Общественици: България се самоизолира с непризнаването на македонския език
Македонският език няма потребност от специфичното позволение на Министерство на външните работи за съществуването си, твърди Клубът за българо-македонско другарство и добросъседство. Интелектуалците предизвестяват, че по този начин България се самоизолира.
Сградата на външното министерство в София
Български общественици от Клуба за българо-македонско другарство и добросъседство разкритикуваха позицията на външното министерство, че. Организацията окачестви декларацията на Министерство на външните работи от началото на тази седмица като " ненужна, срамна и нездравословна. "
Македонският език не е " акцент на българския "
Редакцията предлага
Становището, изразено от министерството, ръководено от Теодора Генчовска от Има Такъв Народ, е в интерес на " ползите на тези субекти от двете страни на границата, които ", считат още от организацията.
Македонският език от дълго време не е „ акцент на българския “, акцентират те и показват, че езикът " обслужва изцяло всички сфери на публичния живот – употребява се публично в учебни заведения, лечебни заведения, административни служби, във войската и полицията, в науката и изкуствата. " На македонски език е основана и лична литературна традиция със значими достижения.
. Същевременно, София сложи редица условия пред Скопие за сполучливото довеждане докрай на процеса по присъединение към Европейски Съюз. В понеделник, 18 юли, на съвещание на КОРЕПЕР, Комитета на непрекъснатите представители в Брюксел, българското външно министерство показа едностранно декларация, в която се споделя, че София не признава македонския език.
" Но най-важното е, че македонският литературен език е роден, майчин към този момент за генерации македонци. За хората, родени и браншове с него, той е тъкмо толкоз съкровен, непосредствен и заветен, колкото българският език е за българите. Той не може да им бъде лишен, без да бъде накърнена по неправдив и афектиран за тях метод тяхната еднаквост ", се показва в декларацията на клуба, който има за цел да предизвиква положителните връзки сред София и Скопие.
Никой език няма потребност от позволение, с цел да съществува
Интелектуалците и политиците от организацията, показват, че нито една книжовна и езикова норма не се нуждае от особено позволение за битие. Становището на българското външно министерство води до " продължаващо неразбиране и изолираност на България и не способства за интеграцията на Западните Балкани ", считат те.
Двамата външни министри Теодора Генчовска и Буяр Османи
Клубът за българо-македонско другарство и добросъседство беше основан през май тази година, преди повдигането на българското несъгласие за договарянията на Северна Македония с Европейски Съюз. Сред учредителите му са писателят Алек Попов, режисьорът Явор Гърдев, университетските преподаватели Александър Кьосев и Ивайло Дичев, журналистът Бойко Станкушев, тенисистката Мануела Малеева, Красен Станчев, Евгени Кънев и други.
Ненужна, срамна и нездравословна декларация
С актуалното бихме желали да изразим отношението си към документа на Министерство на външните работи, който категорично акцентира, че. Според нас сходна декларация е ненужна, срамна и нездравословна.
Създаването на съвременни публични книжовни езици е комплициран исторически развой, траял в Европа от XVI до XX век. В него е допустимо върху исторически една и съща диалектна основа, само че заради разнообразни исторически, културни и политически фактори, да се оформят повече от един книжовни езици, се споделя още в позицията на Клуба за българо-македонско другарство и добросъседство.
Източник: dw.com
КОМЕНТАРИ