Тарикатът Facebook
Макар в България тематиката да не се трансформира в супер сензация, тази седмица чуването на създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг пред комисии на Сената и Камарата на представителите на Конгреса беше едно от двете основни международни събития – наред с ескалацията на рецесията в Сирия. Двете чувания продължиха по 5 часа и бяха покрити един куп аспекти от това що е то Фейсбук.
Този спор, в който формата въпроси – отговори беше по американски натоварен и изтощаващ, подсети изрично тъмната страна на обществената мрежа. Защото, в резюме казано, хората не са подготвени за Фейсбук. Вие бихте ли били подготвени да вдигнете цялата планета на раменете си, като един актуален Атлас? Със сигурност не. Тогава за какво считаме, че сме подготвени да понесем със своя мозък, един брой, страстта и най-много простотията на всички други мозъци, обитаващи Фейсбук – т.е. груповото? Защо знаем, че не можем да вдигнем на плещи Земята, само че не знаем, че не може в нашия мозък да влязат милиарди други мозъци и да го понесем?
Безплатен обяд няма, само че каква е цената – това се поизясни от 10-часовия маратон със " Зук ", както на галено назовават създателя на обществената мрежа. В идващите редове ще обърна внимание на съответни фактори, които образуват цената. Звучи малко стопански, само че като пристигна ред да се заплаща, е доста просто – този, който търси заплащане, желае повече, а този, който дава, желае по-малко.
Какво желае Фейсбук от нас – желае допустимо най-вече персонални данни, тъй като това е суровината, с която работи. Фейсбук се устоя от реклама, а с цел да има повече реклама, би трябвало да има повече рекламодатели. За да има повече рекламодатели, би трябвало да има повече консуматори. Доволни консуматори, да уточним. А по-лесно се задоволяват консуматори с по-малко искания – хубаво е значи такива консуматори да са повече на брой, още по-хубаво е особено да си ги отглеждаме, а най-хубаво е дори да не схващат, че ги отглеждат като бройлери.
Само че потребителите не са безпределно число. И какво да се прави, когато тези във Фейсбук не стигат – хващат се другите, отвън Фейсбук. Да бе, има и такива хора. Но и Зукърбърг не съумя да отхвърли, че Фейсбук не събира значими данни и на консуматори, които нямат профил в обществената мрежа. Зукърбърг сподели, че това се правело поради " въпроси от сигурността " - все едно е в някой тъп екшън, с кафяв сюжет, АНС, ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ да приказват за национална сигурност?! А най-нахално от всичко се оказа, че консуматори, които не желаят техни данни да се съхраняват от Фейсбук, откакто дори нямат профил там, могат да ги отстранен, само че... би трябвало да си създадат профил във Фейсбук!
#Zuckerberg faces tough questioning over data collection of people who do NOT have a Фейсбук account pic.twitter.com/HJEWTLg1Hv
— Mashable News (@MashableNews) April 11, 2018
По-зрелите читатели сигурно ще създадат позната прилика от сякаш към този момент далечното, само че очевидно доста близко оставащо минало. Една страна, една партия...
А в действителност какво знае Фейсбук за нас? Неща, за които не си даваме сметка. Например – фотография с лицето ни, която наш другар е качил във Фейсбук, тъй като просто ни е другар. Или номера на телефона ни, тъй като наш другар го добавил в контакт листата си, с цел да може по-лесно да ни търси. Или надалеч по-страшно – че посещавате избрани уеб сайтове, които просто имат връзка с Фейсбук посредством тракерите на обществената мрежа, което разрешава на Фейсбук да схваща какво гледате в тези уеб сайтове, да ви сформира профил, да го " продава " на рекламодатели, а те да ви " облъчават " с рекламите си и да печелят, като заплащат на Фейсбук, тъй като печелят. Да не приказваме, че Фейсбук купува такива данни от трети уеб сайтове – за това какво вършат потребителите, когато влязат в тях, тъй че машината за пари постоянно да се върти.
Мнозина споделят, че Фейсбук е договорка – потребителите би трябвало да дадат, с цел да получат и те са виновни да видят какво би трябвало да дадат, с цел да получат. А какво става с тези, които не желаят да дават и получават? Вземат им, макар че не желаят? Защото работи мотото на тарикатите - " няма не желая, няма недей... "
Фейсбук е договорка, в която има доста губещи, които не осъзнават какво губят. Фейсбук е инструмент, който използваме, без да се замислим за доста от следствията. И това ще продължи – тъй като когато става въпрос за пари, постоянно продължава.
Автор: Ивайло Ачев
Този спор, в който формата въпроси – отговори беше по американски натоварен и изтощаващ, подсети изрично тъмната страна на обществената мрежа. Защото, в резюме казано, хората не са подготвени за Фейсбук. Вие бихте ли били подготвени да вдигнете цялата планета на раменете си, като един актуален Атлас? Със сигурност не. Тогава за какво считаме, че сме подготвени да понесем със своя мозък, един брой, страстта и най-много простотията на всички други мозъци, обитаващи Фейсбук – т.е. груповото? Защо знаем, че не можем да вдигнем на плещи Земята, само че не знаем, че не може в нашия мозък да влязат милиарди други мозъци и да го понесем?
Безплатен обяд няма, само че каква е цената – това се поизясни от 10-часовия маратон със " Зук ", както на галено назовават създателя на обществената мрежа. В идващите редове ще обърна внимание на съответни фактори, които образуват цената. Звучи малко стопански, само че като пристигна ред да се заплаща, е доста просто – този, който търси заплащане, желае повече, а този, който дава, желае по-малко.
Какво желае Фейсбук от нас – желае допустимо най-вече персонални данни, тъй като това е суровината, с която работи. Фейсбук се устоя от реклама, а с цел да има повече реклама, би трябвало да има повече рекламодатели. За да има повече рекламодатели, би трябвало да има повече консуматори. Доволни консуматори, да уточним. А по-лесно се задоволяват консуматори с по-малко искания – хубаво е значи такива консуматори да са повече на брой, още по-хубаво е особено да си ги отглеждаме, а най-хубаво е дори да не схващат, че ги отглеждат като бройлери.
Само че потребителите не са безпределно число. И какво да се прави, когато тези във Фейсбук не стигат – хващат се другите, отвън Фейсбук. Да бе, има и такива хора. Но и Зукърбърг не съумя да отхвърли, че Фейсбук не събира значими данни и на консуматори, които нямат профил в обществената мрежа. Зукърбърг сподели, че това се правело поради " въпроси от сигурността " - все едно е в някой тъп екшън, с кафяв сюжет, АНС, ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ да приказват за национална сигурност?! А най-нахално от всичко се оказа, че консуматори, които не желаят техни данни да се съхраняват от Фейсбук, откакто дори нямат профил там, могат да ги отстранен, само че... би трябвало да си създадат профил във Фейсбук!
#Zuckerberg faces tough questioning over data collection of people who do NOT have a Фейсбук account pic.twitter.com/HJEWTLg1Hv
— Mashable News (@MashableNews) April 11, 2018
По-зрелите читатели сигурно ще създадат позната прилика от сякаш към този момент далечното, само че очевидно доста близко оставащо минало. Една страна, една партия...
А в действителност какво знае Фейсбук за нас? Неща, за които не си даваме сметка. Например – фотография с лицето ни, която наш другар е качил във Фейсбук, тъй като просто ни е другар. Или номера на телефона ни, тъй като наш другар го добавил в контакт листата си, с цел да може по-лесно да ни търси. Или надалеч по-страшно – че посещавате избрани уеб сайтове, които просто имат връзка с Фейсбук посредством тракерите на обществената мрежа, което разрешава на Фейсбук да схваща какво гледате в тези уеб сайтове, да ви сформира профил, да го " продава " на рекламодатели, а те да ви " облъчават " с рекламите си и да печелят, като заплащат на Фейсбук, тъй като печелят. Да не приказваме, че Фейсбук купува такива данни от трети уеб сайтове – за това какво вършат потребителите, когато влязат в тях, тъй че машината за пари постоянно да се върти.
Мнозина споделят, че Фейсбук е договорка – потребителите би трябвало да дадат, с цел да получат и те са виновни да видят какво би трябвало да дадат, с цел да получат. А какво става с тези, които не желаят да дават и получават? Вземат им, макар че не желаят? Защото работи мотото на тарикатите - " няма не желая, няма недей... "
Фейсбук е договорка, в която има доста губещи, които не осъзнават какво губят. Фейсбук е инструмент, който използваме, без да се замислим за доста от следствията. И това ще продължи – тъй като когато става въпрос за пари, постоянно продължава.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ