12 цитата на Кърт Вонегът за писателския занаят
Макар и извънредно общителен и благосклонен, Кърт Вонегът мразел да дава изявленията. Предвид това събитие, за всички нас е огромен шанс, че публицистите въпреки всичко успявали безусловно да „ изкопчат “ някое изявление от него понякога. И какъв брой чудесни неща споделил той в тях! Размислите му върху литературното творчество са просто скъпи. Освен това са казани без възторг и нравоучение, а с ослепителен комизъм и мъдри препоръки.
„ Събуждам се в 7:30 сутринта и работя не повече от 4 часа дневно. От 9:00 до 12:00 и от 17:00 до 18:00. Предполагам, че доста предприемачи са постигнали положителни резултати, в случай че добре са изучили човешкия метаболизъм. Никой не може да работи продуктивно осем часа поред. За по-добра успеваемост би трябвало да се работи не повече от 4 часа дневно “.
„ Когато водех курс по литературно майсторство, постоянно споделях на студентите си, че би трябвало да основават такива персонажи, които непрекъснато желаят нещо, стремят се към нещо. Дори чаша вода! Да, те са парализирани от глупостта на нашия свят, само че въпреки всичко пият вода понякога! “
„ Всъщност нищо не завършва. Това е най-кошмарната част от всяка история – би трябвало да станете същински специалист по финала. Дори в действителния живот нищо не свършва. „ Милисънт най-сетне разбра всичко “. Тя е схванала, че никой нищо не схваща “.
„ Не можете да напишете нищо струващо си без някаква параноя. Параноята при мен е като дейна житейска позиция на човек, който е смутен от това какво замислят мощните в този свят “.
„ Мисля си, че е просто ужасно и свежо, в случай че писателят има нещо в главата си, с изключение на знания в региона на литературата и историята на литературата. Тогава литературата няма да изчезне в дебрите на личния си гъз, жестоко казано “.
„ Някога книгите бяха толкоз дебели, тъй като хората имаха прекалено много време, с цел да го убиват с четене. Аз в никакъв случай не реалокирам героите си от стая в стая, не ги адресирам на прилежащи планети и звезди, те не се обличат заран, не завъртат ключа за запалване, не включват мотора и не го загряват, гледайки уредите, и не оставят колата на ръчна спирачка “.
„ Причината, поради която пиша, за жалост, е обвързвана с Хитлер и Сталин: мисля си, че писателите могат и би трябвало да служат на обществото “.
„ Опитвам се да не пиша за дълбоката, просто неземна обич в своите книги. Защото незабавно щом се появи такава тематика, става невероятно да се написа за нещо друго. А читателите към този момент не желаят да слушат за нещо друго. Те са без разум от обич. Ако персонажът в книгата срещне любовта си и всички са щастливи всички може да считат, че това е краят на историята. Дори в случай че стартира Втората международна война или небето почернее от летящи чинии “.
„ Писателският труд не е спокоен и бодър. Всичко това е неистина. Писателят се тревожи от самото начало, до момента в който написа книгата, за това по какъв начин да избегне наказването за своите неистини. Ако не успее, книгата, както се споделя, няма да сработи “.
„ Хората се нуждаят от неистина за положителното. На тях са им задоволителни неприятните неистини “.
„ Писателите имат прелестен метод да си почиват. В края на краищата, те могат да лекуват психическите си разстройства всеки ден “.
„ В писателството ми харесва всичко с изключеният на това по какъв начин се отнасят съседите към мен. Защото аз почитам всички такива, каквито са. Те ме считат за някакъв чужд от Кейп Код. И някой от тях мое да се появи през нощта мъртво пийнал и да съобщи: „ Знаеш ли, не мога да схвана ето тази дума, която си написал, и никой от съседите не може… Защо не пишеш по-различно, не измениш стила на описване, в последна сметка? Защо не пишеш по този начин, както харесват хората? “ Забележете, това ми беше казано от най-хубави подбуди. И ми го сподели някогашен професор по британска лингвистика от Браун “.
