Тайният живот на Додо
Макар и непознато, надали има по-унижавано творение от злочестата птида Додо. Авторите на ново изследване изваждат нескрито тайния живот на изчезналия през 17-и век тип в опит да я оправдават.
"Странен и гротескен птичи образец със смешно извита човка ", това е присъдата за Додо, произнесена от холандски адмирал и откривател при започване на 17-и век.
Участниците в по-късни експедиции пируват с безпомощната птица, надменно описвайки усета на плътта й като "дяволско пиле ".
До 1680 година птицата Додо, срещана само на остров Мавриций в Индийския океан, към този момент е изчезнала, "благодарение " на човешкия вкус и инвазивните типове, пренесени от заселниците.
Презрението към злополучното творение е толкоз надълбоко, че макар вековното общуване никой не си прави труда да следи от близко представителите на типа, нито да опише привичките или анатомията им. В един миг се оказва, че е прекомерно късно за това.
В проучване, оповестено в сп. "Сайънтифик рипортс ", експертите вършат значителен прогрес към запълването на празнината в познанието за Додо.
Използвайки техники, които биха впечатлили Шерлок Холмс, учените разкриват детайлности за възпроизводството и развиването на изчезналата птица. Те откриват, че женските екземпляри са овулирали през август - по време на зимния интервал в южното полукълбо. Снесените яйца са се излюпвали през септември. Пиленцата бързо са заяквали, с цел да понасят летния сезон на стихии и циклони. В края на лятото - към март, младите Додо са се отърсвали от "бебешките си дрешки " и са се сдобивали с перата си на възрастни. До края на юли те към този момент са били подготвени да се впуснат в размножителни действия.
Птиците Додо евентуално са тежали сред 10 и 14 кг, допълват откривателите.
Как въпреки всичко учените са съумели да разкрият тези детайлности? Отговорът е посредством разбор на микроскопични структури на раздробени кости от Додо. За задачата те са употребявали техника, известна като хистология, която, въпреки и от дълго време позната, в никакъв случай не е била прилагана в проучването на изчезналия тип.
За задачите на проучването експертите са употребявали 22 кости от 22 разнообразни екземпляра. Загадката обаче по какъв начин птиците Додо са се ухажвали и какви ритуали на чифтосване са имали остава и евентуално в никакъв случай няма да бъде позволена.
"Странен и гротескен птичи образец със смешно извита човка ", това е присъдата за Додо, произнесена от холандски адмирал и откривател при започване на 17-и век.
Участниците в по-късни експедиции пируват с безпомощната птица, надменно описвайки усета на плътта й като "дяволско пиле ".
До 1680 година птицата Додо, срещана само на остров Мавриций в Индийския океан, към този момент е изчезнала, "благодарение " на човешкия вкус и инвазивните типове, пренесени от заселниците.
Презрението към злополучното творение е толкоз надълбоко, че макар вековното общуване никой не си прави труда да следи от близко представителите на типа, нито да опише привичките или анатомията им. В един миг се оказва, че е прекомерно късно за това.
В проучване, оповестено в сп. "Сайънтифик рипортс ", експертите вършат значителен прогрес към запълването на празнината в познанието за Додо.
Използвайки техники, които биха впечатлили Шерлок Холмс, учените разкриват детайлности за възпроизводството и развиването на изчезналата птица. Те откриват, че женските екземпляри са овулирали през август - по време на зимния интервал в южното полукълбо. Снесените яйца са се излюпвали през септември. Пиленцата бързо са заяквали, с цел да понасят летния сезон на стихии и циклони. В края на лятото - към март, младите Додо са се отърсвали от "бебешките си дрешки " и са се сдобивали с перата си на възрастни. До края на юли те към този момент са били подготвени да се впуснат в размножителни действия.
Птиците Додо евентуално са тежали сред 10 и 14 кг, допълват откривателите.
Как въпреки всичко учените са съумели да разкрият тези детайлности? Отговорът е посредством разбор на микроскопични структури на раздробени кости от Додо. За задачата те са употребявали техника, известна като хистология, която, въпреки и от дълго време позната, в никакъв случай не е била прилагана в проучването на изчезналия тип.
За задачите на проучването експертите са употребявали 22 кости от 22 разнообразни екземпляра. Загадката обаче по какъв начин птиците Додо са се ухажвали и какви ритуали на чифтосване са имали остава и евентуално в никакъв случай няма да бъде позволена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ