Макар и все още високото ваксинално покритие за страната ни

Макар и към момента високото ваксинално покритие за страната ни да слага тази болест вън от ендемична заплаха, увеличаващата се наклонност да се подценява имунизационния календар, вкупом със обществената разкрепостеност в половото другарство сред еднополови мъжки двойки, слага тематиката за хепатит Б в настоящите полемики на научни конгреси.

Сам по себе си вирусът на хепатит Б не провокира непосредствено увреждане на черния дроб, а защитната реакция на имунната система, атакувайки вируса, унищожава и чернодробните кафези, в които се е заселил. Инкубационният интервал след заразяване може да стигне и до 6 месеца, а при 2/3 от инфектираните не се демонстрират признаци. Това прави болестта и преместването на вируса непредвидимо и евентуално тежко.

Симптоми при другите форми на хепатит Б

Неусложнена и симптоматична, заболяването може да бъде излекувана за месец и половина, само че даже в острата форма не всички инфектирани демонстрират класическите признаци, което ги прави скрити заразоносители. А те са: пожълтяване на кожата и склерите, обща изнемощялост, тъмна урина, болки в ставите и крайниците, гадене, повръщане и диария. Една от най-тежките остри форми е флуминантния хепатит, при който тежката чернодробна увреда настава мълниеносно бързо и постоянно чернодробната трансплантация е единствения лековит излаз.

При изявена симптоматика болният би трябвало да пази постелен режим за няколко месеца, до момента в който се възвърне. Ако лабораторните резултати след този интервал са позитивни за (HBsAg+), се смята, че инфекцията е минала от остра, в хронична. Възможно е и безсимптомно протичане или с минимална клинична симптоматика, наподобяваща банална вирусна зараза. След години такива пациенти се диагностицират към този момент в хронична форма на болестта.

Хроничен хепатит имат 90% новородените, инфектирани по време на бременността от техните майки, като техния брой спада до 50% на към 4-годишна възраст. Когато вирусът персистира повече от 6 месеца, болестта също става хронично и не е нужно пациентът да е минал през изострен етап. Хроничните форми не постоянно имат изразена симптоматика и пациентът може да се усеща безусловно здрав, да води естествен метод на живот, а вирусът в същото време да поврежда черния му дроб. До най-тежката му форма на увреда при другите пациенти са нужни от 5 до 25 години и тя обгръща 25% от хронично болните. Както при всички други заболявания, и при тази има самостоятелен фактор. Затова, в случай че пациентът попада в рискова група, би трябвало целеустремено да се изследва.

Рискови групи

Хепатит Б се популяризира елементарно, вирусът е 100 пъти по инфектиран от вируса на ХИВ. Определени групи от популацията са изложени на по-висок риск от заразяване с хепатит В:

- Хора, които постоянно сменят половия си партньор;

- Хомосексуални мъже;

- Наркозависими;

- заболели на които постоянно се постанова преливане на кръв или кръвни продукти;

- бъбречно заболели на хемодиализа;

- здравни служащи - лаборанти, хирурзи, инфекционисти и други

Заразяване с хепатит В не е допустимо при:

- здрависване, прегръщане или целуване по бузите;

- потребление на общи принадлежности за хранене;

- приложимост на социална тоалетна;

- нормалните битови контакти у дома или на работното място, и други

Как става заразяването с хепатит Б?

Заразяването с хепатит Б може да стане по кръвен път, може да се съобщи от майката на новороденото по време на бременността и по полов път.

Рискове за предаване на хепатитния вирус по кръвен път със инфектирана кръв може да има при стоматологични интервенции, кръвопреливане, потребление на нечисти игли при инжектиране на наркотични субстанции или татуировки, при акопунктура, интервенции, даже естестични процедури като маникюр и педикюр също крият риск. Използването на непознати ножчета за бръснене, даже и четки за зъби, може да бъде причина за заразяване.

Вирусът на хепатит В минава през плацентата и може да провокира разнообразни аномалии у плода или да се роди бебе с присъщ хепатит В. Това е един от най-честите механизми за разпространение на инфекцията в ендемични региони, като югоизточна Азия и Южна Африка. Ако бременната майка е с нараснал вирусен товар преди раждането, възпаление на новороденото настава в съвсем 100% от случаите, в случай че не са сложени ваксини или имуноглобулини.

При полови контакти , без потребление на защитни средства, инфектираният сътрудник може да съобщи вируса на хепатит Б посредством телесните си течности. При към този момент настъпило заразяване според от способността на имунната система да се пребори с вируса, е допустимо да се развие изострен хепатит или той да протече неусетно и да хронифицира.

Изследване и диагностика

За да се удостовери диагнозата е належащо да се създадат спомагателни лабораторни проучвания, които демонстрират степента на увреждане на черния дроб. Функционалните чернодробни проби са най- постоянно употребяваните способи за определяне на чернодробно заболяване. При разрушаването на чернодробните кафези, вещества от тях (чернодробни ензими) попадат в кръвта. Повишените чернодробни ензими в кръвта или на границата на нормата, са индикатор за сегашно увреждане на черния дроб, което може да е породено от разнообразни фактори. Този вид проучвания демонстрират единствено, че черният дроб е повреден, само че не и действителната причина за болестта. Изследването на ензимите би трябвало да се прави неведнъж и по този начин, посредством следенето им, да се откри тежестта на чернодробното увреждане. Поставянето на точната диагноза става като се потвърди съществуването на антитела, вирусни антигени и/или вирусна ДНК или РНК за съответен вирус в кръвта.

У нас има скрити заразоносители, а приблизително 70 души месечно са диагностицирани.

За това, че в огромната си част болестта протича безсимптомно, инфектираните доста постоянно не знаят, че са заболели, не постоянно обръщат внимание на измененията в кръвните си индикатори или се лекуват с хепатопротектори. Други, при които се открива съществуването на вируса, само че нямат симптоматика, отхвърлят терапия. В хроничната си форма медикаментите за хепатит Б не отстраняват вируса, а го " приспиват ", като той остава в черния дроб на пациента и стопира да го поврежда. Ако тези лекарства се спрат, размножаването на вируса се възобновява.

Какъв е пътят на пациента до лекуването?

Пациентите, при които се открие продължителен хепатит Б би трябвало да бъдат ориентирани към гастроентерологични клиники. Ако данните от кръвни и ехографски проучвания покажат чернодробна цироза или чернодробен рак, без значение от равнището на вирусна репликация, този пациент би трябвало да стартира незабавно лекуване. Ако пациентът няма цироза и има ниско равнище на вирусна репликация с естествени стойности на чернодробните ензими, се изчаква, като се наблюдава положението, тъй като организмът може и самичък да се оправи с вирусната зараза. Ако равнището на вирусното нарастване е по огромно, само че още веднъж няма данни за чернодробна цироза, пациентът би трябвало да стартира лекуване.

Превенция и профилактика на вирусен хепатит Б

Ваксинацията и избягването на рисковите фактори са най-надеждните способи на отбрана против вируса. Ваксината против хепатит Б е включена в имунизационния календар за бебета и възрастни, а кръвните проби са заложени в наложителните проучвания при следене на бременността.