Макс Планк – бащата на квантовата механика е един от

Макс Планк – бащата на квантовата механика е един от най-видните физици на XX век.   Той е шеф на Института за теоретична физика в Берлин и член на Берлинската академия на науките, както и на редица задгранични научни сдружения и академии на науката.

През 1900 г. Макс Планк извежда закона за лъчение на безусловно черно тяло и вкарва константа, която през днешния ден е известна като константата на Планк. През 1918 година получава Нобелова премия за физика за откриването на закона за квантуване на силата.

Неговото изобретение поставя основите на квантовата доктрина, която преобърна разбиранията ни за микроскопичния свят и отвори вратите за нови проучвания и теории, в това число работата на Алберт Айнщайн, Нилс Бор и Вернер Хайзенберг.

" Като човек, който е посветил целия си живот на най-здравомислещата просвета, проучването на материята, ето какво мога да ви кажа в следствие от моите проучвания за атомите: Материя не съществува! "

Цялата материя поражда и съществува само чрез мощ, която придава осцилация на частиците на атома и поддържа единството на тази дребна Слънчева система, каквато е атомът… Зад тази мощ би трябвало да допускаме съществуването на умишлен и образован Разум. Този Разум е матрицата на всичко материално. 

Както религията, по този начин и науката изискват религия в Бог. За вярващите Бог е първоначално, а за физиците Той е в края на всяко размишление. За първите Той е основата, за вторите – венецът, увенчаващ структурата на всеки систематизиран светоглед.

Че Бог е съществувал, преди да има човешки същества на Земята, че Той държи във всемогъщата си десница за безконечни времена целия свят, вярващи и невярващи, и че Той ще остане възкачен на равнище, непостижимо за човешкото схващане, дълго откакто Земята и всичко върху нея се е трансформирало в развалини; тези, които изповядват тази религия и които, въодушевени от нея, с страхопочитание и цялостно доверие се усещат незастрашени от житейските рискове под закрилата на Всемогъщия – единствено те могат да се причислят към същински религиозните ".

Max Planck, „ Scientific Authobiography and Other papers “