Джазът у нас бил забранен преди 1989 г. – глупости на търкалета!
Макар от много време насам публицисти, водещи и други лица да тиражират информацията, че преди 1989 година джазът е бил неразрешен у нас, това въобще не дава отговор на истината.
Ето и някои други обстоятелства. През 1952 година група студенти в Държавната политехника „ Сталин ”: Ивайло Пейчев, Методи Динков (секретар на ДКМС), Вили Казасян, Морис Аладжем, аз и доста други в границите на самодейността създадохме юношески самоинициативен естраден оркестър (бигбенд). КНИК (така се споделяше Министерството на културата тогава). видя това и ни предложения да изнасяме неделни концерти-матинета в БИАД на ул. „ Раковски: 1953, 1954, 1955 година Това бяха празници на младежта в София. С нас бяха артистите: Лиана Антонова, Ахинора Куманова, Лени Вълкова, Леа Иванова, Анжело Симеонов и доста други.
Не си припомням някой да ни се е бъркал репертоарно. Единственият допир с властта беше, когато ме повикаха в IV сектор на Министерство на вътрешните работи, с цел да ме питат от кое място вземаме нотите, които свирим (шпиономанията беше велика). Отговорих, че нотите купуваме от „ Орбис ” - чешкия културен център на ул. „ Раковски ”.
Там се продаваха щимове и партитури на пражкия бигбенд на Карел Влап, което беше самата истина. Наричахме се „ Джаза на младите ”.
През 1960 година бе основан „ Естраден оркестър на Българското радио и телевизия ”. Изпълнявахме и записвахме доста джаз пиеси, които „ Балкантон ” издаваше на плочи. През 1962 година участвахме в VIII юношески и студентски фестивал в Хелзинки, където изпълнихме няколко джаз пиеси за бигбенд. Особено мощно усещане направи пиесата „ Водовъртеж ” на Морис Аладжем, повлияна от известната джаз пиеса „ Фоур Брадърс ” на огромния занаятчия на сакса Джими Джуфри. Самият Джими Джуфри поздрави Морис и му предложи образование в известната джаз академия „ Бъркли Скул "... От Хелзинки се върнахме наградени като джаз реализатори.
Оркестър „ Балкантон ” към едноименното дружество и оркестър „ София ” също свиреха и записваха тази музика.
Но джаз се свиреше и в Пловдив – от състава на Бели, зелени и червени “, с началник Весо Червения. В Габрово – диксилендът на Манол Цоков. По това време Милчо Левиев сътвори квартет „ Джаз Фокус “, донесъл доста награди.
В България гостуваха: от Чехословакия – бендът на Карел Влах; от Ленинград – бендът с диригент Олег Лундстрем. Разбира се, имаше и доста ограничавания – в прическите, облеклото и езика, на който се пее. Английският не се допускаше. (След 1989 година пък българският стана рядкост).
На всички тези събития. и обстоятелства съм директен участник или директен очевидец. Какво са свирили тогава най-известните български джаз музиканти Людмил Георгиев, Мишо Ваклинов, Християн Платов, Симеон Щерев, Емануил Манолов, Милчо Левиев и доста, доста други? Може би новият честен лозунг изисква това (т. нар. политическа коректност), тъй като, в случай че не му се подчиняваш, „ кяр няма ”, както е отбелязал Бай Ганьо.
***
Недко Трошанов е влиятелен тромбонист, аранжор и композитор. Един от основателите на бигбенда на БНР. Оркестрант е, а след това и началник на орк. „ Балкантон ”. От втората половина на 70-те и през 80-те е началник на Естрадния оркестър на ГУСВ.
Инфо: Уикенд
Тагове: джаз забрана България Недко Трошанов Леа Иванова Ивайло Пейчев Методи Динков Вили Казасян Морис Аладжем