Вдигат максималния осигурителен доход по формула
Максималният застрахователен приход ще бъде нараснал от началото на 2024 година С бюджета за идната година ще предложим оптималният застрахователен приход да се дефинира по формула, сподели Искрен Арабаджиев от ППДБ при разискване на плана на бюджет за 2023 година в Народното събрание, написа Труд бг.
Идеята е оптималният застрахователен приход да вземем за пример да зависи от размера на междинната заплата и по този начин да нараства годишно. До края на актуалната година оптималният застрахователен приход ще остане 3400 лева.
Проектът на бюджет за 2023 година беше гласуван на първо четене, само че преди окончателното му приемане ще бъдат направени доста оферти от депутати, стана ясно по време на полемиката.
Искрен Арабаджиев изясни, че при изработването на бюджета за 2024 година ще създадат обзор на всички добавки към пенсиите, в това число и на вдовишките, както и на Учителския пенсионен фонд.
А част от разноските, които сега са към бюджета на държавното публично обезпечаване, ще бъдат трансферирани към Агенцията за обществено подкрепяне.
Тезата за подготвяната промяна разви Георги Ганев от ППДБ. Според него размерът на пенсиите би трябвало да зависи от приноса към осигурителната система на всеки обезпечен, а това което не доближава да минава през обществената политика.
С по-малко пари да се реализира повече, изясни той. Така хора, които получават наеми и ренти нямат потребност от подкрепяне и могат да са на минималната пенсия, даже тя да е под линията на беднотия, стана ясно от думите му.
Но при по този начин показаната промяна не стана ясно за какво човек, който е работил 40 години и от самото начало е бил обезпечаван на невисок приход би трябвало да получава пенсия под линията на беднотия, в случай че неговият дядо му е завещал ниви, от които взима някаква лихва.
А човек който не е работил ще получава от държавната хазна повече пари – дребна пенсия и обществени добавки.
Така хората, които цялостен живот са били в сивата стопанска система ще не престават да получават обществени добавки и при пенсионирането им, а тези които съзнателно заплащат налозите си може да се окаже, че взимат по-малко пари от държавната хазна.
При въвеждане на правилото пенсията да зависи от осигурителния принос на всеки човек може да бъде решено, че човек, обезпечаван да двойно по-висока заплата от минималната, ще получава двойно по-висока пенсия от минималната. А този, обезпечаван на минимална заплата, ще получава минимална пенсия.
Но самият размер на минималната пенсия не може да зависи от осигурителния принос на всеки човек, разясниха финансисти.
Причината за това е, че пенсионната система в България е солидарна и пенсиите би трябвало да обезпечават някакво равнище на битие на база днешните цени, а не на база осигуровки, плащани преди 30-40 години.
Въпреки нарастването на пенсиите с 12% от 1 юли, над 340 хиляди души получават пенсии под линията на беднотия, която за актуалната година е 504 лева, сподели Севим Али от Движение за права и свободи. Същевременно Искрен Арабаджиев от ППДБ изясни, че разноските за пенсии в България устойчиво са към 10% от брутния вътрешен артикул на страната (БВП), при приблизително 13,6% от Брутният вътрешен продукт за страните от Европейски Съюз.
В бюджета за 2023 година ще предложим по-високи разноските за заплати в Национален осигурителен институт, тъй че нарастването да покрие инфлацията, сподели Деница Сачева от ГЕРБ-СДС. В момента междинната заплата в Национален осигурителен институт е 1719 лева, а специалистите на най-ниско равнище взимат 1233 лева, изясни тя.
Средното време, което човек получава пенсия, е 21 години и 4 месеца, сподели Деница Сачева. Преди 10 години хората са имали едни упования за пенсионната система, само че в този момент тези упования са напълно разнообразни, добави тя. 40% от младите считат, че не е проблем да работят без контракт.
Севим Али от Движение за права и свободи съобщи, че поддържат нарастването на парите за втората година от майчинството на 780 лева, само че са срещу повдигането на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите на 780 лева.
Ако човек би трябвало да заплаща налози и осигуровки върху 780 лева на месец, за година ще би трябвало да заплати към 3000 лева, което е непостижимо за отрудените дребни аграрни производители, сподели Севим Али.
Той изясни, че единствено 15 327 аграрни производители са обезпечени за всички обществени опасности, 11 330 са обезпечени единствено за пенсия, а други към 100 хиляди души са в сивия бранш. А при повдигане на минималния застрахователен приход повече аграрни стопани ще отидат в сивия бранш.
Корнелия Нинова от Българска социалистическа партия попита обществения министър Иванка Шалапатова за какво с плана на бюджет лишават права на пенсионери и обезпечени.
В момента е планувано правосъдните каузи за оборване решения за установяване размера на пенсията и за обществени заплащания да са освободени от такси, а в случай че жителят завоюва делото, държавната хазна да покрива разноските за делото, в това число и за юрист.
С оферти от държавното управление бюджет тези права на обезпечените се лишават, изясни Корнелия Нинова. Министър Шалапатова избра да не дава отговор на поставения въпрос, макар че беше в пленарната зала на Народното събрание, с цел да слуша дебатите.
Идеята е оптималният застрахователен приход да вземем за пример да зависи от размера на междинната заплата и по този начин да нараства годишно. До края на актуалната година оптималният застрахователен приход ще остане 3400 лева.
Проектът на бюджет за 2023 година беше гласуван на първо четене, само че преди окончателното му приемане ще бъдат направени доста оферти от депутати, стана ясно по време на полемиката.
Искрен Арабаджиев изясни, че при изработването на бюджета за 2024 година ще създадат обзор на всички добавки към пенсиите, в това число и на вдовишките, както и на Учителския пенсионен фонд.
А част от разноските, които сега са към бюджета на държавното публично обезпечаване, ще бъдат трансферирани към Агенцията за обществено подкрепяне.
Тезата за подготвяната промяна разви Георги Ганев от ППДБ. Според него размерът на пенсиите би трябвало да зависи от приноса към осигурителната система на всеки обезпечен, а това което не доближава да минава през обществената политика.
С по-малко пари да се реализира повече, изясни той. Така хора, които получават наеми и ренти нямат потребност от подкрепяне и могат да са на минималната пенсия, даже тя да е под линията на беднотия, стана ясно от думите му.
Но при по този начин показаната промяна не стана ясно за какво човек, който е работил 40 години и от самото начало е бил обезпечаван на невисок приход би трябвало да получава пенсия под линията на беднотия, в случай че неговият дядо му е завещал ниви, от които взима някаква лихва.
А човек който не е работил ще получава от държавната хазна повече пари – дребна пенсия и обществени добавки.
Така хората, които цялостен живот са били в сивата стопанска система ще не престават да получават обществени добавки и при пенсионирането им, а тези които съзнателно заплащат налозите си може да се окаже, че взимат по-малко пари от държавната хазна.
При въвеждане на правилото пенсията да зависи от осигурителния принос на всеки човек може да бъде решено, че човек, обезпечаван да двойно по-висока заплата от минималната, ще получава двойно по-висока пенсия от минималната. А този, обезпечаван на минимална заплата, ще получава минимална пенсия.
Но самият размер на минималната пенсия не може да зависи от осигурителния принос на всеки човек, разясниха финансисти.
Причината за това е, че пенсионната система в България е солидарна и пенсиите би трябвало да обезпечават някакво равнище на битие на база днешните цени, а не на база осигуровки, плащани преди 30-40 години.
Въпреки нарастването на пенсиите с 12% от 1 юли, над 340 хиляди души получават пенсии под линията на беднотия, която за актуалната година е 504 лева, сподели Севим Али от Движение за права и свободи. Същевременно Искрен Арабаджиев от ППДБ изясни, че разноските за пенсии в България устойчиво са към 10% от брутния вътрешен артикул на страната (БВП), при приблизително 13,6% от Брутният вътрешен продукт за страните от Европейски Съюз.
В бюджета за 2023 година ще предложим по-високи разноските за заплати в Национален осигурителен институт, тъй че нарастването да покрие инфлацията, сподели Деница Сачева от ГЕРБ-СДС. В момента междинната заплата в Национален осигурителен институт е 1719 лева, а специалистите на най-ниско равнище взимат 1233 лева, изясни тя.
Средното време, което човек получава пенсия, е 21 години и 4 месеца, сподели Деница Сачева. Преди 10 години хората са имали едни упования за пенсионната система, само че в този момент тези упования са напълно разнообразни, добави тя. 40% от младите считат, че не е проблем да работят без контракт.
Севим Али от Движение за права и свободи съобщи, че поддържат нарастването на парите за втората година от майчинството на 780 лева, само че са срещу повдигането на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите на 780 лева.
Ако човек би трябвало да заплаща налози и осигуровки върху 780 лева на месец, за година ще би трябвало да заплати към 3000 лева, което е непостижимо за отрудените дребни аграрни производители, сподели Севим Али.
Той изясни, че единствено 15 327 аграрни производители са обезпечени за всички обществени опасности, 11 330 са обезпечени единствено за пенсия, а други към 100 хиляди души са в сивия бранш. А при повдигане на минималния застрахователен приход повече аграрни стопани ще отидат в сивия бранш.
Корнелия Нинова от Българска социалистическа партия попита обществения министър Иванка Шалапатова за какво с плана на бюджет лишават права на пенсионери и обезпечени.
В момента е планувано правосъдните каузи за оборване решения за установяване размера на пенсията и за обществени заплащания да са освободени от такси, а в случай че жителят завоюва делото, държавната хазна да покрива разноските за делото, в това число и за юрист.
С оферти от държавното управление бюджет тези права на обезпечените се лишават, изясни Корнелия Нинова. Министър Шалапатова избра да не дава отговор на поставения въпрос, макар че беше в пленарната зала на Народното събрание, с цел да слуша дебатите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ