От епицентъра на войната: Фотографът на Ройтерс Макс Левин в специално интервю за БНТ
Макс Левин е фотограф, който работи за организация " Ройтерс " и даже не си помисля да напусне Украйна. Всеки ден се изправя против ужаса на войната и запечатва облиците й, с цел да види светът разрухата и лицата на тези, които се борят с цената на живота си. Той даде особено изявление за Българска национална телевизия тъкмо преди да се насочи още веднъж към бойното поле, с цел да снима.
Украйна - там, където някои пътища към този момент не водят до на никое място, бомбоубежището е дом, мъжът - боец, а в звездното небе проблясват снаряди. Така я вижда украинският фотограф Макс Левин - по този начин я вижда и светът посредством него.
В първите дни на войната аз бях на изток. И като разбрах, че пълномащабната война е почнала, отидох в Киев, тъй като имам 4 деца, споделя Макс Левин - фотограф.
Оттогава снима в Киев и покрайнината, не че има различен избор.
Само тук имам опция да работя, тъй като доста от мостовете до Киев са взривени и има единствено веднъж на юг и на запад, добавя фотографът.
Снимките му подреждат дневника на войната - ден по ден.
Вчера бях с военните, които пазят Киев от западната и северна страна. Бях с артилерийската част. Но е доста мъчно да получиш позволение да работиш с армията, добавя Макс Левин.
Докато работи, среща и елементарни хора.
Много цивилни остават в техните домове в бойните зони в градовете наоколо до Киев. С нашата кола стигнахме до цивилните в Бордянка - град, който се намира на 50 километра западно от Киев. Центърът на града е съвсем изцяло опустошен. Цивилните нямат опция да се изтеглят, тъй като няма никакви транспортни връзки - доста от пътищата и мостовете са взривени. По пътя срещнахме една жена, която вървеше още от Киев и беше минала 60 километра пешком. Това е единствената опция да се изтегля. Взехме тази жена с нашата кола и й помогнахме да стигне до идващото обитаемо място, споделя Макс Левин - фотограф.
Макс мечтае за елементарни неща - да поспи за повече от 4 часа и да има постоянна интернет връзка, с цел да изпрати фотосите си. Близките му към този момент се евакуирали на Запад, жена му останала - доброволка.
Имам и няколко другари, които изгубиха живота си. Моето най-голямо предпочитание е да оказа помощ, да бъдa потребен на моята страна. Никога няма да се изтеглям, това е моята страна. Русия е като терорист - обстрелва цивилни, обстрелва учебни заведения, споделя фотографът.
Макс остава там - в Украйна, където за множеството хора залезът е боязън, а изгревът вяра.
Украйна - там, където някои пътища към този момент не водят до на никое място, бомбоубежището е дом, мъжът - боец, а в звездното небе проблясват снаряди. Така я вижда украинският фотограф Макс Левин - по този начин я вижда и светът посредством него.
В първите дни на войната аз бях на изток. И като разбрах, че пълномащабната война е почнала, отидох в Киев, тъй като имам 4 деца, споделя Макс Левин - фотограф.
Оттогава снима в Киев и покрайнината, не че има различен избор.
Само тук имам опция да работя, тъй като доста от мостовете до Киев са взривени и има единствено веднъж на юг и на запад, добавя фотографът.
Снимките му подреждат дневника на войната - ден по ден.
Вчера бях с военните, които пазят Киев от западната и северна страна. Бях с артилерийската част. Но е доста мъчно да получиш позволение да работиш с армията, добавя Макс Левин.
Докато работи, среща и елементарни хора.
Много цивилни остават в техните домове в бойните зони в градовете наоколо до Киев. С нашата кола стигнахме до цивилните в Бордянка - град, който се намира на 50 километра западно от Киев. Центърът на града е съвсем изцяло опустошен. Цивилните нямат опция да се изтеглят, тъй като няма никакви транспортни връзки - доста от пътищата и мостовете са взривени. По пътя срещнахме една жена, която вървеше още от Киев и беше минала 60 километра пешком. Това е единствената опция да се изтегля. Взехме тази жена с нашата кола и й помогнахме да стигне до идващото обитаемо място, споделя Макс Левин - фотограф.
Макс мечтае за елементарни неща - да поспи за повече от 4 часа и да има постоянна интернет връзка, с цел да изпрати фотосите си. Близките му към този момент се евакуирали на Запад, жена му останала - доброволка.
Имам и няколко другари, които изгубиха живота си. Моето най-голямо предпочитание е да оказа помощ, да бъдa потребен на моята страна. Никога няма да се изтеглям, това е моята страна. Русия е като терорист - обстрелва цивилни, обстрелва учебни заведения, споделя фотографът.
Макс остава там - в Украйна, където за множеството хора залезът е боязън, а изгревът вяра.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ