Макар еволюционно човекът да стои най-високо сред приматите по отношение

Макар еволюционно индивидът да стои най-високо измежду приматите във връзка с устройство и разсъдък, има една специфичност, която го слага на равни начала с останалите типове в този разред. Това е податливостта на заразяване с херпесен вирус . Всички примати развиват херпесна зараза след заразяване с херпес симплекс вирус. Той се среща в 2 разновидности – надлежно херпес симплекс вирус вид 1 и вид 2 . Първият предизвиква елементарен херпес, най-често на устната, а вторият е причина за развиването на генитален херпес.

С еволюцията на първите проточовеци и разделянето им от предците на шимпанзетата в настрана еволюционно направление, наследствено те резервират единствено носителството на инфекцията с херпес симплекс вирус вид 1. Така вирусът извършител на генитален херпес остава да циркулира само измежду представителите на човекоподобните маймуни. И остава в това състояние за интервал от милиони години.

Успоредно с еволюцията на индивида обаче и херпесният вирус не престава да се променя и приспособява. Преди сред 2 и 3 милиона години херпес симплекс вирус вид 2 съумява да мутира и сполучливо да направи междувидов скок, връщайки си по-рано изгубената сфера на разпространяване измежду най-висшите примати. И я резервира до наши дни.

Днес учени от университетите в Оксфорд и Кеймбридж смятат, че с помощта на взаимните си старания са съумели да проследят историята на гениталния херпес обратно във времето. Те са открили непосредствения провинен за преместването на вируса извършител на генитален херпес назад към индивида, след разделянето му в обособена еволюционна ниша.

Счита се, че първият предшественик на индивида, въпреки и заобиколен, развил генитален херпес, е бил от типа Parathropus boisei – невисок и набит тип, характеризиращ се с прекомерно дребен мозък и необятно лице. Той е бил свързващото звено, посредством което херпес симплекс вирус вид 2 се пренесъл от античните прадеди на маймуните към същинските прачовеци.

Според учените представителите на този тип са се заразявали с херпес симплекс вирус вид 2, консумирайки месото на инфектирани маймуни. Счита се, че още тогава вирусът извършител на генитален херпес е бил мощно вирулентен и заразяването е ставало доста елементарно през ранички в устата или след контакт с телесни течности.

Свързани публикации.. Генитален херпес - рецидивира при измършавял имунитет 0 Генитален херпес – по-малко от половината инфектирани знаят, че носят херпесния вирус 4 Генитален херпес - какво би трябвало да знаем 0

Представителите на типа Parathropus boisei имат съществена заслуга за директното преместване на гениталния херпес към прачовеците, само че този път с ролята си на източник на храна. Те влизали в непосредствен контакт с Homo erectus – директният предшественик на Homo sapiens и постоянно съставлявали част от храната му.

Учените показват забавна догадка за това по какъв начин новият за предците ни вирус се конкурирал с вариантите на другия херпесен вирус, причиняващ елементарния херпес на устата. Според тях причинителят на генитален херпес в началото също е атакувал лигавицата на устната празнина . Но с времето и при изискванията на мощна конкуренция на другия вид херпесен вирус, е бил заставен да се приспособява и просто да си откри нова ниша, т.е. приспособил се е към особеностите на лигавицата в зоната на гениталиите и почнал да нападна главно нея.

Хипотезата на учените от Оксфорд и Кеймбридж се базира на изследвания на редица фосилни вкаменелости и разглеждане особеностите в еволюцията на херпесните вируси. Комбинираните данни сочат, че точно Parathropus boisei е типът, който от една страна придвижва вирусът извършител на генитален херпес от прародителите на шимпанзетата върху себе си, а от дрига страна – предава болестта на ранните прадеди на индивида от типа Homo erectus преди сред 2 и 3 милиона години.

Така милиони хора по света през днешния ден стават жертва на вирус, който е поразявал и най-древните представители на човешкия жанр.