Макрон греши за Русия. Но е хубаво, че инициативата му

...
Макрон греши за Русия. Но е хубаво, че инициативата му
Коментари Харесай

Кадри Лийк: Русия не мисли, че затопляне със Запада е възможно и не е склонна на отстъпки

" Макрон бърка за Русия. Но е хубаво, че самодейността му за доближаване накара Европа да се замисли какво желае от Русия ", споделя Кадри Лийк

© Надежда Чипева Профил

Кадри Лийк е анализатор от Европейския съвет по външна политика (ECFR) с фокус върху Русия, Източна Европа и Прибалтика. Преди това до 2011 година е шеф на Международния център по отбранителни проучвания в Естония. През 90-те Лийк работи като сътрудник в Москва за няколко естонски всекидневника, а през 2004 година става основен редактор на месечното списание за външна политика Diplomaatia.
След оповестените от Путин конституционни промени по-ясно ли е по какъв начин ще наподобява политическият преход в Русия след 2024 година?

Всички чакаха Путин да даде сигнал какъв е проектът му за 2024 година - дали ще си тръгне, дали ще остане, дали ще промени системата. Целият политически хайлайф беше неподвижен, тъй като не знаеше какво следва. Беше извънредно време за някакви инструкции. Все още никой не знае по какъв начин ще наподобява политическият пейзаж и тъкмо това е задачата - да има задоволително еластичност, с цел да може нещата да се нагласят в придвижване според от събитията.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Това значи ли, че няма да има огромни промени във външната и вътрешната политика на Русия след 2024 година?

Никой в Русия не желае важен срив, всички се тормозят от революции. Елитите имат интерес преходът да бъде следен и спокоен и евентуално ще съумеят да го удържат подобен.

Що се отнася до външната политика, Путин ще продължи да има значима дума. Много зависи и от това какво ще се случва по света, съветската външна политика към момента е реагираща на събития другаде. " Вътрешни хора " в Москва настояват, че през 2011 година бомбардирането на Либия е предиздвикало Путин да реши да се върне в президентството, тъй като Медведев не е съумял да се оправи. Ако сходна логичност в действителност съществува, то тогава всяка външнополитическа рецесия може да бъде интерпретирана като даваща отблясъци върху вътрешните развития и каквото и да възнамерява Путин в този момент, то може да бъде преобърнато от събитията. Това е доста типично за него - да държи всички варианти отворени, с цел да има пространство да маневрира.

Има ли в действителност жизнеспособна съпротива вътре в Русия? Алексей Навални да вземем за пример някак наподобява по-популярен на открито...

Така е. Навални има почитатели в Русия, само че даже с неговите сериозни позиции той е част от система. Изобличава слабите места на сегашната система, само че не предлага опция. Той се бори против корупцията, само че визията му не отива доста оттатък това, няма по-широк дневен ред.

В момента няма същинска съпротива. Но може да се появи, и то от редиците на елитите, по постепенен метод. Защото Русия е страна, в която нещата се случват от горе надолу, всекидневно измененията не идват изпод, а от горната страна. И е по-вероятно кръговете на елита да произведат критици на системата, които ще стартират да я трансформират. За тях ще бъде и по-лесно, тъй като ще имат доверието на другите елити, ще им се постанова да се борят по-малко. Ако смяната идва изпод, всички елити ще бъдат срещу и това ще е голям конфликт в страната.

Докога руснаците ще са подготвени да търпят наказания в името на велика външна политика?

На руснаците им харесва, че страната им има въздействие в света, за тях външната политика е значима и понякога са подготвени да понасят наказания. Може да не са щастливи от това, само че обстановката не е задоволително влошена, с цел да провокира съществени митинги. В Москва хората към този момент не споделят, че глобите са нищо, че не ги усещат, признават, че са проблем. Елитите желаят те да бъдат вдигнати и се пробват да упорстват за друга външна политика в името на по-добра стопанска система. Бившият финансов министър Алексей Кудрин е от хората, които намерено приказват, че в случай че Русия желае стопанската система й да пораства, би трябвало да усъвършенства връзките си със Запада. Но към този момент тези настройки не са задоволителни за смяна.

Когато приказваме за стопляне със Запада, френският президент Макрон упорства за доближаване с Русия. Каква е логиката зад неговата самодейност?

Макрон е прав за едно - 90-те години са свършили и няма да се върнат. Европа би трябвало да се приспособява към нова обстановка. Вече не живеем в другарска среда, не би трябвало да чакаме прилежащите страни да одобряват нашите стандарти и да станат повече като нас. Макрон е прав, че би трябвало да преформулираме част от връзките си. Но съответно за Русия считам, че Макрон бърка. Той не познава Русия, хората, които го поучават по Русия, също не я познават. А най-забавното е, че Русия не се интересува от неговата самодейност. Руснаците са скептични и споделят: " А, Макрон, той е имал доста проекти, само че до каква степен са довели те. " В Кремъл не го одобряват като сериозен политик, не считат, че проектите му са добре премислени, че има нужната коалиция зад себе си и Европа ще го последва. И даже да го направи, Европа също не е задоволителна за Москва в този момент. Защото е нужно и другите огромни мощ да бъдат въвлечени, с цел да се разискват световните въпроси и да се открият някои правила на държание. Но Русия не вижда Макрон като сътрудник за това.

Френският президент прави добра работа във връзка с разтърсването на европейското мислене и е прав също по този начин, че имаме потребност от полемика за политиката ни към Русия. Европа няма визия какво желае от Русия. Вече е ясно, че с Русия няма да си сътрудничим интензивно и тя няма да споделя нашите правила и полезности. Нужна ни е нова идея с друга логичност. Хубаво е, че самодейността на Макрон накара хората да мислят за тези неща, само че сами по себе си концепциите му не са използвани.

А в Кремъл има ли предпочитание за нови връзки със Запада?

В Кремъл не мислят, че е допустимо. Те биха желали по-добри връзки със Запада по техните условия, не връщане към обстановката, при която Западът задаваше нормите, а от Русия се очакваше да ги следва. Москва желае разведряване въз основата на това Съединени американски щати и Европа да одобряват Русия като велика мощ със своя лична сфера на въздействие и специфични ползи. Но в Кремъл не считат това за постижимо, те мислят, че връзките с Америка ще останат комплицирани, и виждат Европа не като самостоятелен състезател, а като последваща американската линия. Русия няма положително схващане за Европейски Съюз.

И защото руснаците не имат вяра, че може да има стопляне, не са склонни на отстъпки по Украйна, а Украйна е изискване за възстановяване на връзките със Запада. Вярвам, че Русия желае да излезе от Донбас, не възнамерява да го задържи, употребява го като инструмент за договаряния. Но Русия е надалеч от момента, в който би могла да промени политиката си. За да напусне Донбас, Кремъл би трябвало да снижи упоритостите си, да одобри, че не може да управлява Украйна. И Москва не вижда каква ще е премията, тъй като американските наказания са доста обширни и не е доста евентуално да бъдат отстранени. Така чувството е, че компромисите по Източна Украйна може и да не донесат осезаема смяна в икономическите връзки или в политическата сфера.

Какъв е съветският проект за Сирия?

В Сирия Русия възнамерява дипломатическо решение. Вероятно ще резервира известно военно наличие, само че малко. Кремъл избави Асад, предотврати колапс на страната и това е нещо доста значимо за Путин. За него тази намеса беше много идеологическа, Путин е мощно сериозен към западната политика в Близкия изток и се намеси в Сирия, с цел да попречи там да се случи нещо сходно на Ирак и Либия. Неговата концепция беше да покаже на Запада по какъв начин се прави. Оказа се малко по-сложно, в сравнение с очакваше, само че в доста връзки той реализира задачите си.

Русия ще продължава да бъде водеща мощ в Близкия изток, само че с дипломатически, не с военни средства. Тя е в позиция да си приказва с всички районни играчи и това е повече, в сравнение с можем да кажем за Америка и Европа. Русия се оправя добре, тъй като за близкоизточните страни тя е разбираема. Европейците и американците имат свои идеологически възгледи - споделят, че слагат като приоритет човешките права, демокрацията и така нататък, до момента в който Русия е доста трезва и прагматична, което я прави по-успешна в Близкия изток. Тя ще остане огромен състезател в района, само че избира да понижи военното си наличие и осъзнава, че няма пари за възобновяване на Сирия. Ето за какво желае да притегли Европа. И това дава на Европа известна опция за въздействие.

Случващото се в Сирия сега е и доста сериозен тест за връзките сред Турция и Русия. Ще издържи ли техният брак по сметка?

Русия по принцип е доста максималистична в своите връзки, желае да знае дали сме съдружници или врагове, няма нищо по средата. На прилежащите страни гледа като на васали - или свои, или на някой различен. Прибалтийските страни в съветските очи са американски васали, само че желаят Украйна да бъде съветски васал.

Случаят с Турция е забавен, тъй като с нея Русия се демонстрира способна да разделя - има сфери, в които са съгласни, и сфери, в които не са, само че въпреки всичко съумяват да запазят връзките си. Има комплицирани обстановки понякога, само че Москва и Анкара се оправят с тях.

Смятате ли, че Русия има тактика за въздействие на Балканите, в това число в България?

Не, по-скоро има дейности и реакции на инцидентен принцип, от време на време предприемани от политически фрийлансъри. Ако погледнем опита за прелом в Черна гора, той е иницииран от избрани хора, не беше държавна политика. Има нещо като тестване - какво е допустимо, какво не е. Каквито и лостове за въздействие да има Русия на Балканите, тя се пробва да ги употребява главно за договаряния.

Но не виждам тактика, тъй като Русия счита за своя сфера на въздействие постсъветското пространство минус прибалтийските страни и част от Централна Азия. Напрежението е съсредоточено върху Украйна, Беларус, Грузия и Молдова, Русия желае да им попречи да се причислят към НАТО и Европейски Съюз. На Балканите Русия няма съществени упоритости да спре влизането на страните от района в НАТО и Европейски Съюз, само че е щастлива да го направи по-сложно.

Интервюто взе Светломира Гюрова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР