БСП-София: Призоваваме за `червени линии` в преговорите с Македония |
Македония има трагично място в цялостната политика на българската страна заради общата ни история, национални, родови, стопански и културни връзки. България беше първата страна, която призна независимостта на Република (Северна) Македония (РСМ) на 15 януари 1992 година
Това се споделя в позиция на БСП-София за двустранните връзки сред двете страни.
В текста се твърди още:
България инициира през 2008 година договаряния за сключване на Договор за другарство, добросъседство и съдействие, подписан на 1 август 2017 година в Скопие от премиера Бойко Борисов и ръководителя на държавното управление на Република (Северна) Македония Зоран Заев.
Основна цел на този контракт беше, с изключение на да придаде обвързващ международноправен темперамент на политическите задължения, само че и да ги добави със задължението за отчитане на смисъла на общата история на двете държави; за невмешателство във вътрешните работи; за основаване на правна основа за образуване на взаимни празнувания на общи исторически събития и личности; основаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителните въпроси; за предприемане на ефикасни ограничения за попречване на недобрамерена пропаганда; основаване на Съвместна междуправителствена комисия за мониторинг на осъществяването на договора; за възстановяване на икономическите, финансовите и комерсиалните отношения; поощряване на взаимните вложения, туристическия продан, транспортните връзки и връзки (включително в границите на районни инфраструктурни проекти).
България беше поредна в поддръжката си за европейската вероятност на РСМ. Един от главните цели на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз беше напредъкът на РСМ по пътя на Европейски Съюз.
С Декларация на 44-тото Народно заседание на България по отношение на разширението на Европейски Съюз и Процеса за стабилизиране и асоцииране на РСМ от 10-и октомври 2019 година Република България поддържа започването на предприсъединителните договаряния на Европейския съюз с РСМ.
По наша оценка Договорът за другарство, добросъседство и съдействие не реши съществуващите проблеми и не даде вероятност за изчистване на останалите противоречиви въпроси сред двете страни. За разлика от Преспанския контракт с Гърция, той няма измерими претенции и отговорности, които могат да бъдат следени по какъв начин се съблюдават.
Дискусиите по плановете на Преговорни рамки на Република Северна Македония и Република Албания завършиха. Целта на немското председателство на Съвета на Европейски Съюз е двете преговорни рамки да бъдат признати от Съвет „ Общи въпроси ” на 10-и ноември 2020 година и първата Междуправителствена конференция с РСМ да бъде извършена през декември 2020 година
Република България има право на несъгласие и може да отсрочи периода на започване на директни договаряния на Европейски Съюз с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в връзките ни с РСМ.
В тази връзка ние призоваваме към народен консенсус за разбиране и установяване на следните области, представляващи „ червени линии ”, съхраняващи националния интерес на страната ни. Това би трябвало да са ясни и проверими претенции, които северномакедонската страна да одобри като обвързване.
Преди всичко е належащо да се дефинира какво разбираме под „ Обща история ”, както и да се посочи спецификата на потребления формален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се схваща обединен исторически развой на образуване, развиване и одобряване на българската националност и нация от Средновековието до края на Втората международна война, а под формален език се схваща език, чиито произход и развиване се основава на българските приказва. Датата 2-ри август 1944 година, когато са декретирани македонската страна, нация и език, би трябвало безусловно да участва.
Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – измежду държавнотворните нации: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се контракти при идното броене на популацията в Република Северна Македония, което ще се организира през април 2021 година, българите да бъдат включени публично измежду етническите групи и народности.
Трябва да бъде задействана работата на Съвместната междуправителствена комисия, основана по чл.12 от контракта. Тя би трябвало да има работни групи и подкомисии по основни въпроси – вложения, просвета, стопанска система, енергетика, бизнес, превоз и известия (особено в подтекста на кулоар №8), просвета, защита и сигурност.
Да се подсигуряват по категоричен метод:
Отказ от възможна европейска легитимация на идеология от предишното с очебийно антибългарски темперамент, засягаща правата на българските жители и на такива с българско съзнание и противоречаща на актуалните европейски полезности.
Въздържането от дейности, които се свързват с опити за поддръжка и поощряване на искания за признание на така наречен ”македонско малцинство ” в България. Лекомислена неточност на българската външна политика е пропуща да се решат противоречивите въпроси преди подписването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие.
За да бъдат обезпечени нашите национални ползи, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за другарство или на Декларация на държавното управление на Република Северна Македония и доказана от Народното събрание на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи „ червени линии ”. Тези документи би трябвало да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция сред Европейски Съюз и РСМ. В противоположен случай нашите ползи изискват използването на правото ни на несъгласие и отсрочване на началото на договарянията за присъединение за 2021 год.
Това се споделя в позиция на БСП-София за двустранните връзки сред двете страни.
В текста се твърди още:
България инициира през 2008 година договаряния за сключване на Договор за другарство, добросъседство и съдействие, подписан на 1 август 2017 година в Скопие от премиера Бойко Борисов и ръководителя на държавното управление на Република (Северна) Македония Зоран Заев.
Основна цел на този контракт беше, с изключение на да придаде обвързващ международноправен темперамент на политическите задължения, само че и да ги добави със задължението за отчитане на смисъла на общата история на двете държави; за невмешателство във вътрешните работи; за основаване на правна основа за образуване на взаимни празнувания на общи исторически събития и личности; основаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителните въпроси; за предприемане на ефикасни ограничения за попречване на недобрамерена пропаганда; основаване на Съвместна междуправителствена комисия за мониторинг на осъществяването на договора; за възстановяване на икономическите, финансовите и комерсиалните отношения; поощряване на взаимните вложения, туристическия продан, транспортните връзки и връзки (включително в границите на районни инфраструктурни проекти).
България беше поредна в поддръжката си за европейската вероятност на РСМ. Един от главните цели на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз беше напредъкът на РСМ по пътя на Европейски Съюз.
С Декларация на 44-тото Народно заседание на България по отношение на разширението на Европейски Съюз и Процеса за стабилизиране и асоцииране на РСМ от 10-и октомври 2019 година Република България поддържа започването на предприсъединителните договаряния на Европейския съюз с РСМ.
По наша оценка Договорът за другарство, добросъседство и съдействие не реши съществуващите проблеми и не даде вероятност за изчистване на останалите противоречиви въпроси сред двете страни. За разлика от Преспанския контракт с Гърция, той няма измерими претенции и отговорности, които могат да бъдат следени по какъв начин се съблюдават.
Дискусиите по плановете на Преговорни рамки на Република Северна Македония и Република Албания завършиха. Целта на немското председателство на Съвета на Европейски Съюз е двете преговорни рамки да бъдат признати от Съвет „ Общи въпроси ” на 10-и ноември 2020 година и първата Междуправителствена конференция с РСМ да бъде извършена през декември 2020 година
Република България има право на несъгласие и може да отсрочи периода на започване на директни договаряния на Европейски Съюз с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в връзките ни с РСМ.
В тази връзка ние призоваваме към народен консенсус за разбиране и установяване на следните области, представляващи „ червени линии ”, съхраняващи националния интерес на страната ни. Това би трябвало да са ясни и проверими претенции, които северномакедонската страна да одобри като обвързване.
Преди всичко е належащо да се дефинира какво разбираме под „ Обща история ”, както и да се посочи спецификата на потребления формален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се схваща обединен исторически развой на образуване, развиване и одобряване на българската националност и нация от Средновековието до края на Втората международна война, а под формален език се схваща език, чиито произход и развиване се основава на българските приказва. Датата 2-ри август 1944 година, когато са декретирани македонската страна, нация и език, би трябвало безусловно да участва.
Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – измежду държавнотворните нации: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се контракти при идното броене на популацията в Република Северна Македония, което ще се организира през април 2021 година, българите да бъдат включени публично измежду етническите групи и народности.
Трябва да бъде задействана работата на Съвместната междуправителствена комисия, основана по чл.12 от контракта. Тя би трябвало да има работни групи и подкомисии по основни въпроси – вложения, просвета, стопанска система, енергетика, бизнес, превоз и известия (особено в подтекста на кулоар №8), просвета, защита и сигурност.
Да се подсигуряват по категоричен метод:
Отказ от възможна европейска легитимация на идеология от предишното с очебийно антибългарски темперамент, засягаща правата на българските жители и на такива с българско съзнание и противоречаща на актуалните европейски полезности.
Въздържането от дейности, които се свързват с опити за поддръжка и поощряване на искания за признание на така наречен ”македонско малцинство ” в България. Лекомислена неточност на българската външна политика е пропуща да се решат противоречивите въпроси преди подписването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие.
За да бъдат обезпечени нашите национални ползи, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за другарство или на Декларация на държавното управление на Република Северна Македония и доказана от Народното събрание на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи „ червени линии ”. Тези документи би трябвало да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция сред Европейски Съюз и РСМ. В противоположен случай нашите ползи изискват използването на правото ни на несъгласие и отсрочване на началото на договарянията за присъединение за 2021 год.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ