Каримански: Ако постигнем дефицит от 3%, то през 2025 отиваме на 3,9%, нарушавайки закона
„ Макроикономическият проект на страната е с висока степен на неустановеност. Всичко, обвързвано с фискалната позиция на страната, демонстрира мощно терзание, че няма да има бърз спад на инфлацията. Ако за 2023 година сме постигнали 3% недостиг на касова основа, а през 2025 година отиде на 3,9%, ще нарушим Закона за обществените финанси. “
Това сподели финансистът и някогашен народен представител от „ ИТН “ /ИТН/ Любомир Каримански .
„ Може да последва задържане на темпа на инфлацията относително висок, а с изключение на паричните ограничения, нужни са и фискални. Те би трябвало да са ясно таргетирани и да се приложат най-сетне по този начин, че да повлияят на стопанската система. Един от методите е вярно бюджетиране на вложенията. Явно се търсят разновидности бюджетът да не е единствено корекция на едно число или на няколко съотношения, а да има доза натурализъм, който да бъде вързан с прословутите 3% недостиг. Остават три месеца след приемането на бюджета, тъй че да се фокусираме върху цялата тригодишна прогноза. Тя не е доста удачно да е до 2025 година, тъй като макрорамката е хубаво да е до 2026 година Сегашният недостиг ще се покрие с доходи от високата събираемост “ , разяснява Каримански пред „ NOVA “.
Той добави, че от началото на 2024 година е заложено връщане на Данък добавена стойност и акцизите, а даже да не са понижени, ще бъдат вдигнати. По думите му оптималният застрахователен приход наподобява неуместно да е подравнен с оптималната пенсия.
„ Никъде няма такова нещо. Доходът би трябвало да е по-висок, другояче по какъв начин ще постъпват пари, значимо е да има стопански растеж, постоянен и резистентен. Промените във втората година на майчинството и отпускът по бащинство трансформират бюджета в обществен, а разноските нарастват доста. В хазната понижават постъпленията, в случай че разчитахме на увеличената инфлация, нямаше да успеем. Дългът също нараства – до 2025 година отива 29% от Брутният вътрешен продукт. Приходите от Данък добавена стойност може да не са задоволителни “ , съобщи Каримански. Според него 174 милиарда беше Брутният вътрешен продукт през есента на 2022 година, напролет на 2023 година към този момент беше 185 милиарда – 6% растеж.
„ Икономическият растеж в едната прогноза е 1,6%, а в другата – 1,8%. Тоест той е с 0,2%, а имаме 6% растеж на Брутният вътрешен продукт. Ако това държавно управление стъпваше на пролетната прогноза, бюджетът би трябвало да стъпи на нова макрорамка, само че това не се случва, а стъпват на подложената на критика от тях рамка на служебния кабинет “, акцентира финансистът. И посочи, че няма по какъв начин при неиздаване на касов бон, само че осъществена консумация, да не се заплати сметката .
„ Такова предписание не може да има, това е много наивно. Касовият уред може да не работи, а може и да няма ток “ , счита той.
