Скопие вече обсъжда вкарването на българите в конституцията, но не се знае кога
Македонският министър председател Димитър Ковачевски не вижда проблем с вкарването на българите от Северна Македония в тяхната конституция и към този момент се разисква период по кое време да се случи това, сподели българският министър-председател Кирил Петков пред депутатите в петък.
Искането на София българите да бъдат записани наедно с останалите народности в конституцията на страната бе наложено от президента Румен Радев, който го дефинира за основно България да утвърди преговорната рамка на Северна Македония за Европейски Съюз.
" Обсъждаме кой да е срокът. Така ще го създадем в договарянията, че това ще бъде реалност – българите в Северна Македония ще имат равни права с останалите. В идващите 10 години би трябвало да работим със Скопие, до момента в който те отварят всяка една от своите 27 глави, и този мониторинг против езика на омразата да бъде действително употребен. Трябва да създадем изчистен механизъм, който да вкараме в европейския развой и по този начин за 10 година да обърнем реториката “, уточни Кирил Петков.
Ковачевски фактически отвори вратата за смяна на конституцията, само че обвърза това с възможното присъединение на страната в Европейски Съюз, което дава опция за дълго отсрочване. Македонските ръководещи към този момент са доста внимателни по тематиката, защото има мощна опозиция от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Ремонтът на конституцията изисква болшинство от две трети от депутатите в Народното събрание и даже при предпочитание е мъчно постижимо.
“Важно е българското малцинство в Северна Македония да бъде прието посредством промени в тяхната конституция, само че това няма да е задоволително. По-важно по време на договарянията за участие в Европейски Съюз всяка демонстрация на език на омразата или дискриминация да бъде пречупвана през този развой и ликвидирана “, добави Кирил Петков.
Не президентите, а държавните управления дефинират политиката
Македонският президент Стево Пендаровски също се опълчва на това българско искане, като го дефинира за интервенция във вътрешните работи на страната. Кирил Петков обаче категорично сподели, че политиката се дефинира от държавните управления.
Така разяснява и желанието на Пендаровски да се срещне с организацията ОМО “Илинден “, която упорства за македонско малцинство у нас.
Следващия месец се чака и аудиенция на Пендаровски у нас, като доста евентуално е двамата президенти да се сблъскат по въпроса за конституционните промени.
Премиерът сподели, че в Северна Македония има хора, които не желаят Скопие да влезе в Европейски Съюз и не би трябвало те да дефинират процесите.
Европейска комисия може да финансира жп връзка със Скопие
Той заяви още, че Европейската комисия е подготвена да поддържа финансово построяването на жп връзка сред София и Скопие, а за 4 февруари се приготвя взаимно честване на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев.
" През месец март се надяваме да пуснем авиолинията сред София и Скопие да работи, доста обозрим и пай период. Надяваме се 13-те километра, които не сме построили до Граничен контролно-пропусквателен пункт " Клепало " да се завършат тази година. С едни 13 километра отваряме още веднъж, не знам за какво сме оставили тази права да не се случи. Това ще бъде голям приоритет ", сподели Петков по тематиката за транспортната съгласуваност сред двете страни.
Петков удостовери, че България няма да прави промени в взаимната историческа комисия, която би трябвало да почисти противоречивите въпроси. Скопие направи рокади и неотдавна отвори тематиката дали и България не би трябвало да намерения по този въпрос.
Тактиката
“В Брюксел в случай че приказваме за проблемите сред двете страни като двустранни проблеми, никой не ни схваща. Но когато заявим, че те се базират на общи европейски правила, сътрудниците ни чуват. Вместо да приказваме единствено за правата на македонските българи, а за правата на индивида и безусловно нетолериране на езика на омразата – това са тематики, които Европейски Съюз схваща, това са негови правила. Тези тематики са доста значими за нас и когато се вкарат в тези общи правила и заявим, че желаеме да се съблюдават за всички, има чуваемост “, добави Петков.
Тази тактика стартира при последните две служебни държавни управления и бе прокарана благодарение на президента Радев.
София взе решение да отмести фокуса от историята, езика и въпроси за идентичността, които не се одобряват с схващане в Европейски Съюз, към човешките права.
Петков сподели, че новият метод сред София и Скопие е бил подсилен от Европейски Съюз.
“Получаваме поддръжка не, тъй като те изискват нещо от нас, а тъй като се обнадеждиха, че политическото говорене се е заменило с действителни дейности “, съобщи Кирил Петков пред депутатите.
“Умилително е. Да не се разочаровате “
От своя страна депутатът от ГЕРБ и някогашен министър на външните работи Екатерина Захариева посъветва премиера да понижи ентусиазма си по тематиката, защото и предходни държавни управления са подписвали меморандуми сред двете страни, само че от тях, съгласно нея, нищо съответно не е последвало.
Петков разяснява, че бил впечатлен, когато министър председателят Ковачевски дал персоналния си телефонен номер на шефа на новооткрития офис на Българска телеграфна агенция в Скопие и му споделил в случай че има вандалски акт или даже графити, да звъни персонално на него, а не на полицията.
Умилително е, че министър председателят се впечатлява от такива актове, разяснява в отговор някогашният външен министър Даниел Митов.
" Надявам се да не преживеете отчаяние, ние сме го преживявали ", сподели той.
Петков разяснява обаче, че по тази тематика ще търси и мнението на опозицията.
Искането на София българите да бъдат записани наедно с останалите народности в конституцията на страната бе наложено от президента Румен Радев, който го дефинира за основно България да утвърди преговорната рамка на Северна Македония за Европейски Съюз.
" Обсъждаме кой да е срокът. Така ще го създадем в договарянията, че това ще бъде реалност – българите в Северна Македония ще имат равни права с останалите. В идващите 10 години би трябвало да работим със Скопие, до момента в който те отварят всяка една от своите 27 глави, и този мониторинг против езика на омразата да бъде действително употребен. Трябва да създадем изчистен механизъм, който да вкараме в европейския развой и по този начин за 10 година да обърнем реториката “, уточни Кирил Петков.
Ковачевски фактически отвори вратата за смяна на конституцията, само че обвърза това с възможното присъединение на страната в Европейски Съюз, което дава опция за дълго отсрочване. Македонските ръководещи към този момент са доста внимателни по тематиката, защото има мощна опозиция от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Ремонтът на конституцията изисква болшинство от две трети от депутатите в Народното събрание и даже при предпочитание е мъчно постижимо.
“Важно е българското малцинство в Северна Македония да бъде прието посредством промени в тяхната конституция, само че това няма да е задоволително. По-важно по време на договарянията за участие в Европейски Съюз всяка демонстрация на език на омразата или дискриминация да бъде пречупвана през този развой и ликвидирана “, добави Кирил Петков.
Не президентите, а държавните управления дефинират политиката
Македонският президент Стево Пендаровски също се опълчва на това българско искане, като го дефинира за интервенция във вътрешните работи на страната. Кирил Петков обаче категорично сподели, че политиката се дефинира от държавните управления.
Така разяснява и желанието на Пендаровски да се срещне с организацията ОМО “Илинден “, която упорства за македонско малцинство у нас.
Следващия месец се чака и аудиенция на Пендаровски у нас, като доста евентуално е двамата президенти да се сблъскат по въпроса за конституционните промени.
Премиерът сподели, че в Северна Македония има хора, които не желаят Скопие да влезе в Европейски Съюз и не би трябвало те да дефинират процесите.
Европейска комисия може да финансира жп връзка със Скопие
Той заяви още, че Европейската комисия е подготвена да поддържа финансово построяването на жп връзка сред София и Скопие, а за 4 февруари се приготвя взаимно честване на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев.
" През месец март се надяваме да пуснем авиолинията сред София и Скопие да работи, доста обозрим и пай период. Надяваме се 13-те километра, които не сме построили до Граничен контролно-пропусквателен пункт " Клепало " да се завършат тази година. С едни 13 километра отваряме още веднъж, не знам за какво сме оставили тази права да не се случи. Това ще бъде голям приоритет ", сподели Петков по тематиката за транспортната съгласуваност сред двете страни.
Петков удостовери, че България няма да прави промени в взаимната историческа комисия, която би трябвало да почисти противоречивите въпроси. Скопие направи рокади и неотдавна отвори тематиката дали и България не би трябвало да намерения по този въпрос.
Тактиката
“В Брюксел в случай че приказваме за проблемите сред двете страни като двустранни проблеми, никой не ни схваща. Но когато заявим, че те се базират на общи европейски правила, сътрудниците ни чуват. Вместо да приказваме единствено за правата на македонските българи, а за правата на индивида и безусловно нетолериране на езика на омразата – това са тематики, които Европейски Съюз схваща, това са негови правила. Тези тематики са доста значими за нас и когато се вкарат в тези общи правила и заявим, че желаеме да се съблюдават за всички, има чуваемост “, добави Петков.
Тази тактика стартира при последните две служебни държавни управления и бе прокарана благодарение на президента Радев.
София взе решение да отмести фокуса от историята, езика и въпроси за идентичността, които не се одобряват с схващане в Европейски Съюз, към човешките права.
Петков сподели, че новият метод сред София и Скопие е бил подсилен от Европейски Съюз.
“Получаваме поддръжка не, тъй като те изискват нещо от нас, а тъй като се обнадеждиха, че политическото говорене се е заменило с действителни дейности “, съобщи Кирил Петков пред депутатите.
“Умилително е. Да не се разочаровате “
От своя страна депутатът от ГЕРБ и някогашен министър на външните работи Екатерина Захариева посъветва премиера да понижи ентусиазма си по тематиката, защото и предходни държавни управления са подписвали меморандуми сред двете страни, само че от тях, съгласно нея, нищо съответно не е последвало.
Петков разяснява, че бил впечатлен, когато министър председателят Ковачевски дал персоналния си телефонен номер на шефа на новооткрития офис на Българска телеграфна агенция в Скопие и му споделил в случай че има вандалски акт или даже графити, да звъни персонално на него, а не на полицията.
Умилително е, че министър председателят се впечатлява от такива актове, разяснява в отговор някогашният външен министър Даниел Митов.
" Надявам се да не преживеете отчаяние, ние сме го преживявали ", сподели той.
Петков разяснява обаче, че по тази тематика ще търси и мнението на опозицията.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ