Защо сме развили пристрастеност към "Фейсбук"?
Макар и „ Фейсбук” да е все по-критикуван, малко на брой консуматори закриват сметките си поради клопката на логаритмите и обществения напън, акцентират специалисти, които се тревожат от непрозрачността на обществените мрежи.
След експлоадирането на абсурда с неразрешеното потребление на персонални данни от английската компания " Кеймбридж Аналитика " с предизборна цел, потребителите на „ Фейсбук” " са шокирани, само че не и сюрпризирани ", сподели Ерик Баумер, учител по осведомителни науки в американския университет Лихай.
" Дали това ще ги подтикне да изоставен „ Фейсбук” вечно е обособен въпрос ", добави той.
През 2014 година „ Фейсбук” към този момент бе подложен на рецензии за скрито манипулиране на страстите на свои консуматори посредством анкета за " прочувствената болест ". Това накара компанията да промени разпоредбите за осъществяване на такива допитвания, само че не спря разрастването й.
В интернет " съвсем сме привикнали персоналните ни данни да се употребяват с меркантилна цел ", означи френската социоложка в региона на медиите Натали Надо-Албертини. " Но да се употребяват в предизборна акция ни смущава доста повече, тъй като тук се визира региона на идеалите, полезностите и концепциите ", сподели тя.
Тя обаче не чака всеобщо овакантяване на консуматори .
" Facebook е придобил толкоз централно място в нашата социализация и взаимоотношения, че въпреки и да е допустимо човек да се откаже от тази и други обществени мрежи, това допуска да станеш малко нещо обществен маргинал ", счита тя и загатва " обществената заръка " да се присъединиш към този уебсайт, в който към този момент са се записали два милиарда души.
Изследване на зависимостта от тази обществена мрежа " сподели, че хората са привлечени от „ Фейсбук” не безусловно поради обществената връзка, а поради развита привързаност – някои консуматори ни споделиха, че инстинктивно натискат клавиша " Ф ", откакто са влезнали в интернет ", сподели Ерик Баумер, който е създател на това проучване за Корнелския университет.
Кои са механизмите на тази привързаност?
" Facebook борави с прочувствения аспект като ни излага на информации, които постановат импулсивна, а не рационална реакция. Те също по този начин прелестно знаят какъв вид информация ще се популяризира стремително ", изясни Оливие Ерцшайд, теоретичен служащ в осведомителните науки в университета в Нант.
" Въпросът, който поражда е: когато един ден „ Фейсбук” реши да манипулира информацията по една или друга тематика, ще бъдем ли в положение да засечем това? Не е несъмнено ", предизвестява специалистът, който счита, че „ Фейсбук” има техническия потенциал да го направи.
Този риск е упоменат и от психолога от Оксфордския университет Андрю Пжибилски с прилика с " Властелина на пръстените " на Толкин и вълшебния му пръстен, който покварява простосмъртните.
" Днес, когато учени и откриватели работят с „ Фейсбук”, те би трябвало да осъзнават, че това е малко като да дадеш пръстена на Фродо ", сподели той.
Според него проучванията на данните и количествената логика на психиката са минали своята " Опенхаймерова точка ", по името на един от бащите на американската атомна бомба – откакто към този момент съществува едно извънредно рисково оръжие, какво да го вършим?
" Трябва да подсигуряваме, че проучванията съблюдават етични правила и се правят в полза на обществото ", счита ученият, който е изпратил на „ Фейсбук” предложение в този смисъл. Самият той е закрил акаунта си.
Обществеността към този момент от ден на ден внимава какви персонални данни споделя обществено , само че " казусът е къде поставяш курсора " сред нещата, които споделяш с всички и тези, които са единствено за близки хора, означи Натали Надо-Албертини, която предлага най-младите да бъдат ограмотени по какъв начин да работят в интернет, " с цел да излязат от това доверчиво отношение, в което човек си споделя, че всичко ще е наред без да е изключително наясно какво рискува ".
Младите консуматори обаче са склонни да изоставят „ Фейсбук” в интерес на други мрежи , акцентира Ерик Баумер, който съжалява за " непрозрачността на обществените медии " („ Фейсбук” има " Инстаграм " и " УатсАп ", " Google " има " ЮТюб " ), която може да заблуди хората, които си мислят, че заобикалят „ Фейсбук”.
Според Оливие Ерцшайд едно допустимо решение е да се разработят други възможности на „ Фейсбук”, тъй като „ през днешния ден знаем по какъв начин да изградим обществени мрежи, които почитат персоналния живот ".
Франс прес/БТА
След експлоадирането на абсурда с неразрешеното потребление на персонални данни от английската компания " Кеймбридж Аналитика " с предизборна цел, потребителите на „ Фейсбук” " са шокирани, само че не и сюрпризирани ", сподели Ерик Баумер, учител по осведомителни науки в американския университет Лихай.
" Дали това ще ги подтикне да изоставен „ Фейсбук” вечно е обособен въпрос ", добави той.
През 2014 година „ Фейсбук” към този момент бе подложен на рецензии за скрито манипулиране на страстите на свои консуматори посредством анкета за " прочувствената болест ". Това накара компанията да промени разпоредбите за осъществяване на такива допитвания, само че не спря разрастването й.
В интернет " съвсем сме привикнали персоналните ни данни да се употребяват с меркантилна цел ", означи френската социоложка в региона на медиите Натали Надо-Албертини. " Но да се употребяват в предизборна акция ни смущава доста повече, тъй като тук се визира региона на идеалите, полезностите и концепциите ", сподели тя.
Тя обаче не чака всеобщо овакантяване на консуматори .
" Facebook е придобил толкоз централно място в нашата социализация и взаимоотношения, че въпреки и да е допустимо човек да се откаже от тази и други обществени мрежи, това допуска да станеш малко нещо обществен маргинал ", счита тя и загатва " обществената заръка " да се присъединиш към този уебсайт, в който към този момент са се записали два милиарда души.
Изследване на зависимостта от тази обществена мрежа " сподели, че хората са привлечени от „ Фейсбук” не безусловно поради обществената връзка, а поради развита привързаност – някои консуматори ни споделиха, че инстинктивно натискат клавиша " Ф ", откакто са влезнали в интернет ", сподели Ерик Баумер, който е създател на това проучване за Корнелския университет.
Кои са механизмите на тази привързаност?
" Facebook борави с прочувствения аспект като ни излага на информации, които постановат импулсивна, а не рационална реакция. Те също по този начин прелестно знаят какъв вид информация ще се популяризира стремително ", изясни Оливие Ерцшайд, теоретичен служащ в осведомителните науки в университета в Нант.
" Въпросът, който поражда е: когато един ден „ Фейсбук” реши да манипулира информацията по една или друга тематика, ще бъдем ли в положение да засечем това? Не е несъмнено ", предизвестява специалистът, който счита, че „ Фейсбук” има техническия потенциал да го направи.
Този риск е упоменат и от психолога от Оксфордския университет Андрю Пжибилски с прилика с " Властелина на пръстените " на Толкин и вълшебния му пръстен, който покварява простосмъртните.
" Днес, когато учени и откриватели работят с „ Фейсбук”, те би трябвало да осъзнават, че това е малко като да дадеш пръстена на Фродо ", сподели той.
Според него проучванията на данните и количествената логика на психиката са минали своята " Опенхаймерова точка ", по името на един от бащите на американската атомна бомба – откакто към този момент съществува едно извънредно рисково оръжие, какво да го вършим?
" Трябва да подсигуряваме, че проучванията съблюдават етични правила и се правят в полза на обществото ", счита ученият, който е изпратил на „ Фейсбук” предложение в този смисъл. Самият той е закрил акаунта си.
Обществеността към този момент от ден на ден внимава какви персонални данни споделя обществено , само че " казусът е къде поставяш курсора " сред нещата, които споделяш с всички и тези, които са единствено за близки хора, означи Натали Надо-Албертини, която предлага най-младите да бъдат ограмотени по какъв начин да работят в интернет, " с цел да излязат от това доверчиво отношение, в което човек си споделя, че всичко ще е наред без да е изключително наясно какво рискува ".
Младите консуматори обаче са склонни да изоставят „ Фейсбук” в интерес на други мрежи , акцентира Ерик Баумер, който съжалява за " непрозрачността на обществените медии " („ Фейсбук” има " Инстаграм " и " УатсАп ", " Google " има " ЮТюб " ), която може да заблуди хората, които си мислят, че заобикалят „ Фейсбук”.
Според Оливие Ерцшайд едно допустимо решение е да се разработят други възможности на „ Фейсбук”, тъй като „ през днешния ден знаем по какъв начин да изградим обществени мрежи, които почитат персоналния живот ".
Франс прес/БТА
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ