Македония и Гърция сложиха край на десетилетия спор
Македонския министър председател Зоран Заев и гръцкия му сътрудник Алекси Ципрас на път към подписването на историческото съглашение в граничното село Осетево в Македония.
© Ognen Teofilovski Още по тематиката
Топ 5 от " Капитал ": Темите, които можете да прочетете единствено тук
Здравната каса е наложила безмълвен мораториум върху новаторските лечения, кой желае да купи Банка Пиреос, по какъв начин да останем във форма през ваканцията и още
16 юни 2018
Борисов отхвърли среща с македонския президент
Георге Иванов пристигна в София ден откакто разгласи, че няма да подпише съглашението за името " Северна Македония "
14 юни 2018
Какво следва за " Република Северна Македония "
Споразумението отваря вратите на Европейски Съюз и НАТО за страната, само че пътят до такава степен е дълъг
13 юни 2018 Продължилият няколко десетилетия спор сред Атина и Скопие за името на някогашната югославска република публично завърши. В неделя на брега на граничното за двете страни Преспанско езеро външните министри на Гърция и Македония, дружно с медиатора на Организация на обединените нации Матю Нимиц, подписаха съглашението, с което нашата западна съседка към този момент ще се споделя Република Северна Македония, вместо публично одобряваното до момента Бивша югославска република Македония.
Събитието е изключително значимо за държавното управление на Зоран Заев, защото Скопие се надява то да отвори пътя на страната за участие в НАТО и започване на договаряния с Европейски Съюз още през тази година. Но съгласно Politico договорът за името на Македония е единствено краят на началото. Документът би трябвало да бъде утвърден от парламентите на двете страни, преди да влезе в действие. Македонският президент Георге Иванов към този момент съобщи, че няма да подпише контракта, а страните в Европейски Съюз са разграничени по въпроса дали да дадат зелена светлина за започване на договаряния за участие с Македония и Албания в края на този месец.
Стархотен ден за Балканите
Подписването на съглашението обаче провокира полижителни мнения в Брюксел и Вашингтон. На церемонията по подписването участваха министър председателите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас, еврокомисарят за разширението Йоханес Хан и висшият представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини. Тя съобщи, че договорът " прави Европа по-мирна и по-спокойна ", като добави, че през днешния ден е страховит ден за Европа, Балканите и Европейски Съюз.
" Това е взаимноизгодно съглашение, което е изцяло в унисон с полезностите и правилата на двата народа ", съобщи гръцкият министър председател Алексис Ципрас. В събота държавното управление му преодоля избор на съмнение в гръцкия парламент, иницииран от главната опозиционна партия Нова народна власт, съгласно които отстъпките от страна на Гърция по разногласието за името на Македония са прекомерно огромни.
" С това съглашение реализираме дългогодишния блян на македонския народ да има лична македонска страна, признавана от целия свят ", съобщи Заев. Според него събитието ще изпрати сигнал за " европейско държание и обноски в интервал, когато Балканите управляват дружно с Европейски Съюз ", имайки поради българското европредседателство.
Българският министър председател Бойко Борисов също разяснява историческия акт, като съобщи в обществена мрежа, че договорът " отваря пътя на Македония към Европейски Съюз и НАТО " и че той ще помогне на страните на Балканите да живеят по-добре. По-рано през седмицата в четвъртък той отхвърли да се срещне с македонския президент Георге Иванов, който преди този момент се разгласи изрично против съглашението за новото име на страната.
Македония от месеци настояваше разногласието с Гърция да бъде организиран преди края на юни, когато ще се организира среща на върха на Европейски Съюз и Скопие се надява да получи сподели на начало на договарянията, предложено и от Европейската комисия по-рано тази година.
Каква е историята
Откакто през 1991 година Македония разгласи самостоятелност, Гърция отхвърляше да признае името на страната. Според гърцката позиция само нейният административен северен район би трябвало да се назовава Македония и потреблението на името от някогашната югославска република внушава териториални искания и ограбва гръцкото историческо-културното завещание. В резултат Гърция блокира приемането на Македония в НАТО през 2008 година, стопира и процеса й на присъединение към Европейски Съюз. Македония от своя страна отговори като кръсти свои летища, автомагистрали, игрища на Александър Велики и татко му Филип, считани за представители на елинската цивилизация.
Размразяването в отношението стартира през юни предходната година, когато новото държавно управление на обществените демократи в Скопие предприе дипломатически стъпки в посока разрешаване на разногласието. От февруари да вземем за пример главното летище в страната към този момент не се назовава Александър Велики, а просто Международно летище Скопие. Така се стигна до директни договаряния за постигане на съгласие, като бяха разисквани 4 разновидността на ново име на страната – Северна Македония, Горна Македония, Вардарска Македония и Македония (Скопие).
Според доста гръцки жители обаче думата " Македония " изобщо не би трябвало да участва в името на страната. Ето за какво препоръчаното име Република Северна Македония предизвика митинги. Според социологическо проучване на изданието Proto Thema близо 70% от гръцките жители са срещу съглашението, като 73% са срещу в името на страната да се употребява името " Македония ", което в Гърция се възприема като географски район и неделима част от гръцката история. Според разбора 31% от интервюираните биха дали своят вот за опозиционната Нова народна власт, в случай че изборите се организираха през днешния ден и едвам 17% за ръководещата партия Сириза. Масови митинги против съглашението имаше и в Македония, където протестиращите упорстваха за резолюция на Организация на обединените нации, която да признава името на страната, както бе записано по конституция – Македония.
© Ognen Teofilovski Още по тематиката
Топ 5 от " Капитал ": Темите, които можете да прочетете единствено тук
Здравната каса е наложила безмълвен мораториум върху новаторските лечения, кой желае да купи Банка Пиреос, по какъв начин да останем във форма през ваканцията и още
16 юни 2018
Борисов отхвърли среща с македонския президент
Георге Иванов пристигна в София ден откакто разгласи, че няма да подпише съглашението за името " Северна Македония "
14 юни 2018
Какво следва за " Република Северна Македония "
Споразумението отваря вратите на Европейски Съюз и НАТО за страната, само че пътят до такава степен е дълъг
13 юни 2018 Продължилият няколко десетилетия спор сред Атина и Скопие за името на някогашната югославска република публично завърши. В неделя на брега на граничното за двете страни Преспанско езеро външните министри на Гърция и Македония, дружно с медиатора на Организация на обединените нации Матю Нимиц, подписаха съглашението, с което нашата западна съседка към този момент ще се споделя Република Северна Македония, вместо публично одобряваното до момента Бивша югославска република Македония.
Събитието е изключително значимо за държавното управление на Зоран Заев, защото Скопие се надява то да отвори пътя на страната за участие в НАТО и започване на договаряния с Европейски Съюз още през тази година. Но съгласно Politico договорът за името на Македония е единствено краят на началото. Документът би трябвало да бъде утвърден от парламентите на двете страни, преди да влезе в действие. Македонският президент Георге Иванов към този момент съобщи, че няма да подпише контракта, а страните в Европейски Съюз са разграничени по въпроса дали да дадат зелена светлина за започване на договаряния за участие с Македония и Албания в края на този месец.
Стархотен ден за Балканите
Подписването на съглашението обаче провокира полижителни мнения в Брюксел и Вашингтон. На церемонията по подписването участваха министър председателите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас, еврокомисарят за разширението Йоханес Хан и висшият представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини. Тя съобщи, че договорът " прави Европа по-мирна и по-спокойна ", като добави, че през днешния ден е страховит ден за Европа, Балканите и Европейски Съюз.
" Това е взаимноизгодно съглашение, което е изцяло в унисон с полезностите и правилата на двата народа ", съобщи гръцкият министър председател Алексис Ципрас. В събота държавното управление му преодоля избор на съмнение в гръцкия парламент, иницииран от главната опозиционна партия Нова народна власт, съгласно които отстъпките от страна на Гърция по разногласието за името на Македония са прекомерно огромни.
" С това съглашение реализираме дългогодишния блян на македонския народ да има лична македонска страна, признавана от целия свят ", съобщи Заев. Според него събитието ще изпрати сигнал за " европейско държание и обноски в интервал, когато Балканите управляват дружно с Европейски Съюз ", имайки поради българското европредседателство.
Българският министър председател Бойко Борисов също разяснява историческия акт, като съобщи в обществена мрежа, че договорът " отваря пътя на Македония към Европейски Съюз и НАТО " и че той ще помогне на страните на Балканите да живеят по-добре. По-рано през седмицата в четвъртък той отхвърли да се срещне с македонския президент Георге Иванов, който преди този момент се разгласи изрично против съглашението за новото име на страната.
Македония от месеци настояваше разногласието с Гърция да бъде организиран преди края на юни, когато ще се организира среща на върха на Европейски Съюз и Скопие се надява да получи сподели на начало на договарянията, предложено и от Европейската комисия по-рано тази година.
Каква е историята
Откакто през 1991 година Македония разгласи самостоятелност, Гърция отхвърляше да признае името на страната. Според гърцката позиция само нейният административен северен район би трябвало да се назовава Македония и потреблението на името от някогашната югославска република внушава териториални искания и ограбва гръцкото историческо-културното завещание. В резултат Гърция блокира приемането на Македония в НАТО през 2008 година, стопира и процеса й на присъединение към Европейски Съюз. Македония от своя страна отговори като кръсти свои летища, автомагистрали, игрища на Александър Велики и татко му Филип, считани за представители на елинската цивилизация.
Размразяването в отношението стартира през юни предходната година, когато новото държавно управление на обществените демократи в Скопие предприе дипломатически стъпки в посока разрешаване на разногласието. От февруари да вземем за пример главното летище в страната към този момент не се назовава Александър Велики, а просто Международно летище Скопие. Така се стигна до директни договаряния за постигане на съгласие, като бяха разисквани 4 разновидността на ново име на страната – Северна Македония, Горна Македония, Вардарска Македония и Македония (Скопие).
Според доста гръцки жители обаче думата " Македония " изобщо не би трябвало да участва в името на страната. Ето за какво препоръчаното име Република Северна Македония предизвика митинги. Според социологическо проучване на изданието Proto Thema близо 70% от гръцките жители са срещу съглашението, като 73% са срещу в името на страната да се употребява името " Македония ", което в Гърция се възприема като географски район и неделима част от гръцката история. Според разбора 31% от интервюираните биха дали своят вот за опозиционната Нова народна власт, в случай че изборите се организираха през днешния ден и едвам 17% за ръководещата партия Сириза. Масови митинги против съглашението имаше и в Македония, където протестиращите упорстваха за резолюция на Организация на обединените нации, която да признава името на страната, както бе записано по конституция – Македония.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ