Македония - крехката държава
Македония усеща напън от най-различни страни. И се мъчи да избистри и опази своята еднаквост.
Европейски Съюз би трябвало незабавно да ѝ помогне, тъй като другояче " македонският въпрос " може да докара до пагубен гърмеж, показва Дойче веле. Медията разгласява коментар от Андреас Ернст - анализатор от екипа на швейцарския " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Още при започване на публикацията създателят стига до значим извод: когато една или друга страна приема закон за езика си, нормално става дума не толкоз за взаимното съгласие сред жителите ѝ, що се касае за груповата еднаквост.
" Същото е и в Македония: близо една четвърт от 2,5 милиона македонски жители приказват албански. Сега новият закон афишира албанския език за втори формален, паралелно с македонския ", написа Андреас Ернст и скицира напреженията сред албанци и македонци през последните двайсетина години.
Според него алтернативата на македонското държавно строителство наподобява по този начин:
" Не е елементарно с албанците да изградиш мултиетническа страна: те са демографски най-младата - а след сърбите и най-многочислената - нация на Балканите, която от началото на настоящето хилядолетие се намира във напредък. Албанците в страната-майка Албания се отърсиха от сталинисткото робство на Енвер Ходжа, в Косово си сътвориха втора страна, а в Македония малко по малко усилват въздействието си. В същото време тъкмо тази страна за мнозина албанци е просто транспортно средство, което ще ги откара в Европейски Съюз. А в случай че това не стане, от немай къде ще се стигне до етнически обединявания, които да съберат албанците под един покрив, както неотдавна заплаши албанският министър председател Еди Рама. Което би означавало края на Македония. "
Изкуствена нация?
По-нататък в публикацията на " Нойе Цюрхер Цайтунг " става дума и за други страни на македонския проблем с идентичността, за който обаче, съгласно създателя, не са отговорни самите македонци:
" Македонците се усещат членове на своята нация също по този начин естествено, както и албанците, сърбите или българите. Откакто в Титова Югославия през 1945 година беше учредена съюзната република Македония и беше типов македонският език, към този момент няколко генерации живеят със саморазбирането, че са македонци. Както на доста други места в Европа, и тук страната сътвори нация. Вярно, че още в края на 19-и век съществуват групи, които се самоопределят като " македонци ". Но измежду необятните пластове от популацията това съзнание поражда едвам след Втората международна война. Много български и сръбски националисти и до през днешния ден не го одобряват. Наистина, през 1991 година България първа призна независимостта на Македония, само че и до през днешния ден доста българи не са съгласни, че македонците са обособена нация със собствен личен език, който не е български акцент. "
" Четири вълка " и Великите сили
Авторът напомня, че и в Сърбия също има националисти, които приказват за " Южна Сърбия ", имайки поради Македония. И въпреки всичко, когато става дума за идентичности, най-чести са споровете сред България и Македония, установи той. И продължава:
" Предмет нормално е историята: средновековното царство на цар Самуил или героичните " борци против Турция ", към които и двете страни имат експлицитни искания. Тепърва ще забележим дали Договорът за другарство сред Скопие и София, подписан неотдавна, ще снижи напрежението. Този контракт планува в това число и взаимното празнуване на значими исторически юбилеи, което незабавно изнерви националистите и от двете страни на границата. Поне това е добър знак. "
По-нататък в разбора става дума за добре известните проблеми на Македония с още една съседка - Гърция. А в края на публикацията си Андреас Ернст написа:
" Киро Глигоров, първият президент на самостоятелна Македония дефинира албанските, българските, гръцките и сръбските съседи като " четирите вълка ", всеки от които имал искания към страната. Тази метафора драматизира една обстановка, която действително съществува. След отдръпването на Османската империя " македонският въпрос " периодичен провокира спорове сред съседите, които неведнъж са подбуждани и от Великите сили. Това състояние се резервира и през днешния ден, още повече, че Русия и Турция още веднъж упражняват въздействие на Балканите. И само оцеляването на нежната македонска държавност защищава Европа от ново пагубно експлоадиране на македонския въпрос. Европейски Съюз би трябвало да си даде сметка за този факт и бързо да вдъхне нов живот на замрелия развой на интеграция. "
Европейски Съюз би трябвало незабавно да ѝ помогне, тъй като другояче " македонският въпрос " може да докара до пагубен гърмеж, показва Дойче веле. Медията разгласява коментар от Андреас Ернст - анализатор от екипа на швейцарския " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Още при започване на публикацията създателят стига до значим извод: когато една или друга страна приема закон за езика си, нормално става дума не толкоз за взаимното съгласие сред жителите ѝ, що се касае за груповата еднаквост.
" Същото е и в Македония: близо една четвърт от 2,5 милиона македонски жители приказват албански. Сега новият закон афишира албанския език за втори формален, паралелно с македонския ", написа Андреас Ернст и скицира напреженията сред албанци и македонци през последните двайсетина години.
Според него алтернативата на македонското държавно строителство наподобява по този начин:
" Не е елементарно с албанците да изградиш мултиетническа страна: те са демографски най-младата - а след сърбите и най-многочислената - нация на Балканите, която от началото на настоящето хилядолетие се намира във напредък. Албанците в страната-майка Албания се отърсиха от сталинисткото робство на Енвер Ходжа, в Косово си сътвориха втора страна, а в Македония малко по малко усилват въздействието си. В същото време тъкмо тази страна за мнозина албанци е просто транспортно средство, което ще ги откара в Европейски Съюз. А в случай че това не стане, от немай къде ще се стигне до етнически обединявания, които да съберат албанците под един покрив, както неотдавна заплаши албанският министър председател Еди Рама. Което би означавало края на Македония. "
Изкуствена нация?
По-нататък в публикацията на " Нойе Цюрхер Цайтунг " става дума и за други страни на македонския проблем с идентичността, за който обаче, съгласно създателя, не са отговорни самите македонци:
" Македонците се усещат членове на своята нация също по този начин естествено, както и албанците, сърбите или българите. Откакто в Титова Югославия през 1945 година беше учредена съюзната република Македония и беше типов македонският език, към този момент няколко генерации живеят със саморазбирането, че са македонци. Както на доста други места в Европа, и тук страната сътвори нация. Вярно, че още в края на 19-и век съществуват групи, които се самоопределят като " македонци ". Но измежду необятните пластове от популацията това съзнание поражда едвам след Втората международна война. Много български и сръбски националисти и до през днешния ден не го одобряват. Наистина, през 1991 година България първа призна независимостта на Македония, само че и до през днешния ден доста българи не са съгласни, че македонците са обособена нация със собствен личен език, който не е български акцент. "
" Четири вълка " и Великите сили
Авторът напомня, че и в Сърбия също има националисти, които приказват за " Южна Сърбия ", имайки поради Македония. И въпреки всичко, когато става дума за идентичности, най-чести са споровете сред България и Македония, установи той. И продължава:
" Предмет нормално е историята: средновековното царство на цар Самуил или героичните " борци против Турция ", към които и двете страни имат експлицитни искания. Тепърва ще забележим дали Договорът за другарство сред Скопие и София, подписан неотдавна, ще снижи напрежението. Този контракт планува в това число и взаимното празнуване на значими исторически юбилеи, което незабавно изнерви националистите и от двете страни на границата. Поне това е добър знак. "
По-нататък в разбора става дума за добре известните проблеми на Македония с още една съседка - Гърция. А в края на публикацията си Андреас Ернст написа:
" Киро Глигоров, първият президент на самостоятелна Македония дефинира албанските, българските, гръцките и сръбските съседи като " четирите вълка ", всеки от които имал искания към страната. Тази метафора драматизира една обстановка, която действително съществува. След отдръпването на Османската империя " македонският въпрос " периодичен провокира спорове сред съседите, които неведнъж са подбуждани и от Великите сили. Това състояние се резервира и през днешния ден, още повече, че Русия и Турция още веднъж упражняват въздействие на Балканите. И само оцеляването на нежната македонска държавност защищава Европа от ново пагубно експлоадиране на македонския въпрос. Европейски Съюз би трябвало да си даде сметка за този факт и бързо да вдъхне нов живот на замрелия развой на интеграция. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ