Макар Пенчо Славейков никога да не е посещавал Неврокоп, между

Макар Пенчо Славейков в никакъв случай да не е посещавал Неврокоп, сред огромния български стихотворец и днешния Гоце Делчев съществуват най-малко пет исторически и литературни връзки. Това сподели генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) Кирил Вълчев на полемиката „ Пенчо Славейков през днешния ден “, проведена в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Гоце Делчев във връзка 160-ата годишнина от рождението на поета. е част от поредност диалози, които Българска телеграфна агенция организира във всичките си 33 национални пресклуба в страната.

„ На пръв взор наподобява, че Пенчо Славейков няма никаква връзка с Неврокоп. Той няма по какъв начин да е идвал тук, тъй като умира през май 1912 година, а Неврокоп е освободен през октомври същата година. Но единствено на пръв взор. Аз открих най-малко пет връзки и то напълно не толкоз косвени “, сподели Вълчев.

Според него най-силната връзка е личността на Пейо Яворов – първия кмет на свободен Неврокоп. Именно Пенчо Славейков е индивидът, който му дава литературния псевдоним. „ Не харесва семейството Крачолов, не му звучи задоволително поетично. Прочита първите му произведения и избира името Яворов – дърво високо, какъвто той остава освен в българската лирика, само че и в битката за независимост “, уточни генералният шеф на Българска телеграфна агенция.

Вълчев напомни и думите на Дора Габе, че Яворов не е почитал никого повече от Пенчо Славейков и Гоце Делчев. „ В личността на Яворов - първият кмет на свободен Неврокоп, алегорично се срещат двамата му най-големи престижи – Пенчо Славейков в поезията и Гоце Делчев в революцията “, сподели той.

Като втора връзка Кирил Вълчев открои огромния български артист Кръстю Сарафов, роден в Либяхово, днешното село Илинден. Той напомни, че Сарафов е част от Народния спектакъл по времето, когато негов шеф е Пенчо Славейков, и двамата работят дружно за развиването на българския спектакъл.

Третата връзка с района Вълчев откри в стихотворението „ Пирин и Рила “, в което Славейков показва двете планини като влюбени. По думите му творбата е едно от най-силните поетични свидетелства за Пиринския край в творчеството на създателя.

Четвъртата връзка води към бащата на поета – Петко Славейков. „ Документи от 1867 година свидетелстват, че като ръководител на Българското читалище в Цариград той взе участие в изпращането на български книги и учебници за учебните заведения в Македония, измежду които категорично е посочено и учебното заведение в Неврокоп “, означи Вълчев. Той напомни и стихотворението „ Баща ми в мен “, в което Пенчо Славейков написа за духовното завещание на своя татко.

Петата връзка генералният шеф на Българска телеграфна агенция откри посредством поета Борис Христов, който от десетилетия живее в село Лещен край Гоце Делчев. По думите му първото стихотворение на Пенчо Славйков, което Борис Христов слага в своята антология на българската лирика, е стихотворението „ Химна “. „ Това е може би най-силната връзка сред този край и Пенчо Славейков – онази невидима нишка в българската лирика, която свързва другите генерации и другите времена “, сподели Кирил Вълчев.

В началото на полемиката Вълчев означи, че самодейността на Българска телеграфна агенция има за цел да покаже Пенчо Славейков като жив създател, а не като фигура, почитана само по юбилейни мотиви. „ Не би трябвало да мраморизираме нашите огромни персони, а да демонстрираме, че България може да пази паметта за тях непрекъснато, а освен по време на кръгли годишнини “, сподели той. По думите му и тази година, както след самодейността „ Алеко през днешния ден “, декемврийският брой на списание ЛИК ще бъде отдаден на Пенчо Славейков и ще събере най-интересните хрумвания от диалозите в националните пресклубове на Българска телеграфна агенция.