Кой и кога подари костите на Гоце Делчев на македонците
Македонският теоретичен институт в България навърши 100 години.
Той е основан през декември 1923 година от 52-ма интелектуалци в една от аудиториите на Софийския университет.
В комитета по учредяването му са известните български учени и общественици Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов, Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев) и други.
Това, което свързва института с българската история, е предаването на костите на Гоце Делчев.
През 1946 година комунистическата власт в България закрива института и предава костите на Гоце Делчев и 4000-те хиляди тома от библиотеката на института на новообразуваната Социалистическа република Македония.
По този метод тогавашната власт у нас, под натиска на Съюз на съветските социалистически републики, признава републиката и езика ѝ.
През март 1903 година Гоце Делчев, един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и неговите четници взривяват моста на река Ангиста на железопътната линия „ Солун–Одрин ”.
В началото на май на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, те попадат под турска блокада край с. Баница, Серска област.
На 3-и против 4 май 1903 година Гоце Делчев е погубен.
Тленните му остатъци в началото са изпратени в близкия град Серес, с цел да бъдат разпознати. Впоследствие са положени в общ гроб в двора на църквата в с. Баница.
Три години по-късно са прибрани под престола на църквата, където престояват към десетина години. След опожаряването на храма един от съратниците на Гоце Делчев – Михаил Чаков, съумява да ги резервира в дома си в Ксанти.
После ги придвижва в Пловдив.
Цели 6 година сандъчето с костите на именития челник остава прикрито в дома на Чаков, преди да бъде изнесено за поклонение в църквата „ Св. Неделя “ в София.
Там са оставени за предпазване паралелно с тленните остатъци на Георги С. Раковски. Но това не е последният им дом.
Сандъчето е пренесено в канцелариите на сдружение „ Илинден “, където остава 23 година И това място обаче не е последно за костите на Гоце Делчев.
През 1946 година под натиска на Сталин и Съветския съюз ръководещата у нас Българска комунистическа партия без ангажименти подарява реликвата на сърбокомунистите, които прочее и до през днешния ден ръководят Македония.
Новото българско комунистическо държавно управление дава отговор позитивно на настояването на преди малко основаната в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев.
На никого от тогавашните ръководители комунистическата партия не му минава през разум, че Гоце Делчев е роден в Кукуш в фамилията на българи. В своята книга “Македония. Етнография и статистика ” Васил Кънчов написа, че през 1900 година от 7750-те поданици на града 7000 са българи.
В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му остатъци минава за финален път през Пиринския край, където той броди с четата си. Така костите на войводата са признати в Македония и са препогребани в каменен саркофаг в двора на църквата „ Свети Спас ”, където са и през днешния ден.
Югославските комунистически управляващи употребяват Гоце Делчев като един от знаците на изграждащата се нова македонска нация.
По време на Втората международна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възобновен.
На 3 май 1943 година, върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни български общественици, дружно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, слагат бяла мраморна плоча с надпис:
„ В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, бунтовник. Заветът им бе – Свобода или гибел! ”.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Той е основан през декември 1923 година от 52-ма интелектуалци в една от аудиториите на Софийския университет.
В комитета по учредяването му са известните български учени и общественици Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов, Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев) и други.
Това, което свързва института с българската история, е предаването на костите на Гоце Делчев.
През 1946 година комунистическата власт в България закрива института и предава костите на Гоце Делчев и 4000-те хиляди тома от библиотеката на института на новообразуваната Социалистическа република Македония.
По този метод тогавашната власт у нас, под натиска на Съюз на съветските социалистически републики, признава републиката и езика ѝ.
През март 1903 година Гоце Делчев, един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и неговите четници взривяват моста на река Ангиста на железопътната линия „ Солун–Одрин ”.
В началото на май на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, те попадат под турска блокада край с. Баница, Серска област.
На 3-и против 4 май 1903 година Гоце Делчев е погубен.
Тленните му остатъци в началото са изпратени в близкия град Серес, с цел да бъдат разпознати. Впоследствие са положени в общ гроб в двора на църквата в с. Баница.
Три години по-късно са прибрани под престола на църквата, където престояват към десетина години. След опожаряването на храма един от съратниците на Гоце Делчев – Михаил Чаков, съумява да ги резервира в дома си в Ксанти.
После ги придвижва в Пловдив.
Цели 6 година сандъчето с костите на именития челник остава прикрито в дома на Чаков, преди да бъде изнесено за поклонение в църквата „ Св. Неделя “ в София.
Там са оставени за предпазване паралелно с тленните остатъци на Георги С. Раковски. Но това не е последният им дом.
Сандъчето е пренесено в канцелариите на сдружение „ Илинден “, където остава 23 година И това място обаче не е последно за костите на Гоце Делчев.
През 1946 година под натиска на Сталин и Съветския съюз ръководещата у нас Българска комунистическа партия без ангажименти подарява реликвата на сърбокомунистите, които прочее и до през днешния ден ръководят Македония.
Новото българско комунистическо държавно управление дава отговор позитивно на настояването на преди малко основаната в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев.
На никого от тогавашните ръководители комунистическата партия не му минава през разум, че Гоце Делчев е роден в Кукуш в фамилията на българи. В своята книга “Македония. Етнография и статистика ” Васил Кънчов написа, че през 1900 година от 7750-те поданици на града 7000 са българи.
В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му остатъци минава за финален път през Пиринския край, където той броди с четата си. Така костите на войводата са признати в Македония и са препогребани в каменен саркофаг в двора на църквата „ Свети Спас ”, където са и през днешния ден.
Югославските комунистически управляващи употребяват Гоце Делчев като един от знаците на изграждащата се нова македонска нация.
По време на Втората международна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възобновен.
На 3 май 1943 година, върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни български общественици, дружно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, слагат бяла мраморна плоча с надпис:
„ В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, бунтовник. Заветът им бе – Свобода или гибел! ”.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ