Новите постижения на изкуствения интелект
Макар тематиката за изкуствения разсъдък и неговата същина и лимити на деяние към момента да буди въпроси и да не е изцяло ясна за елементарния консуматор, технологията се развива с нестихващи темпове и навлиза във от ден на ден сфери от нашето всекидневие.
В най-общи линии, изкуственият разсъдък е система, която прилича и симулира интелигентно държание, което прави посредством автоматизиране. Следователно той е основан на човешкото мислене и държание, заради което и много хора, в това число известни и авторитетни персони като да вземем за пример Илън Мъск, са изразявали своите опасения по отношение на вероятните лимити на развиване на изкуствения разсъдък. Факт е обаче, че тези нови технологии не престават да навлизат в нашия живот, като, даже без да осъзнаваме, ги използваме всекидневно, да вземем за пример на мобилния си телефон. Също по този начин е реалност, че точно с помощта на тези бързи темпове на развиване, в близко бъдеще роботите ще бъдат задоволително квалифицирани да заменят хората в някои специалности. Следователно те могат не просто да ни бъдат от изгода, само че и да станат по-добри от нас.
Photo by Gordon Johnson, CC0 license
Както към този момент ви разказахме, изкуствен интелект съумя да се пребори със международния първенец на античната китайска игра Го. Няколко месеца по-късно пък бе основан различен изкуствен интелект, който разгроми няколко потвърдени покер играчи. След успеха на своя нов сътрудник в картите професионалният покер състезател и астрофизик Лив Боере изрично заключи, че сходен изкуствен интелект е кадърен да промени света. Скоро по-късно нашумя и хуманоидният робот София, който даже получи поданство и то в Саудитска Арабия и който ще можем да забележим това лято и у нас. „ Нямам самообладание да се срещнем на Webit.Festival Europe в София – цифровата столица “ – гласи видео поканата на робота за събитието.
Изкуственият разсъдък обаче може да има доста по-сериозна и решаваща роля и приложение в другите сфери. Тъй като умее да възприема и обработва голямо количество данни, технологията ще може да послужи и в банковия бранш, като предварителна защита против прането на пари. Възможността да разпознава лица пък ще помогне в областта на видеонаблюдението, каквато е концепцията на най-скъпия досега AI (artificial intelligence) стартъп в света. Тази му дарба и функционалност ще послужи и в битката с пътните произшествия, каквато е концепцията на друга компания, създала технология за различаване на лицевите изражения, посредством която ще може да бъдат предотвратявани произшествия, в случай че лидерът на транспортното средство е изтощен или заплеснат.
Френското държавно управление пък разгласи, че счита да вложи към милиард и половина евро в развиването на технологиите и изкуствения разсъдък в идващите пет години. Амбициозният проект на Франция да се трансформира във водеща страна в сферата е и много виновен. Опасностите, които може да крият новите технологии, биха могли да бъдат предотвратени при достатъчното им познаване и съответно създаване. За задачата пък са нужни и софтуерни познания и високо квалифицирани експерти, което значи и отваряне на нови работни места.
Очакванията на експертите в софтуерната сфера са в близко бъдеще голям % от специалностите да бъдат сменени с нови, които към днешна дата към момента даже не съществуват. А имайки поради обстоятелството, че роботите могат да изземат работните ни функционалности, тази опция звучи много обнадеждаващо.
