Как заграбиха икономиката на България
" Макар още законът за национализацията на промишлеността да не е признат от Народното събрание, ще се реши и пристъпи към завладяване на предприятията директно след съвещанието на Министерския съвет ".
Тези редове от тайното решение на Политбюро на Централен комитет на Българска работническа партия (комунисти) от 22 декември 1947 година разкриват замисъла на ръководещия режим да изненада и сложи пред приключен факт сoбствениците и личния състав на повече от 7000 към момента съществуващи частни предприятия, мини, мелници, мандри и занаятчийски работилници. Целта е да се осуети каквато и да е защитна реакция на пострадалите. В 6 часа сутринта под дулата на револвери и шмайзери те би трябвало да предадат ключовете и шифрите на фирмените сейфове с наличните пари и скъпите бумаги и да изоставен някогашните си предприятия, вземайки само палтата си, гласи инструкцията на Политбюро към образуваните за всяко дружество групи по завземането му.
Шефът на Държавна организация " Архиви " Михаил Груев разяснява:
" Бандитският метод на присвояване на индустриалните предприятия и банките е ослепителен образец за безпределното безвластие и принуждение на към този момент унищожилия политическите си съперници комунистически режим. Всъщност случилото се сред 23-ти и 27-ми декември 1947 година е единствено частица от веригата от събития, довели до цялостното заграбване на частната благосъстоятелност от комунистическата номенклатура ".
Според Груев, заграбването стартира още с присъдите на " Народния съд ", където паралелно с постановените правосъдни убийства и дълги години тъмничен затвор за политици и индустриалци се прибягва до цялостна конфискация на имуществото им. Известни бизнесмени и банкери като Губиделников, Буров, Балабанов, Димитър Савов и доста други се разделят със свободата, с цялата си благосъстоятелност, а в последна сметка и с живота си.
Грабителски актове
Още преди всеобщите убийства в края на 1944 година и началото на 1945 година над 200 от най-големите и печеливши индустриални предприятия към този момент са иззети от окупационната Червена войска като " военни титли ", тъй като част от акциите им били владеене на бизнесмени от Германия и Унгария.
Към поредицата от хищнически актове Груев прибавя Закона за конфискация на имущество, добито посредством далавера, който незабавно е трансфорат в политическа бухалка против към момента съществуващата парламентарна съпротива. А Законът за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима благосъстоятелност, признат през април 1948 година, довежда до края цялостното отнемане на собствеността в градовете от комунистическия режим. С него тоталитарната страна конфискува освен хотелите и лечебните заведения, само че и вилите, доста частни жилища, магазини, бакалници, пекарни и ателиета, от които зависи прехраната на работещите в тях фамилии.
Историците Михаил Груев и Даниел Вачков са безапелационни, че марионетният режим в София, който е напълно зависещ на Москва, даже се престарава в осъществяването на напътствията. Първоначално той завладява единствено частната благосъстоятелност в градовете, само че през 50-те години одържавява и собствеността в селата. Указанията за това дава московското Коминформбюро по време на среща сред управленията на „ братските “ партии през септември 1947 година
Незабавно по линия на казионните профсъюзи стартира подготовка на подбраните от всяко дружество приятели, които ще заместят отстранените притежатели и технолози след планувания за края на декември обир. Там, където готови фрагменти не са открити, компартията изпраща свои апаратчици, които по предписание нямат никакви професионални умения и постоянно са полуграмотни, свидетелства Михаил Груев.
Закрепостяване на българите
Отнемането на средствата за произвеждане и стопанската самодейност е част от проекта за цялостно закрепостяване на българите от комунистическата номенклатура. Даниел Вачков показва, че национализацията трансформира напълно обществената конструкция на българското общество, като задачата на новите властници е да не остане нито една самостоятелна обществена каста. С изключение на Съюз на съветските социалистически републики, в нито една страна от руския лагер национализацията не е толкоз всеобща, колкото в България.
Само в Народна република България се стига до конфискуването на доста дребни компании и работни пространства, от които зависи хлябът на работещите в тях техни притежатели. В същото време в страни като Полша и Унгария дребните предприятия не престават съществуването си през целия комунистически интервал. В Полша прокомунистическият режим не посмява да посегне на земята, което е измежду аргументите за жизнеспособността на актуалните полски села в съпоставяне със селата в България или Румъния.
С национализацията комунистическата номенклатура открива надзор над огромни парични и стокови потоци, които ѝ развързват ръцете и за реализирането на една от основните канони на марксизма-ленинизма – ударното създаване на тежка промишленост, която не е съобразена с никакви пазарни правила, механизми и обикновено счетоводство.
Тя е основана върху остарели руски технологии от 30-те години на предишния век. Финансовото и трудовото застраховане на мощно замърсяващите природата мегаломански планове в металургията, енергетиката, тежката химия, машиностроенето и минното дело е за сметка на безогледното изземване на средства и човешки капитал от леката индустрия и селското стопанство.
" Евтините " руски заеми водят до първия банкрут на Народна република България в края на 50-те години. Тогава целият златен запас на страната отива в трезора на руската Госбанк като поръчителство, и то вечно. Но Българска комунистическа партия продължава с политиката да строи неуместни като икономическа логичност предприятия.
Стига се до такава степен, че персонално руският министър председател Алексей Косигин през 1978 година предизвестява Централен комитет на Българска комунистическа партия да " не се строят повече фабрики, за чиято продукция няма купувачи ", написа в " История на външния дълг на Народна република България " Даниел Вачков.
Неспособна да продава против твърда валута некачествените си машини и съоръжение, " плановата " българска стопанска система на недостига бързо възприема колониалния монокултурен модел на руската стопанска система, разчитаща съвсем извънредно на валутата от износа на петрол и газ.
Така през 70-те години платежният баланс на Народна република България съумява да се крепи само с помощта на реекспорта на руски петрол, твърди Вачков. И прибавя, че таман това в действителност е в основата на подготвяното присъединение на Народна република България към Съюз на съветските социалистически републики през интервала 1963-1973 година
Защото тази българска стопанска система, напълно следена от номенклатурата, не е в положение да оцелее независимо заради тоталната си взаимозависимост от руските заеми и първични материали.
Дойче веле
Тези редове от тайното решение на Политбюро на Централен комитет на Българска работническа партия (комунисти) от 22 декември 1947 година разкриват замисъла на ръководещия режим да изненада и сложи пред приключен факт сoбствениците и личния състав на повече от 7000 към момента съществуващи частни предприятия, мини, мелници, мандри и занаятчийски работилници. Целта е да се осуети каквато и да е защитна реакция на пострадалите. В 6 часа сутринта под дулата на револвери и шмайзери те би трябвало да предадат ключовете и шифрите на фирмените сейфове с наличните пари и скъпите бумаги и да изоставен някогашните си предприятия, вземайки само палтата си, гласи инструкцията на Политбюро към образуваните за всяко дружество групи по завземането му.
Шефът на Държавна организация " Архиви " Михаил Груев разяснява:
" Бандитският метод на присвояване на индустриалните предприятия и банките е ослепителен образец за безпределното безвластие и принуждение на към този момент унищожилия политическите си съперници комунистически режим. Всъщност случилото се сред 23-ти и 27-ми декември 1947 година е единствено частица от веригата от събития, довели до цялостното заграбване на частната благосъстоятелност от комунистическата номенклатура ".
Според Груев, заграбването стартира още с присъдите на " Народния съд ", където паралелно с постановените правосъдни убийства и дълги години тъмничен затвор за политици и индустриалци се прибягва до цялостна конфискация на имуществото им. Известни бизнесмени и банкери като Губиделников, Буров, Балабанов, Димитър Савов и доста други се разделят със свободата, с цялата си благосъстоятелност, а в последна сметка и с живота си.
Грабителски актове
Още преди всеобщите убийства в края на 1944 година и началото на 1945 година над 200 от най-големите и печеливши индустриални предприятия към този момент са иззети от окупационната Червена войска като " военни титли ", тъй като част от акциите им били владеене на бизнесмени от Германия и Унгария.
Към поредицата от хищнически актове Груев прибавя Закона за конфискация на имущество, добито посредством далавера, който незабавно е трансфорат в политическа бухалка против към момента съществуващата парламентарна съпротива. А Законът за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима благосъстоятелност, признат през април 1948 година, довежда до края цялостното отнемане на собствеността в градовете от комунистическия режим. С него тоталитарната страна конфискува освен хотелите и лечебните заведения, само че и вилите, доста частни жилища, магазини, бакалници, пекарни и ателиета, от които зависи прехраната на работещите в тях фамилии.
Историците Михаил Груев и Даниел Вачков са безапелационни, че марионетният режим в София, който е напълно зависещ на Москва, даже се престарава в осъществяването на напътствията. Първоначално той завладява единствено частната благосъстоятелност в градовете, само че през 50-те години одържавява и собствеността в селата. Указанията за това дава московското Коминформбюро по време на среща сред управленията на „ братските “ партии през септември 1947 година
Незабавно по линия на казионните профсъюзи стартира подготовка на подбраните от всяко дружество приятели, които ще заместят отстранените притежатели и технолози след планувания за края на декември обир. Там, където готови фрагменти не са открити, компартията изпраща свои апаратчици, които по предписание нямат никакви професионални умения и постоянно са полуграмотни, свидетелства Михаил Груев.
Закрепостяване на българите
Отнемането на средствата за произвеждане и стопанската самодейност е част от проекта за цялостно закрепостяване на българите от комунистическата номенклатура. Даниел Вачков показва, че национализацията трансформира напълно обществената конструкция на българското общество, като задачата на новите властници е да не остане нито една самостоятелна обществена каста. С изключение на Съюз на съветските социалистически републики, в нито една страна от руския лагер национализацията не е толкоз всеобща, колкото в България.
Само в Народна република България се стига до конфискуването на доста дребни компании и работни пространства, от които зависи хлябът на работещите в тях техни притежатели. В същото време в страни като Полша и Унгария дребните предприятия не престават съществуването си през целия комунистически интервал. В Полша прокомунистическият режим не посмява да посегне на земята, което е измежду аргументите за жизнеспособността на актуалните полски села в съпоставяне със селата в България или Румъния.
С национализацията комунистическата номенклатура открива надзор над огромни парични и стокови потоци, които ѝ развързват ръцете и за реализирането на една от основните канони на марксизма-ленинизма – ударното създаване на тежка промишленост, която не е съобразена с никакви пазарни правила, механизми и обикновено счетоводство.
Тя е основана върху остарели руски технологии от 30-те години на предишния век. Финансовото и трудовото застраховане на мощно замърсяващите природата мегаломански планове в металургията, енергетиката, тежката химия, машиностроенето и минното дело е за сметка на безогледното изземване на средства и човешки капитал от леката индустрия и селското стопанство.
" Евтините " руски заеми водят до първия банкрут на Народна република България в края на 50-те години. Тогава целият златен запас на страната отива в трезора на руската Госбанк като поръчителство, и то вечно. Но Българска комунистическа партия продължава с политиката да строи неуместни като икономическа логичност предприятия.
Стига се до такава степен, че персонално руският министър председател Алексей Косигин през 1978 година предизвестява Централен комитет на Българска комунистическа партия да " не се строят повече фабрики, за чиято продукция няма купувачи ", написа в " История на външния дълг на Народна република България " Даниел Вачков.
Неспособна да продава против твърда валута некачествените си машини и съоръжение, " плановата " българска стопанска система на недостига бързо възприема колониалния монокултурен модел на руската стопанска система, разчитаща съвсем извънредно на валутата от износа на петрол и газ.
Така през 70-те години платежният баланс на Народна република България съумява да се крепи само с помощта на реекспорта на руски петрол, твърди Вачков. И прибавя, че таман това в действителност е в основата на подготвяното присъединение на Народна република България към Съюз на съветските социалистически републики през интервала 1963-1973 година
Защото тази българска стопанска система, напълно следена от номенклатурата, не е в положение да оцелее независимо заради тоталната си взаимозависимост от руските заеми и първични материали.
Дойче веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ