Проф. Румен Кънчев пред Фрог: Отношението на Китай към Русия е тактическа игра, а не дългосрочна стратегия...
Макар и доста дискретно Китай поддържа Русия военно. Това споделя пред Фрог нюз професор Румен Кънчев, лекар по философия, лекар на науките по национална сигурност.
- Няколко дни след визитата на Си Дзипин в Москва, какви са главните заключения от срещата му с Путин?
- Според мен основните заключения са два. Първо, в тази тежка за Кремъл от военна, политическа и икономическа позиция обстановка първият началник на втората стопанска система в света показва, че Пекин е с Москва. Това е доста значим детайл
въобще за актуалната геополитическа динамичност. Не бе толкоз елементарно Пекин да направи този ход. Защо? Защото в най-новите стратегически документи на Съединени американски щати Китай за първи път към този момент е дефиниран като “главен стратегически противник на Съединени американски щати ”. Подчертавам, не Русия, не Русия и Китай, а единствено Китай. Самата Русия е дефинирана във военната теория на Пентагона като непрекъсната “остра опасност ”, само че не и като стратегически противник какъвто за американците е Китай. Иначе казано, налице е нов стратегически подтекст в връзките на световната геополитическа сцена. Казаното значи, че Пекин не се опасява да застане до Русия. В този смисъл мисля, че визитата на Си Дзинпин смъква “картите на масата ”.
В допълнение към позицията на Китай е и препоръчаният кротичък проект съдържащ 12 точки, който като се изключи т. 1 и общите приказки за мир в множеството от останалите точки е съвсем напълно в поддръжка на РФ. Планът, несъмнено е с двусмислени и многосмислени тези, само че даже в т. 1 не дефинира чии интегритет е нарушен, чия териториална самостоятелност е срината и прочие Нещо наложително за кардиналната изходна точка на всеки кротичък развой. Като приказва за “равнопоставеност на страните ”, за това, че
суверенитетът на всяка страна би трябвало да бъде “ефективно отстояван ”, Пекин умишлено, съгласно мен, заобикаля да даде определение на горните въпроси. Тоест, не е ясно по какъв начин Пекин схваща суверенитета на Донецка, Луганска и Херсонска области,
Второто, което следва да бъде очебийно е, че посредством визитата си китайският началник уточни и цената на китайската поддръжка за Русия. Тя е обвързвана с подписания контракт за ускорено създаване на енергомагистралата “Силата на
Сибир ”, която откакто бъде построена ще обезпечава близо 50% от енергоносителите за китайската стопанска система.
- Да се върнем към необятно коментираният кротичък проект от 12 точки. Защо Пекин предложи проект, който е мъчно да бъде следван от Украйна?
- Именно по тази причина, тъй като той е недопустим за Киев. Според мен, пекинските стратези базират политиката си върху тезата за нескончаем спор. Защо? Защото колкото по – дълго време продължава тази война, толкоз по-изтощена и подвластна от Пекин ще се окаже Русия в нейния край. И затова, толкоз по – значима за съветските водачи, без значение кой ръководи в Кремъл, ще бъде зависимостта на страната им от Китай. Тоест, разбирането за дълготрайна война основава подтекст благоприятстващ Китайските упоритости за водачество.
- Не съставлява ли тази аудиенция легитимация на режима на Путин пред света?
- Не мисля, по-скоро тази позиция делегитимира Китай пред света като страна поддържаща тежко властнически режими като този в Северна Корея, този в Иран, в Русия, Сирия и други Китай в действителност споделя ние сме с диктатурите, демокрациите са
нашият противник.
- След като Пекин желае да е миротворец за какво не направи посещаване и в Украйна?
- Не съм сигурен, че Пекин има капацитет да бъде миротворец. Преди всичко, тъй като по проблема за войната на Русия против Украйна както в Организация на обединените нации, по този начин и на международната сцена той е в изолираност. Дори десетки не изключително демократични страни осъдиха тази война, а с визитата си в Москва излиза, че Китай я поддържа. Освен това, в случай че желаеха да бъдат медиатор китайците трябваше в този проект да отчетат и ползите на Украйна и да заявят ясно позиция подрепят или неподкрепят нашествието на РФ. Изобщо китайският 12 точков проект е доста общ документ, който приказва за всеобщия мир в севта, за това че хората би трябвало да се обичат, че страните не би трябвало да водят война, че мирът е по-доброто решение от войната и прочие и прочие Възниква обаче едни значим по отношение на т.8 от пекинския проект, където се приказва за “редуциране на стратегическите опасности ”. Въпросът е откакто толкоз желае мир Китай, за какво строи 300 нови силоза за базирането на междуконтинентални балистични ракети? И не е ли тъкмо това онази менталност от интервала на Студената война, за която в т. 2 на проекта пекинските политици пледират да бъде преодоляна?
Излиза че, китайският началник отиде в Москва на първо място за контракта за енергоносителите. В този смисъл т.нар кротичък проект и дружеското потупване по рамото на съветския президент са били по-скоро въпрос на елегантен дипломатически протокол, какъвто блестящата китайска дипломатическа школа създава още в интервала на 6 – 5 век преди новата епоха, в рамките на една мощна философско - дипломатическа традиция водена от Конфуции, Сун Дзъ, Лао Дзъ, Джуандзъ и доста други.
- Подкрепя ли във военно отношение Китай Русия?
- За мен няма подозрение, че Пекин, въпреки и доста дискретно поддържа военно Русия. Военната поддръжка е в полза на Китайските стратегически упоритости. Въпреки това обаче тази поддръжка е добре уравновесена и въпреки всичко се преценява в избрана степан с огромния стратегически противник на Китай в Южния Пасифик и Източна Азия. В тази зона военно-техническото и мисокотехнологичното предимство на Съединени американски щати и неговите най-близки съдружници Япония, Южна Корея, Австралия и други е неведнъж. Въпреки масираното увеличение на китайския боен бюджет през последните години, който през днешния ден е над четири пъти по-голям от съветския и три пъти по-малък от американския, Китай продължава да има съществени проблеми в догонването на своите противници в тази зона. И китайските военни стратези и политици знаят доста добре това. Те знаят също, че би било пагубно за тяхната страна едно ескалиращо изостряне на икономическите и военните връзки в зоната, защото то би понижило фрапантно икономическия растеж на Китайската страна.
Според мен, надали умните китайски специалисти ще разработвят китайската тактика за идващите две десетилетия, като заложат в нея концепции за военна и икономическа борба със Съединени американски щати и Европа. Не мисля, че сходна е задачата на китайската национална тактика за идващите десетилетия. И в този смисъл е ясно, че отношението към Русия е по-скоро тактическа игра, а не дълготрайна национална стартегия на Пекин.
- Казахте, че Китай интензивно се превъоръжава. Какво е ситуацията в зоната на Южно-китайско и Индийско море от военно-политическа позиция, където Пекин има дълготрайни упоритости за доминация?
- Атомният подводен флот на Съединени американски щати в района плюс мощната американска военноморска формация, а по този начин също Япония, Южна Корея и Австралия превъзхождат най-малко с едно потомство китайската национална войска по всички съществени въоръжения: а) високотехнологична противоракетна защита, каквато Китай към момента няма; б) военно-въздушни сили, чиито изтребителна авиация в лицето на превъоръжаването на Япония и Южна Корея с пето генерации изтребители Ф -35; в) военноморска формация с гигантска мощност, в това число крилати ракети (с обсег до 5500 км) и междуконтинентални балистични ракети; г) атомен подводен флот от четвърто (атомните подводници “Охайо ”) и пето (новите атомни подводници “Колубмия ”) поколения; д) свърхмодерна стратегическа авиация, каквато Китай сега построява за своите въоръжени сили и доста други. Дълги години още, както и да се развива Китай, няма да бъде в положение даже да се приближи до тази военна мощност. Но по-важното съгласно мен е друго: китайските ръководители знаят всичко това и съгласно мен ще следват политика на добре уравновесени стратегически връзки със Съединени американски щати, Европа и съдружниците им в този район, като несъмнено по едно и също време с това деликатно и другарски ще поддържат своя по младши сътрудник Русия.
- Каква е наклонността, която се обрисува по-късно посещаване на китайския началник в Москва?
- Някаква основна смяна не виждам. Но все по-ясно се обрисува наклонността на образуването на нов двуполюсен модел с съществуването на двама огромни стратегически играча на международната политическа сцена – Съединени американски щати и Китай. Зад първите стоят западните демокрации със своите другари и съдружници, зад Пекин ще бъде Русия като младши, само че най-съществен сътрудник, Северна Корея, Иран, Сирия, вероятно някои страни от Африка. Светът последователно ще се структурира към тези действителности.
Интервю на Красен Бучков
- Няколко дни след визитата на Си Дзипин в Москва, какви са главните заключения от срещата му с Путин?
- Според мен основните заключения са два. Първо, в тази тежка за Кремъл от военна, политическа и икономическа позиция обстановка първият началник на втората стопанска система в света показва, че Пекин е с Москва. Това е доста значим детайл
въобще за актуалната геополитическа динамичност. Не бе толкоз елементарно Пекин да направи този ход. Защо? Защото в най-новите стратегически документи на Съединени американски щати Китай за първи път към този момент е дефиниран като “главен стратегически противник на Съединени американски щати ”. Подчертавам, не Русия, не Русия и Китай, а единствено Китай. Самата Русия е дефинирана във военната теория на Пентагона като непрекъсната “остра опасност ”, само че не и като стратегически противник какъвто за американците е Китай. Иначе казано, налице е нов стратегически подтекст в връзките на световната геополитическа сцена. Казаното значи, че Пекин не се опасява да застане до Русия. В този смисъл мисля, че визитата на Си Дзинпин смъква “картите на масата ”.
В допълнение към позицията на Китай е и препоръчаният кротичък проект съдържащ 12 точки, който като се изключи т. 1 и общите приказки за мир в множеството от останалите точки е съвсем напълно в поддръжка на РФ. Планът, несъмнено е с двусмислени и многосмислени тези, само че даже в т. 1 не дефинира чии интегритет е нарушен, чия териториална самостоятелност е срината и прочие Нещо наложително за кардиналната изходна точка на всеки кротичък развой. Като приказва за “равнопоставеност на страните ”, за това, че
суверенитетът на всяка страна би трябвало да бъде “ефективно отстояван ”, Пекин умишлено, съгласно мен, заобикаля да даде определение на горните въпроси. Тоест, не е ясно по какъв начин Пекин схваща суверенитета на Донецка, Луганска и Херсонска области,
Второто, което следва да бъде очебийно е, че посредством визитата си китайският началник уточни и цената на китайската поддръжка за Русия. Тя е обвързвана с подписания контракт за ускорено създаване на енергомагистралата “Силата на
Сибир ”, която откакто бъде построена ще обезпечава близо 50% от енергоносителите за китайската стопанска система.
- Да се върнем към необятно коментираният кротичък проект от 12 точки. Защо Пекин предложи проект, който е мъчно да бъде следван от Украйна?
- Именно по тази причина, тъй като той е недопустим за Киев. Според мен, пекинските стратези базират политиката си върху тезата за нескончаем спор. Защо? Защото колкото по – дълго време продължава тази война, толкоз по-изтощена и подвластна от Пекин ще се окаже Русия в нейния край. И затова, толкоз по – значима за съветските водачи, без значение кой ръководи в Кремъл, ще бъде зависимостта на страната им от Китай. Тоест, разбирането за дълготрайна война основава подтекст благоприятстващ Китайските упоритости за водачество.
- Не съставлява ли тази аудиенция легитимация на режима на Путин пред света?
- Не мисля, по-скоро тази позиция делегитимира Китай пред света като страна поддържаща тежко властнически режими като този в Северна Корея, този в Иран, в Русия, Сирия и други Китай в действителност споделя ние сме с диктатурите, демокрациите са
нашият противник.
- След като Пекин желае да е миротворец за какво не направи посещаване и в Украйна?
- Не съм сигурен, че Пекин има капацитет да бъде миротворец. Преди всичко, тъй като по проблема за войната на Русия против Украйна както в Организация на обединените нации, по този начин и на международната сцена той е в изолираност. Дори десетки не изключително демократични страни осъдиха тази война, а с визитата си в Москва излиза, че Китай я поддържа. Освен това, в случай че желаеха да бъдат медиатор китайците трябваше в този проект да отчетат и ползите на Украйна и да заявят ясно позиция подрепят или неподкрепят нашествието на РФ. Изобщо китайският 12 точков проект е доста общ документ, който приказва за всеобщия мир в севта, за това че хората би трябвало да се обичат, че страните не би трябвало да водят война, че мирът е по-доброто решение от войната и прочие и прочие Възниква обаче едни значим по отношение на т.8 от пекинския проект, където се приказва за “редуциране на стратегическите опасности ”. Въпросът е откакто толкоз желае мир Китай, за какво строи 300 нови силоза за базирането на междуконтинентални балистични ракети? И не е ли тъкмо това онази менталност от интервала на Студената война, за която в т. 2 на проекта пекинските политици пледират да бъде преодоляна?
Излиза че, китайският началник отиде в Москва на първо място за контракта за енергоносителите. В този смисъл т.нар кротичък проект и дружеското потупване по рамото на съветския президент са били по-скоро въпрос на елегантен дипломатически протокол, какъвто блестящата китайска дипломатическа школа създава още в интервала на 6 – 5 век преди новата епоха, в рамките на една мощна философско - дипломатическа традиция водена от Конфуции, Сун Дзъ, Лао Дзъ, Джуандзъ и доста други.
- Подкрепя ли във военно отношение Китай Русия?
- За мен няма подозрение, че Пекин, въпреки и доста дискретно поддържа военно Русия. Военната поддръжка е в полза на Китайските стратегически упоритости. Въпреки това обаче тази поддръжка е добре уравновесена и въпреки всичко се преценява в избрана степан с огромния стратегически противник на Китай в Южния Пасифик и Източна Азия. В тази зона военно-техническото и мисокотехнологичното предимство на Съединени американски щати и неговите най-близки съдружници Япония, Южна Корея, Австралия и други е неведнъж. Въпреки масираното увеличение на китайския боен бюджет през последните години, който през днешния ден е над четири пъти по-голям от съветския и три пъти по-малък от американския, Китай продължава да има съществени проблеми в догонването на своите противници в тази зона. И китайските военни стратези и политици знаят доста добре това. Те знаят също, че би било пагубно за тяхната страна едно ескалиращо изостряне на икономическите и военните връзки в зоната, защото то би понижило фрапантно икономическия растеж на Китайската страна.
Според мен, надали умните китайски специалисти ще разработвят китайската тактика за идващите две десетилетия, като заложат в нея концепции за военна и икономическа борба със Съединени американски щати и Европа. Не мисля, че сходна е задачата на китайската национална тактика за идващите десетилетия. И в този смисъл е ясно, че отношението към Русия е по-скоро тактическа игра, а не дълготрайна национална стартегия на Пекин.
- Казахте, че Китай интензивно се превъоръжава. Какво е ситуацията в зоната на Южно-китайско и Индийско море от военно-политическа позиция, където Пекин има дълготрайни упоритости за доминация?
- Атомният подводен флот на Съединени американски щати в района плюс мощната американска военноморска формация, а по този начин също Япония, Южна Корея и Австралия превъзхождат най-малко с едно потомство китайската национална войска по всички съществени въоръжения: а) високотехнологична противоракетна защита, каквато Китай към момента няма; б) военно-въздушни сили, чиито изтребителна авиация в лицето на превъоръжаването на Япония и Южна Корея с пето генерации изтребители Ф -35; в) военноморска формация с гигантска мощност, в това число крилати ракети (с обсег до 5500 км) и междуконтинентални балистични ракети; г) атомен подводен флот от четвърто (атомните подводници “Охайо ”) и пето (новите атомни подводници “Колубмия ”) поколения; д) свърхмодерна стратегическа авиация, каквато Китай сега построява за своите въоръжени сили и доста други. Дълги години още, както и да се развива Китай, няма да бъде в положение даже да се приближи до тази военна мощност. Но по-важното съгласно мен е друго: китайските ръководители знаят всичко това и съгласно мен ще следват политика на добре уравновесени стратегически връзки със Съединени американски щати, Европа и съдружниците им в този район, като несъмнено по едно и също време с това деликатно и другарски ще поддържат своя по младши сътрудник Русия.
- Каква е наклонността, която се обрисува по-късно посещаване на китайския началник в Москва?
- Някаква основна смяна не виждам. Но все по-ясно се обрисува наклонността на образуването на нов двуполюсен модел с съществуването на двама огромни стратегически играча на международната политическа сцена – Съединени американски щати и Китай. Зад първите стоят западните демокрации със своите другари и съдружници, зад Пекин ще бъде Русия като младши, само че най-съществен сътрудник, Северна Корея, Иран, Сирия, вероятно някои страни от Африка. Светът последователно ще се структурира към тези действителности.
Интервю на Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ