Бабаитът Ганьо това може – да убие Денди и да си лепне Z“ на голфа
Макар и създател на 13 романа и с повече медийни изяви от всички членове на Общото заседание на Българска академия на науките взети дружно в последните 20-ина години, мъчно можем да определим гибелта на писателя Любомир Милчев – Денди за тежка загуба за родната просвета. Трагедията на този бутафорен финяга с афинитет към евтината бира обаче е тежка диагноза за цялото ни общество – успех на анаболните бабаити и махленските агресори, които в последна сметка могат единствено това – да пребият до гибел или дамите си, или някой 60-килограмов (с джобния часовник) безопасен алкохолик.
Не знам кой е килърът на Денди и се колебая, че Бойко Рашков ще направи нещо той да бъде оголен от съпричастност към ориста на своя сътрудник по чашка. Без да съм профайлър от ФБР обаче, мога за половин минута да ви обрисувам безусловно прецизен портрет на урода, сцепил главата на Милчев. Защото го виждам всеки ден на тротоара, на светофара и в магазина – комплексиран, пълен, пренебрегнат и необразован Ганьо.
Мисля, че за тази работа си има психически термин – експанзия от позиция на слабостта. Нещо като нахлуването на Путин в Украйна, единствено че идващо не от върха на държавната пирамида, а от дъното. Точно както го е описал Алеко Константинов с гостуването на безсмъртния си воин у Иречек – наглият спекулант поучава своя хазаин с присъщото за евтината си парвенющина снизходително неуважение на интелектуалеца. Сред българските студенти в Швейцария Ганьо вижда и прави оценка не някой надарен наш съотечественик, а бабаитът, който се явява при декана и ректора и им слага ултиматум да го създадат лекар единствено след три месеца следване.
Предвзет, провокиращ, маниерен, пийнал – за Денди могат да се дадат какви ли не нелицеприятни избрания. Едно обаче е несъмнено – той не беше опасност за никого. Не и във физическия смисъл. Със своя жлъч обаче очевидно бъркаше дълбоко в селяндурската душица на ракиения пехливанин, на домораслия мъжага, на урода с три неврона, прекланящ се само пред мощта на точилката на свекървата, десния прав на Кубрат Пулев и хиперзвуковите ракети на Владимир Владимирович.
Ганьо не се задълбочава да търси корените на положителното и злото. Не му остава време, прекомерно ангажиран е да се подреди пред „ Кауфланд “ за олио или да закара бидона за зеле до бензиностанцията, с цел да се ресурси с евтина нафта. Пази, Боже, обаче да му паднеш в обстановка един на един, когато си по-слабият. В своята прочувствена сублимация българинът е първичен, недодялан и безмилостен. Ще те бие, ще те плюе, ще се изпикае върху окървавеното ти тяло. Той не е набожен, само че е надълбоко религиозен, няма морал, само че пък има милион предубеждения.
Вместо молебствия, знае хиляди гнусни обети, вместо причини, владее безчет псувни. Особено при несгоди, били те всемирен като пандемията или войната в Украйна, или в обособеното семейство, Ганьо търси ясновидци и врачки, конспиратори и различни психопати, за които да закачи маймуноподобните си неврони. Търси зложелател, търси отговорен, търси си жертва. Дали ще уточни с пръст лекарите-убийци, евроатлантическите подлоги, или Денди, нашенският примитив е нечовечен към слабите и презрян гъзолизец пред животинската мощ. Той ще пребие писателя, само че ще идолизира Фики, Митьо Крика, или Путин.
Не знам кой е килърът на Денди и се колебая, че Бойко Рашков ще направи нещо той да бъде оголен от съпричастност към ориста на своя сътрудник по чашка. Без да съм профайлър от ФБР обаче, мога за половин минута да ви обрисувам безусловно прецизен портрет на урода, сцепил главата на Милчев. Защото го виждам всеки ден на тротоара, на светофара и в магазина – комплексиран, пълен, пренебрегнат и необразован Ганьо.
Мисля, че за тази работа си има психически термин – експанзия от позиция на слабостта. Нещо като нахлуването на Путин в Украйна, единствено че идващо не от върха на държавната пирамида, а от дъното. Точно както го е описал Алеко Константинов с гостуването на безсмъртния си воин у Иречек – наглият спекулант поучава своя хазаин с присъщото за евтината си парвенющина снизходително неуважение на интелектуалеца. Сред българските студенти в Швейцария Ганьо вижда и прави оценка не някой надарен наш съотечественик, а бабаитът, който се явява при декана и ректора и им слага ултиматум да го създадат лекар единствено след три месеца следване.
Предвзет, провокиращ, маниерен, пийнал – за Денди могат да се дадат какви ли не нелицеприятни избрания. Едно обаче е несъмнено – той не беше опасност за никого. Не и във физическия смисъл. Със своя жлъч обаче очевидно бъркаше дълбоко в селяндурската душица на ракиения пехливанин, на домораслия мъжага, на урода с три неврона, прекланящ се само пред мощта на точилката на свекървата, десния прав на Кубрат Пулев и хиперзвуковите ракети на Владимир Владимирович.
Ганьо не се задълбочава да търси корените на положителното и злото. Не му остава време, прекомерно ангажиран е да се подреди пред „ Кауфланд “ за олио или да закара бидона за зеле до бензиностанцията, с цел да се ресурси с евтина нафта. Пази, Боже, обаче да му паднеш в обстановка един на един, когато си по-слабият. В своята прочувствена сублимация българинът е първичен, недодялан и безмилостен. Ще те бие, ще те плюе, ще се изпикае върху окървавеното ти тяло. Той не е набожен, само че е надълбоко религиозен, няма морал, само че пък има милион предубеждения.
Вместо молебствия, знае хиляди гнусни обети, вместо причини, владее безчет псувни. Особено при несгоди, били те всемирен като пандемията или войната в Украйна, или в обособеното семейство, Ганьо търси ясновидци и врачки, конспиратори и различни психопати, за които да закачи маймуноподобните си неврони. Търси зложелател, търси отговорен, търси си жертва. Дали ще уточни с пръст лекарите-убийци, евроатлантическите подлоги, или Денди, нашенският примитив е нечовечен към слабите и презрян гъзолизец пред животинската мощ. Той ще пребие писателя, само че ще идолизира Фики, Митьо Крика, или Путин.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ