Владо Перев за македонската кървава Коледа – не е известен броят на убитите българи
Македонската кървава Коледа не е драма, траяла един ден или седмица, това е развой траял седем години, мащабът на нещастието е безмерен. Македонските българи честват Коледа и на 24 декември, и на 7 януари - като самобитен знак на разделянето на един народ от двете страни на границата, споделя журналистът от Скопие Владо Перев.
Публикуваме описа му за мрачните събития през организация БГНЕС.
На 25 декември по Грегорианския календар и на 7 януари по Юлианския календар християните по целия свят, според от това кой календар ползват, честват Рождество Христово, Божик или както го наричахме по-рано, а в този момент още веднъж - Коледа. Потомците на църквата на Свети Климент честват Коледа и на двете дати. В Македония се чества на 7 януари като знак на нашата връзка и послушание на сръбските окупатори на страната и примирение пред сатрапска Русия, а в България се чества на 25 декември като знак за принадлежността на тази страна към цивилизования либерален свят.
Ние, македонските българи, честваме и на двете дати като самобитен знак на разделянето на един народ от двете страни на границата.
Всички македонски тържества на 6-7 януари са белязани от тъмната, мрачна сянка на нашето минало. На тази дата през 1945 година в Скопие и Щип се случват кървави събития, а броят на жертвите, както и самоличността на всички причинители на насилието и до през днешния ден не са изцяло разкрити и изяснени.
На 7 и 8 януари в залата на Офицерския дом в Скопие се организира Конгресът на Националноосвободителната юноша на Македония (НОМСМ), като в това време се възнамерява да се отиде на Сремския фронт за присъединяване в окончателното освобождение на Югославия от немския окупатор. Група бойци и бойци от Македония, които не желали да отидат на Сремския фронт, излизат от казармата на Скопското кале и минават през центъра на Скопие с лозунги да отидат " в Солун ", а не в Срем.
Ситуацията е показана почти по следния метод:
" Вследствие на всичко това, покрай Кале, на Коледа, 7 януари 1945 година в 9 часа сутринта се подвига войнишки протест и проява против заповедта на югославските командири македонци да бъдат изпратени на Сремския фронт. Протестиращите изразили желанието си " В Солун, в Солун - не желаеме Берлин, желаеме Солун " - македонската армия да бъде ориентирана към Солун, с цел да освободи сънародниците си от Егейска Македония. Техният тържествен поход от Кале до площада е съпроводен с пеене на патриотични песни: " Напред братя македонци ", " В пердах, в пердах " и други сходни.
Дотук въпросът е разказан по идентичен метод и в македонската, и в българската историография. Разликата е към броя на жертвите от тези събития. Българският историк Веселин Ангелов приказва за 1 200 убити по лист, направен от самия Лазар Колишевски, до момента в който македонските историци и политици настояват, че има единствено седем разстреляни в казармата в Щип. Вероятно и двете страни имат право, единствено дискурсът, през който се гледа на събитието, е друг.
На Коледа през 1945 година в Македония са избити хиляди без съд и присъда. Унищожената плоча за убитите край Пуста Кула, близо до Велес.
Коледа 1945 година е събитие, което не може да се скрие - в него вземат участие доста хора, случва се обществено, измежду бял ден в центъра на Скопие и пред очите на доста жители, някои от които се причисляват към протестиращите. Но " Македонската кървава Коледа " не трябва да се гледа единствено през призмата на събитията в Скопие, Щип и демирхисарското село Базерник. Това е цяла плетеница от убийства, принуждение и инсценирани правосъдни процеси, които са нужни на ръководещата комунистическа върхушка, с цел да отстрани " ненародните " детайли и да македонизира/югославенизира принудително македонския народ.
Според изчисленията по време на тези събития преди и след Коледа в Скопие са убити 63-ма души, във Велес 54, в Куманово 48, в Битоля 36, в Щип 77, в Прилеп 33. Пресилена е информацията за убити 300 души в беровското Владимирово. И до през днешния ден не е доказан броят на убитите или изчезнали лица, за които е известно, че са убити и хвърлени в Преспанското езеро, а се твърди, че са жертви на Сремския фронт. Почти всички премахнати лица са били изявени българи, които държали твърдо на своята българска етническа принадлежност. Рядко някой е бил типичен " помощник на окупатора ", а единствено няколко са убити, тъй като са взели участие във въоръжени групи за битка против партизанските контрачети. Не единствено българите са жертва на този антинароден и принудителен режим.
Според прокурора Благой Поповски, " по време на лятото на 1945 година по инструкция на турския консул в Скопие Емин Вефа Герчек е почнало организирането и основаването на терористична шпионска организация ", чиято цел била " сваляна на открития либерален ред във ФНР Югославия, нейната самостоятелност и сигурност ". Става дума за турската националистическа организация " Юджел ", против която е проведен огромен правосъден развой с към петдесет обвинени. На 26 или 27 февруари 1948 година след произнасянето на присъдите, четирима от обвинените са разстреляни някъде в покрайнините на Скопие (според някои непотвърдени данни в региона на с. Сушица), а останалите наказани получават разнообразни години затвор.
Албанците и те не са по-добре, дори в противен случай! По искане на Главния щаб на НОВ (Народноосвободителна армия на Македония) и Пожарна охрана (Партизанските отряди) на Югославия Енвер Ходжа позволява на две албански бригади да влязат в Македония и дружно с македонската армия да стартират " пречистване на неприятеля - албанските националисти ". Македонските и албанските бригади влизат дружно първо в Струга на 10 ноември 1944 година, а албанските националисти се отдръпват в горите. На 11 отпътуват за Кичево като албанско-македонска част, по-точно 16-ти корпус. Влизат в Кичево на 15-ти без пердах. Македонските и сръбските (косовски сърби) партизани стартират да тероризират популацията. Под предлог за разоръжаване провеждат лагери и принудително активизират популацията.
Партизански пълководец в Гостивар е някой си Илич, който подрежда да се обкръжи Гостивар и взема в плен 5 000 албанци. В Липковско 10 000 души население бяга в Карадак. В Тетово в Монопол има лагер със затворени в него 10 000 души, 2 000 в Групчин и на други места.
Кланетата: 400 албанци в Кичевско са премахнати през ноември-декември 1944 година, над 500 в Гостивар, в Тетово към 400 души са или екзекутирани или умират от апетит в Монопол, на 18 ноември в Блаце 16-та бригада ликвидира 111 албанци (записани са имената им), в Извор, Скопска Черна гора -44, в Сопот, Кумановско, 17-та бригада, наречена българската бригада, защото идва на помощ по искане на ген. Михайло Апостолски, убива 67 мъже. На 14 януари 1945 година военният съд на Югославия в Скопие взема решение да бъдат разстреляни 19 албанци от Липковско и Кумановско по обвиняване, че са сътрудници на окупаторите. По същото време Хамди Дема - заместител на Апостолски в Главния щаб, е затворен през септември 1944 година по обвиняване, че е бил внедрен в НОВ от немското разузнаване и е откаран в пандиза в Прилеп. Няколко дни по-късно Дема е открит погубен без съд и присъда, като се допуска, че се е самоубил. Това се случва и с първия министър албанец в Македония Неджат Аголи, затворен през 1948 година, като се твърди, че е погубен при опит за бягство през 1949 година
За разлика от нас, македонците, или още по-точно, от македонските българи, албанците в Македония са проучили радикално този въпрос и са го документирали, за което свидетелстват и оповестените документи на македонския историк от албански генезис Керим Лита. Той беше общителен да ми даде някои от оповестените документи, с които е осведомена и македонската научна общност.
Ситуацията с турците в Македония и тяхното гонене от дълго време е проучена, а Анкара и до през днешния ден оказва сериозна поддръжка на турския фактор в Северна Македония.
Македонската/българската покруса е най-голяма, тъй като българското племе се заличава освен тук. Комунистическото/съветското и титовисткото принуждение се предава и в България. Отряди български убийци, предвождани от маниакалния нарушител Лев Главинчев, и по разпореждане на Българската комунистическа партия и на министър Антон Югов екзекутират видни членове на Вътрешна македонска революционна организация из цяла България. Това е последвано от поредност от нагласени авансово правосъдни процеси и голям брой смъртни присъди. Това е краят на македонската и българската интелигенция, удар по демокрацията, от който не можем да се възстановим и до през днешния ден.
Терорът в Македония продължава до лятото на 1952 година, когато без съд и присъда са убити петима струмишки студенти, известни като Струмишката петорка. Това е последната демонстрация на групово принуждение и ликвидиране на жители на Македония от режима, наименуван " боен комунизъм ", а единствено няколко години по-късно самата Югославия се сблъска с врагове в личните си редици.
Албанците и турците - жители на Македония, съумяха да преодолеят нещастията на времето от 1944 до 1952 година Те оцеляха, апропо, с помощта на поддръжката на родните си страни, която продължава и до през днешния ден. Македонските българи не съумяха, те бяха унищожени, уплашени и в по-голямата си част македонизирани.
Затова през днешния ден е нереално да се приказва за точния брой на убитите, лишените от независимост или съдените в изфабрикувани правосъдни процеси. Броят на мъртвите е покруса, само че демонстрира и нещастието на тези, които са оживели и носят бремето на стигмата до края на живота си. Това не би трябвало да се не помни.
Затова през днешния ден звучат перверзно думите на някои политици или историци, които се базират на така наречен Димитровски интервал от историята на България и на Югославия/Македония. Тезата за димитровски и титовски обичаи значи да се позовеш на обичаи за кръв, гибел и принуждение, на обичаи на насилници и диктатори. На всичкото от горната страна Димитров е и приключен пияч и невменяем човек, съкрушен от личната си персонална и фамилна покруса.
Македонската кървава Коледа не е драма, траяла един ден или седмица, това е план за заличаване на " всички врагове на комунизма и на Съюз на съветските социалистически републики ", в който акт македонският народ изживя своята покруса. Процесът лиши към седем години, а мащабът на нещастието е безмерен.
Вече съвсем 30 години в Македония и в България са на власт новите демокрации и до момента не откриха сили да обяснят и осъдят този развой. Разногласия към момента има, главно от сорта на " дали в действителност е имало толкоз доста жертви или не ". Погрешно е и разбирането за лустрация. Тя не би трябвало да обхване единствено лицата, директно забъркани в тях (да, те също), само че и обстановката от интервала на " военния комунизъм ". Тя би трябвало да осъди събитията и хората, които са техни носители. Затова не бяха наказани Лазо Колишевски, Светозар Вукманович Темпо, Георги Димитров, Йосип Броз Тито и доста други. И до през днешния ден в центъра на Скопие две гимназии " гордо " носят имената на двамата кръвопийци на българския народ и на македонските българи - Йосип Броз Тито и Георги Димитров. Докато това е по този начин, всеки рев за жертвите на кървавата Коледа е просто макиавелизъм.
От Български земеделски народен съюз на Ненчев предлагат катарзис и от България за позицията ни към районен съд Македония
С македонско съзнание можело да се отбрани българската история, съгласно БЗНС
Публикуваме описа му за мрачните събития през организация БГНЕС.
На 25 декември по Грегорианския календар и на 7 януари по Юлианския календар християните по целия свят, според от това кой календар ползват, честват Рождество Христово, Божик или както го наричахме по-рано, а в този момент още веднъж - Коледа. Потомците на църквата на Свети Климент честват Коледа и на двете дати. В Македония се чества на 7 януари като знак на нашата връзка и послушание на сръбските окупатори на страната и примирение пред сатрапска Русия, а в България се чества на 25 декември като знак за принадлежността на тази страна към цивилизования либерален свят.
Ние, македонските българи, честваме и на двете дати като самобитен знак на разделянето на един народ от двете страни на границата.
Всички македонски тържества на 6-7 януари са белязани от тъмната, мрачна сянка на нашето минало. На тази дата през 1945 година в Скопие и Щип се случват кървави събития, а броят на жертвите, както и самоличността на всички причинители на насилието и до през днешния ден не са изцяло разкрити и изяснени.
На 7 и 8 януари в залата на Офицерския дом в Скопие се организира Конгресът на Националноосвободителната юноша на Македония (НОМСМ), като в това време се възнамерява да се отиде на Сремския фронт за присъединяване в окончателното освобождение на Югославия от немския окупатор. Група бойци и бойци от Македония, които не желали да отидат на Сремския фронт, излизат от казармата на Скопското кале и минават през центъра на Скопие с лозунги да отидат " в Солун ", а не в Срем.
Ситуацията е показана почти по следния метод:
" Вследствие на всичко това, покрай Кале, на Коледа, 7 януари 1945 година в 9 часа сутринта се подвига войнишки протест и проява против заповедта на югославските командири македонци да бъдат изпратени на Сремския фронт. Протестиращите изразили желанието си " В Солун, в Солун - не желаеме Берлин, желаеме Солун " - македонската армия да бъде ориентирана към Солун, с цел да освободи сънародниците си от Егейска Македония. Техният тържествен поход от Кале до площада е съпроводен с пеене на патриотични песни: " Напред братя македонци ", " В пердах, в пердах " и други сходни.
Дотук въпросът е разказан по идентичен метод и в македонската, и в българската историография. Разликата е към броя на жертвите от тези събития. Българският историк Веселин Ангелов приказва за 1 200 убити по лист, направен от самия Лазар Колишевски, до момента в който македонските историци и политици настояват, че има единствено седем разстреляни в казармата в Щип. Вероятно и двете страни имат право, единствено дискурсът, през който се гледа на събитието, е друг.
На Коледа през 1945 година в Македония са избити хиляди без съд и присъда. Унищожената плоча за убитите край Пуста Кула, близо до Велес.
Коледа 1945 година е събитие, което не може да се скрие - в него вземат участие доста хора, случва се обществено, измежду бял ден в центъра на Скопие и пред очите на доста жители, някои от които се причисляват към протестиращите. Но " Македонската кървава Коледа " не трябва да се гледа единствено през призмата на събитията в Скопие, Щип и демирхисарското село Базерник. Това е цяла плетеница от убийства, принуждение и инсценирани правосъдни процеси, които са нужни на ръководещата комунистическа върхушка, с цел да отстрани " ненародните " детайли и да македонизира/югославенизира принудително македонския народ.
Според изчисленията по време на тези събития преди и след Коледа в Скопие са убити 63-ма души, във Велес 54, в Куманово 48, в Битоля 36, в Щип 77, в Прилеп 33. Пресилена е информацията за убити 300 души в беровското Владимирово. И до през днешния ден не е доказан броят на убитите или изчезнали лица, за които е известно, че са убити и хвърлени в Преспанското езеро, а се твърди, че са жертви на Сремския фронт. Почти всички премахнати лица са били изявени българи, които държали твърдо на своята българска етническа принадлежност. Рядко някой е бил типичен " помощник на окупатора ", а единствено няколко са убити, тъй като са взели участие във въоръжени групи за битка против партизанските контрачети. Не единствено българите са жертва на този антинароден и принудителен режим.
Според прокурора Благой Поповски, " по време на лятото на 1945 година по инструкция на турския консул в Скопие Емин Вефа Герчек е почнало организирането и основаването на терористична шпионска организация ", чиято цел била " сваляна на открития либерален ред във ФНР Югославия, нейната самостоятелност и сигурност ". Става дума за турската националистическа организация " Юджел ", против която е проведен огромен правосъден развой с към петдесет обвинени. На 26 или 27 февруари 1948 година след произнасянето на присъдите, четирима от обвинените са разстреляни някъде в покрайнините на Скопие (според някои непотвърдени данни в региона на с. Сушица), а останалите наказани получават разнообразни години затвор.
Албанците и те не са по-добре, дори в противен случай! По искане на Главния щаб на НОВ (Народноосвободителна армия на Македония) и Пожарна охрана (Партизанските отряди) на Югославия Енвер Ходжа позволява на две албански бригади да влязат в Македония и дружно с македонската армия да стартират " пречистване на неприятеля - албанските националисти ". Македонските и албанските бригади влизат дружно първо в Струга на 10 ноември 1944 година, а албанските националисти се отдръпват в горите. На 11 отпътуват за Кичево като албанско-македонска част, по-точно 16-ти корпус. Влизат в Кичево на 15-ти без пердах. Македонските и сръбските (косовски сърби) партизани стартират да тероризират популацията. Под предлог за разоръжаване провеждат лагери и принудително активизират популацията.
Партизански пълководец в Гостивар е някой си Илич, който подрежда да се обкръжи Гостивар и взема в плен 5 000 албанци. В Липковско 10 000 души население бяга в Карадак. В Тетово в Монопол има лагер със затворени в него 10 000 души, 2 000 в Групчин и на други места.
Кланетата: 400 албанци в Кичевско са премахнати през ноември-декември 1944 година, над 500 в Гостивар, в Тетово към 400 души са или екзекутирани или умират от апетит в Монопол, на 18 ноември в Блаце 16-та бригада ликвидира 111 албанци (записани са имената им), в Извор, Скопска Черна гора -44, в Сопот, Кумановско, 17-та бригада, наречена българската бригада, защото идва на помощ по искане на ген. Михайло Апостолски, убива 67 мъже. На 14 януари 1945 година военният съд на Югославия в Скопие взема решение да бъдат разстреляни 19 албанци от Липковско и Кумановско по обвиняване, че са сътрудници на окупаторите. По същото време Хамди Дема - заместител на Апостолски в Главния щаб, е затворен през септември 1944 година по обвиняване, че е бил внедрен в НОВ от немското разузнаване и е откаран в пандиза в Прилеп. Няколко дни по-късно Дема е открит погубен без съд и присъда, като се допуска, че се е самоубил. Това се случва и с първия министър албанец в Македония Неджат Аголи, затворен през 1948 година, като се твърди, че е погубен при опит за бягство през 1949 година
За разлика от нас, македонците, или още по-точно, от македонските българи, албанците в Македония са проучили радикално този въпрос и са го документирали, за което свидетелстват и оповестените документи на македонския историк от албански генезис Керим Лита. Той беше общителен да ми даде някои от оповестените документи, с които е осведомена и македонската научна общност.
Ситуацията с турците в Македония и тяхното гонене от дълго време е проучена, а Анкара и до през днешния ден оказва сериозна поддръжка на турския фактор в Северна Македония.
Македонската/българската покруса е най-голяма, тъй като българското племе се заличава освен тук. Комунистическото/съветското и титовисткото принуждение се предава и в България. Отряди български убийци, предвождани от маниакалния нарушител Лев Главинчев, и по разпореждане на Българската комунистическа партия и на министър Антон Югов екзекутират видни членове на Вътрешна македонска революционна организация из цяла България. Това е последвано от поредност от нагласени авансово правосъдни процеси и голям брой смъртни присъди. Това е краят на македонската и българската интелигенция, удар по демокрацията, от който не можем да се възстановим и до през днешния ден.
Терорът в Македония продължава до лятото на 1952 година, когато без съд и присъда са убити петима струмишки студенти, известни като Струмишката петорка. Това е последната демонстрация на групово принуждение и ликвидиране на жители на Македония от режима, наименуван " боен комунизъм ", а единствено няколко години по-късно самата Югославия се сблъска с врагове в личните си редици.
Албанците и турците - жители на Македония, съумяха да преодолеят нещастията на времето от 1944 до 1952 година Те оцеляха, апропо, с помощта на поддръжката на родните си страни, която продължава и до през днешния ден. Македонските българи не съумяха, те бяха унищожени, уплашени и в по-голямата си част македонизирани.
Затова през днешния ден е нереално да се приказва за точния брой на убитите, лишените от независимост или съдените в изфабрикувани правосъдни процеси. Броят на мъртвите е покруса, само че демонстрира и нещастието на тези, които са оживели и носят бремето на стигмата до края на живота си. Това не би трябвало да се не помни.
Затова през днешния ден звучат перверзно думите на някои политици или историци, които се базират на така наречен Димитровски интервал от историята на България и на Югославия/Македония. Тезата за димитровски и титовски обичаи значи да се позовеш на обичаи за кръв, гибел и принуждение, на обичаи на насилници и диктатори. На всичкото от горната страна Димитров е и приключен пияч и невменяем човек, съкрушен от личната си персонална и фамилна покруса.
Македонската кървава Коледа не е драма, траяла един ден или седмица, това е план за заличаване на " всички врагове на комунизма и на Съюз на съветските социалистически републики ", в който акт македонският народ изживя своята покруса. Процесът лиши към седем години, а мащабът на нещастието е безмерен.
Вече съвсем 30 години в Македония и в България са на власт новите демокрации и до момента не откриха сили да обяснят и осъдят този развой. Разногласия към момента има, главно от сорта на " дали в действителност е имало толкоз доста жертви или не ". Погрешно е и разбирането за лустрация. Тя не би трябвало да обхване единствено лицата, директно забъркани в тях (да, те също), само че и обстановката от интервала на " военния комунизъм ". Тя би трябвало да осъди събитията и хората, които са техни носители. Затова не бяха наказани Лазо Колишевски, Светозар Вукманович Темпо, Георги Димитров, Йосип Броз Тито и доста други. И до през днешния ден в центъра на Скопие две гимназии " гордо " носят имената на двамата кръвопийци на българския народ и на македонските българи - Йосип Броз Тито и Георги Димитров. Докато това е по този начин, всеки рев за жертвите на кървавата Коледа е просто макиавелизъм.
От Български земеделски народен съюз на Ненчев предлагат катарзис и от България за позицията ни към районен съд Македония
С македонско съзнание можело да се отбрани българската история, съгласно БЗНС
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ