Как грипът уврежда сърцето?
Макар грипната вълна занапред да се разпростира, лекарите са наясно, че след нейното отшумяване ще се сблъскат с последствията от това неприятно заболяване – като да вземем за пример синузити, бронхити и даже инфаркти.
„ При доста тежки грипни епидемии някъде сред 1500 и 2000 души доближават до тежки пневмонии и сърдечни увреждания, които приключват с съдбовен край. Най-вече става въпрос за високорисковите групи “, сподели преди дни основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев.
Общопрактикуващи лекари изясняват, че грипът основава действителна заплаха освен за белите дробове, само че и за сърцето, като може да е в основата на голям брой инфаркти през февруари. И също акцентират, че в максимален риск са определени групи от хора.
Въпреки че съвсем всеки трети българин подсмърча и кашля през януари, лекарите са безапелационни, че действително с грип са единствено 15-20% от хората. И допълват, че самото разболяване и размножаването на грипните вируси е развой, преминаващ през няколко стадия.
Първо, вирусът би трябвало да се свърже с клетките в човешкото тяло и да навлезе в тях, след това да „ достави “ своя геном на място, където той може да създаде нови копия от своята РНК (рибонуклеинова киселина), да „ сглоби “ тези съставни елементи и най-после новите вируси да излязат от клетката (която в това време загива), с цел да атакуван още кафези в организма.
Човек става заразоносител ден преди да се появят първите признаци и „ сее “ тази болест 4-5 дни, въпреки че някои хора може да останат преносители на вируса и за по-дълъг интервал от време. За най-заразни обаче се считат първите 36 часа от боледуването.
„ Количеството вируси, които се популяризират в тези дни, е обвързвано с температурата – когато тя е най-висока, се отделят най-вече вируси. Не всички инфектирани с грипен вариант се разболяват, все пак обаче те могат да бъдат заразоносители “, изяснява общопрактикуващият доктор Димитър Иванов. Поясняват също по този начин, че процесът на оздравяване продължава от една до две седмици в взаимозависимост от общото положение на съответния човек.
Още в границите на седмица след развиване на грипната зараза сърцето може да бъде съществено повредено, сочи американско изследване. То е извършено в пика на грипната зараза през 2019 година А задачата на учените е била слагат акцент върху качествената предварителна защита. Проучването им предлага един малко по-различен, само че извънредно скъп взор върху това всеобщо заболяване и връзката му с рисковите затруднения – изключително тези, които са свързани с увреждането на сърцето.
Статистиката освен в Съединени американски щати, само че и в България сочи, че огромна част от инфарктите през зимата се дължат точно на затрудненията след заразяване с вируси. „ Както е известно, това са застрашаващи живота положения. Ето за какво грипът не трябва да се подценява “, безапелационен е доктор Иванов.
Той напомня също по този начин, че вирусните инфекциозни заболявания от всевъзможен вид, в това число грипните варианти, изтощават имунната система и тя губи способността си да обезврежда рисковите бактерии, с които организмът е в непрестанен контакт. Затова бактериалните инфекции са най-честото затруднение на грипа.
Същевременно обаче грипната зараза протича с остри възпалителни реакции, които може да увредят състоянието на кръвоносните съдове и да основат риск от тромбоза. В случаите, когато възпалението засегне кръвоносните съдове на сърцето, рискът от увреждането му е доста огромен.
Така инфарктите се явяват рядко, само че пък са доста по-опасни затруднения на грипа. Рискът от увреждане на сърцето е най-голям при хора, които са генетично предразположени към съдови болести, както и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.
Американското изследването демонстрира също по този начин, че най-голям е рискът от сърдечни провали в границите на първата седмица след заразяването с грипния вирус. А наслагването на бактериална зараза върху вирусната може да усили неколкократно този риск.
Установено е обаче, че сърдечни провали може да се диагностицират даже при хора, преболедували тежко грипа година по-рано. Ето защо всички признаци за сърдечни проблеми – даже при неизявени грипни недоволства, би трябвало да се преглеждат със съответното внимание от страна на лекарите и да не се подценяват, се споделя в заключението на американското изследване.
Според експертите главното превантивно средство (дори при намаляваща грипна заболеваемост) е положителната профилактика. „ Което ще рече възстановяване на персоналната хигиена и минимизиране на контактите с заболели. Това са най-сигурните средства за подсигуряване на общото и сърдечното здраве през зимата “, безапелационен е доктор Иванов.
Последвайте канала на
„ При доста тежки грипни епидемии някъде сред 1500 и 2000 души доближават до тежки пневмонии и сърдечни увреждания, които приключват с съдбовен край. Най-вече става въпрос за високорисковите групи “, сподели преди дни основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев.
Общопрактикуващи лекари изясняват, че грипът основава действителна заплаха освен за белите дробове, само че и за сърцето, като може да е в основата на голям брой инфаркти през февруари. И също акцентират, че в максимален риск са определени групи от хора.
Въпреки че съвсем всеки трети българин подсмърча и кашля през януари, лекарите са безапелационни, че действително с грип са единствено 15-20% от хората. И допълват, че самото разболяване и размножаването на грипните вируси е развой, преминаващ през няколко стадия.
Първо, вирусът би трябвало да се свърже с клетките в човешкото тяло и да навлезе в тях, след това да „ достави “ своя геном на място, където той може да създаде нови копия от своята РНК (рибонуклеинова киселина), да „ сглоби “ тези съставни елементи и най-после новите вируси да излязат от клетката (която в това време загива), с цел да атакуван още кафези в организма.
Човек става заразоносител ден преди да се появят първите признаци и „ сее “ тази болест 4-5 дни, въпреки че някои хора може да останат преносители на вируса и за по-дълъг интервал от време. За най-заразни обаче се считат първите 36 часа от боледуването.
„ Количеството вируси, които се популяризират в тези дни, е обвързвано с температурата – когато тя е най-висока, се отделят най-вече вируси. Не всички инфектирани с грипен вариант се разболяват, все пак обаче те могат да бъдат заразоносители “, изяснява общопрактикуващият доктор Димитър Иванов. Поясняват също по този начин, че процесът на оздравяване продължава от една до две седмици в взаимозависимост от общото положение на съответния човек.
Още в границите на седмица след развиване на грипната зараза сърцето може да бъде съществено повредено, сочи американско изследване. То е извършено в пика на грипната зараза през 2019 година А задачата на учените е била слагат акцент върху качествената предварителна защита. Проучването им предлага един малко по-различен, само че извънредно скъп взор върху това всеобщо заболяване и връзката му с рисковите затруднения – изключително тези, които са свързани с увреждането на сърцето.
Статистиката освен в Съединени американски щати, само че и в България сочи, че огромна част от инфарктите през зимата се дължат точно на затрудненията след заразяване с вируси. „ Както е известно, това са застрашаващи живота положения. Ето за какво грипът не трябва да се подценява “, безапелационен е доктор Иванов.
Той напомня също по този начин, че вирусните инфекциозни заболявания от всевъзможен вид, в това число грипните варианти, изтощават имунната система и тя губи способността си да обезврежда рисковите бактерии, с които организмът е в непрестанен контакт. Затова бактериалните инфекции са най-честото затруднение на грипа.
Същевременно обаче грипната зараза протича с остри възпалителни реакции, които може да увредят състоянието на кръвоносните съдове и да основат риск от тромбоза. В случаите, когато възпалението засегне кръвоносните съдове на сърцето, рискът от увреждането му е доста огромен.
Така инфарктите се явяват рядко, само че пък са доста по-опасни затруднения на грипа. Рискът от увреждане на сърцето е най-голям при хора, които са генетично предразположени към съдови болести, както и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.
Американското изследването демонстрира също по този начин, че най-голям е рискът от сърдечни провали в границите на първата седмица след заразяването с грипния вирус. А наслагването на бактериална зараза върху вирусната може да усили неколкократно този риск.
Установено е обаче, че сърдечни провали може да се диагностицират даже при хора, преболедували тежко грипа година по-рано. Ето защо всички признаци за сърдечни проблеми – даже при неизявени грипни недоволства, би трябвало да се преглеждат със съответното внимание от страна на лекарите и да не се подценяват, се споделя в заключението на американското изследване.
Според експертите главното превантивно средство (дори при намаляваща грипна заболеваемост) е положителната профилактика. „ Което ще рече възстановяване на персоналната хигиена и минимизиране на контактите с заболели. Това са най-сигурните средства за подсигуряване на общото и сърдечното здраве през зимата “, безапелационен е доктор Иванов.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ