактическа организация не класифицират 2025 PN7 като евентуално рисков обект. Той се намира прекомерно надалеч, с цел да съставлява риск от конфликт със Земята. Орбитата му е добре проследена и няма никакви данни метеоритът да може да навлезе в земната атмосфера или да се приближи на сериозно разстояние през идващите десетилетия.
Изчисленията демонстрират, че след 2083 година гравитационните сили на други планети – изключително Венера и Юпитер, евентуално ще изтеглят обекта от сегашната му позиция. Тогава той ще поеме по нова орбита към Слънцето и ще се отдалечи от Земята.
Земята има нов галактически сателит, който ще я съпровожда през идващите шест десетилетия. НАСА удостовери, че дребен метеорит с означение 2025 PN7 е публично систематизиран като квазиспътник на планетата ни. Обектът беше открит на 2 август 2025 година от телескопа Pan-STARRS на остров Мауи, Хавай.
За разлика от същинската Луна, новият сателит не е гравитационно обвързван със Земята. Той обикаля към Слънцето, само че по орбита, която е съвсем идентична с тази на нашата планета. Това го прави квазиспътник – обект, който се движи синхронно със Земята, без да ѝ принадлежи изцяло в гравитационно отношение.
Размери и характерности
Астероидът е с диаметър сред 18 и 36 метра – почти колкото десететажна постройка. Въпреки скромните си размери, той съставлява сериозен теоретичен интерес за астрономите. Обектът е извънредно слаб и отразява прекомерно малко светлина, което го прави незабележим за човешкото око и за множеството аматьорски телескопи.
Според учените 2025 PN7 принадлежи към рядкия клас метеорити Арджуна – близки до Земята обекти с орбити, доста сходни на земната. Архивни данни демонстрират, че метеоритът се е появил наоколо до планетата ни още през 60-те години на предишния век, само че е останал неусетен заради дребния си размер.
Орбита и придвижване
Орбитата на 2025 PN7 е в по този начин наречения орбитален резонанс 1:1 със Земята – и двата обекта правят една цялостна обиколка към Слънцето за почти една и съща дълготрайност. При най-близкото си състояние метеоритът се намира на към 300 хиляди километра от Земята – съвсем толкоз, колкото е дистанцията до Луната. В най-отдалечената си точка обаче той може да доближи десетки милиони километри от планетата ни.
Траекторията му е леко елиптична, с надолнище към 2 градуса по отношение на земната орбита. Това кара метеорита да се движи в синхронен танц със Земята – на моменти я изпреварва, по-късно изостава, само че в никакъв случай не се отдалечава прекомерно.
Научно значение
Откритието на 2025 PN7 дава на астрономите опция да изследват държанието на дребни обекти в близка орбита със Земята. Подобни тела оказват помощ да се разбере по-добре по какъв начин гравитационните сили взаимодействат и по какъв начин се образуват постоянни орбити към Слънцето.
Астероидът е евентуална цел за бъдещи галактически задачи, защото е леснодостъпен и постоянен обект. Той дава идеална опция за проучване на повърхността, състава и придвижването на метеорити от този вид.
Други квазиспътници на Земята
Това не е първият сходен случай в историята. Земята е имала и други краткотрайни спътници през последните години. Сред тях са 2003 YN107, който обикаляше синхронно със Земята сред 1996 и 2006 година, 2016 HO3, който към момента е в орбита покрай планетата, и 2020 CD3, уловен за малко от земната гравитация сред 2018 и 2022 година.
Към момента са известни общо осем квазиспътника на Земята, в това число новооткрития 2025 PN7. Той обаче се отличава с по-стабилна орбита и дълготрайно наличие, което го прави един от най-постоянните втори спътници, открити до момента.
Безопасност
НАСА и Европейската галактическа организация не класифицират 2025 PN7 като евентуално рисков обект. Той се намира прекомерно надалеч, с цел да съставлява риск от конфликт със Земята. Орбитата му е добре проследена и няма никакви данни метеоритът да може да навлезе в земната атмосфера или да се приближи на сериозно разстояние през идващите десетилетия.
Изчисленията демонстрират, че след 2083 година гравитационните сили на други планети – изключително Венера и Юпитер, евентуално ще изтеглят обекта от сегашната му позиция. Тогава той ще поеме по нова орбита към Слънцето и ще се отдалечи от Земята.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ